Слушайки ритмичната песен на „Деметра“...

Едит Унджиян, певица и радиоводеща

Харесвам обикновените неща и себе си намирам за обикновена, но това определено не значи, че винаги се харесвам. Понякога в мен бушуват мъгливи мисли, стрелкат се жилещи емоции и затягат сърцето. В такива моменти винаги посягам към обикновените неща. Поемам на дълга разходка из познатите улици или сядам на някоя пейка под дебелата сянка на зелените дървета, в Цар Симеоновата градина, слушайки ритмичната песен на „Деметра“. Само това ме връща към същината, към истински важните неща, които… Винаги са обикновени.

Откривам спокойствие в симетрията на паветата, под краката ми. Поемам дълбоко от въздуха, който ми нашепва кротки слова и точно там, в тишината на ума, се случва и магията.

Заражда се мелодията на живота. Дали е песен, чувство, или нова идея, няма значение, щом е вдъхновение.

Мисля си, че съзиданието е живот, а човек сякаш твори най-добре, когато си е у дома. В такъв случай аз съм голяма късметлийка, защото Пловдив – моят дом – притежава силата да превръща обикновените неща в необикновени.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32