Забелязваме вечната тенденция не само у нас, а и по целия свят, човеците да харесват особено статиите тип „топ 10“ за каквото и да е било. Светът започна от Десетте Божи заповеди, за да се стигне до „10 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“, „10 начина за здравословно хранене“ и „10 начина да разберете, че жена ви изневерява“. Какво списание ще бъдем, ако и ние нямаме поне една статия „топ 10“? В две части.

Понеже зад всеки българин, който тръгне да прави каквото и да било, стои още един, който го пита „Е, т‘ва пък що?“, само и ексклузивно тук и никъде другаде ви представяме първата част от класацията с причини, а именно – петте причини да зарежете всичко и да заминете да търсите щастието някъде навън.

1. Пътят. Безкрайно много обичаме да пътуваме. Човекът е човек, когато е на път, нали така беше. Да стоиш с часове, наврян в колата, да те тарашат по граници, да посетиш най-гнусните тоалетни на света, за които ще ти взимат по 50 цента, да ядеш отдавна изсъхналите сандвичи, които си направи на тръгване, или съмнителните и прескъпи храни от бензиностанции. Да спукаш гума някъде насред Сърбия в два сутринта, без перспектива за оцеляване до сутринта. Любители сме и на самолетните полети, освен когато самолетите не изчезват или някой не реши да се взриви на летището. Ако все пак пристигнем, най обичаме таксиджийската презумпция, че щом пътуваш със самолет, значи си баровец и не са ти никакъв проблем тия 15 лева до центъра. Но дори сред пътуващите си има фанатици. Те обичат да се придвижват с БДЖ. Жегата и особеният аромат през лятото, както и снега и студа през зимата, се оценяват най-добре, когато влакът реши просто да спре между Стара Загора и Сливен за около два часа. Като обица на ухото ще ти остане ако решиш да склониш глава на меките пердета, които са прани за последно, когато дядо ти и баба ти са си хвърляли любовни погледи в училище. А хората, които можеш да срещнеш в БДЖ, започват от безсмъртните алкохолици с патрончетата и стигат до онези свръх мили баби, които през всичките шест часа ще ти показват снимки на внуците си и ще те убеждават, че приличаш на тях. Ама пък е евтино, к‘во. Толкова за най-популярните методи за пътуване.
2. Местните. При все че уважаваме чуждите култури, ама тия хора просто не са нашите. Слушат странна музика, носят странни дрехи и често имат смешни имена. Да не говорим, че работят и на Гергьовден, и на Трети март, и на 22-и септември. А всъщност е доста кофти да бачкаш и да гледаш във фейсбук как приятелите ти пият. Когато пък чужденците празнуват, нещо не е както трябва – никой не се сбива с никого, никой не гърми с пистолет, никой не троши чаши – абе пълна скука. Хората на запад от Калотина имат и леко объркани представи за придвижването. Колите им стоят в гаражите, а те се блъскат в метрото или се потят по разни велосипеди. То пък едни коли – хибридни двигатели, електрически двигатели – всичко, за което у нас си заслужаваш една сочна псувня, щото се правиш на интересен. Ако пък евентуално имаш кола и закъсаш – няма кой да дойде да те дърпа. Изобщо чужденците са студени, негостоприемни хора, които не знаят как се живее, а както се казва – не ви трябва такъв негативизъм в живота.

3. Разговорите с роднини. Не се заблуждавай. Цялото ти домочадие ще започне да търси контакт с теб малко след като излезеш от вкъщи, когато въпросът „Стигнахте ли?“ е най-невинното нещо. Всеки ден някой ще се обажда не дотолкова да разбере как си, а колкото да провери как е хавата там, има ли далавера, кое колко струва, закъсняват ли автобусите, колко точно е топло/студено, как е квартирата – какви са плочките в банята, кухнята как е, килимче има ли, ако няма ще ти купим едно и, разбира се, фундаменталният въпрос – „какво яде днес?“. За тези разговори часова зона няма, защото дори при теб да е три сутринта, тук тепърва сядаме да вечеряме, така че няма как, трябва да вдигнеш. Накрая всяко обаждане завърва с обещание кога ще се прибираш и какво ще ти сготвят тогава. И ако преди години ваучерът свършваше и сметката ставаше много голяма, то с този интернет днес измъкване няма.
4. Много народ. Някога светът е решил, че не иска да живее в Плевен или Ямбол и се е наблъскал в няколко големи града по планетата. Сега всичките тези хора решават, че всяка сутрин ще стават в седем и ще ходят на работа, както и че ще се прибират осем часа по-късно. Съответно ако не прекараш два часа в пика на задръстването в някоя световна столица, все едно не си бил там. Това е твоето лично време, когато можеш да прочетеш всички недочетени книги, че дори и да напишеш такава. На запад имаш невероятната възможност да се блъскаш с хора от най-различни националности в метро и автобуси, където прилежно да изтърпиш стотина настъпвания, десетки сръгвания в ребрата и няколко уж невинни обарвания. Въобще изключителен купон е да прекараш близо четвърт от деня си придвижвайки се. А с всичките тези хора по улиците, които бързат, нервничат, недоволстват, говорят по телефона или пишат на някого с лица, забити надолу, много бързо ще замечтаеш за добрата стара атмосфера на село, където по цял ден няма кой да те напсува.
5. Пратките от вкъщи. Това е едно от най-яките неща, заради които си струва да живееш в чужбина. Когато вече пет месеца ядеш пица, хотдог и бургери, чак тогава оценяваш истински бурканчето домашна лютеница, туршиите и суджуците, които са пропътували хиляди километри, за да стигнат до теб. Дори и в града ти да има български магазин, усещането хич не е същото. Веднага щом в България започне да се застудява, непременно пристигат и чифт терлици, за които после ще си длъжен да разказваш, че топлят много и ги носиш всеки ден.

Макар да можем да измислим още доста причини да живеете извън България, ще спрем дотук, за да представим, както е модерно да се казва, и „другата гледна точка“. Нашият „топ тен“ продължава с още пет причини, заради които да останете да прекарате живота си у нас и да не се хабите много-много да напускате националните граници, освен за някоя друга екскурзия (на море в Гърция и на пазар в Одрин не се брои).

1. Не е нужно да работиш. Да приемем, че нормалният ход на живота на Запад е да завършиш училище, после университет, да започнеш работа, да се изнесеш от вкъщи, след което да се ожениш/омъжиш, да създадеш свое семейство и така. Да, ама не. Тук всичко е много по-просто. Когато завършиш гимназия, задължително трябва да се запишеш в университет. Няма значение дали ти е интересно това, което ще учиш, няма значение формата, няма значение и университетът. Важното е, че учиш висше образование (по-познато като „вишу“) и някъде в перспективата на бъдещето ще получиш диплома, която удостоверява това. Българското висше образование може да продължи безкрайно. Тези четири-пет години са само маскировка за заблуда на врага. Първите поне три години опипваш почвата с университети и специалности. Не се страхувай да запишеш нещо, от което ще се окаже, че нищо не разбираш и ще се отпишеш на първата година. След това можеш да прекъсваш и да повтаряш години, да влачиш изпити, да записваш магистратури, втори и трети специалности поне до 30-тата си година. През това време, разбира се, живееш вкъщи, където храна винаги има и дрехите се перат сами. Ако решиш да се жениш, няма проблеми – едната стая от апартамента ще е за вас, поне докато си стъпите на краката, колкото и да е нужно. Въобще да си млад човек в България е най-готиното нещо на света.
2. Спомените. Определено най-силният коз във втората част на класацията ни. Няма нищо по-добро от това да преживяваш непрекъснато най-хубавите мигове от живота, особено когато всеки ден преминаваш през тях. В този ъгъл приклещи онова момиче с къдравата коса преди шест години, а точно на тази пейка повърна за пръв път след онова напиване с бира през 2008-а. В същия този бар се събирахте всяка седмица в продължение на години и нищехте живота, биехте се и после се сдобрявахте. Много от тези и някои хубави спомени ще те следват всеки ден из родния град, ако решиш да прекараш живота си тук.
3. Познатите места. Перфектно знаеш точно върху коя плочка да не стъпваш, за да не те изцапа с кална вода. Познаваш идеално кварталите и уличките, където има опасност да те пребият, ограбят и изнасилят и кога да не минаваш оттам. Така няма опасност да отидеш с черно-бяло шалче пред сектора на Ботев Пловдив. Всеки автобус с разписанието си е запечатан в главата ти, нищо че след 20:00 чакането му е плод на някаква неразбираема надежда. Можеш да си сигурен, че никой таксиджия няма да те прекара през най-дългия възможен маршрут и да ти вземе двуцифрена сума за два километра. Знаеш и къде обикновено стоят катаджиите и дълбоко заложеният навик в теб отпуска педала на газта като наближи тези места. Научил си къде никой няма да те глоби ако паркираш на тротоара и коя е най-близката улица до центъра, където няма синя зона. Неизброими са предимствата да си знаеш мястото, още повече че мъдрата народна сентация „в чуждо село и керемидите бият“ е извор на вътрешна сила и самочувствие.
4. Съседите. Приятелство, разбиране и уважение. Това са думите, с които българите описват отношението си към съседите. Изразяват го най-вече, когато решат да режат нещо с флекс в неделя сутрин. Ако пък гумите на колата ти са спукани или автомобилът е целият надраскан с ключ, то това е приятелството на някой съсед, на чието място си паркирал. Българският съсед е и този, който пръв вика полиция, когато вдигнеш малко шум вечер, не толкова защото не може да спи, колкото за да ти е кофти и да те глобят. Ако трима съседи решат да направят изолация на апартаментите си в един цвят, то другите двама или няма да искат, или тоя цвят никак не им харесва. От което пък се раждат най-великите произведения на изкуството в стил социалистически импресионизъм. Съседските баби са тези, които винаги ще те гледат кога излизаш и кога се прибираш, за да може после спокойно да разпространят, че си наркоман, алкохолик и престъпник. Но не се заблуждавай, съседите не са злобни хора, защото веднага, когато им потрябва сол, захар или олио, първи ще почукат на вратата ти с най-милата усмивка някога.
   
5. Бюрокрацията. Най-великото достижение на българската мисъл. Никъде никой друг, дори с извънредни усилия, не е успявал да изгради една толкова мудна, сложна и безсмислена организационна система във всяка една институция. Болници, училища, детски градини, университети, КАТ, районни управления, НАП, съдилища. Всяко едно от тези големи средища на високата българска мисъл е създадено, за да изпита нервите ти на многочасови опашки и неадекватни служители, както и да обогати личния ти набор от псувни и закани. Всеки българин прекарва средно около година от живота си в чакане на опашки (без тези, които са си губили личната карта или са регистрирали нов автомобил – там годините са повече). Специални фокуси на българските институции са грешките – само там могат да те оперират от нещо, което нямаш или да плащаш една и съща глоба години наред. Библията на родната бюрокрация започва с „Моля, изчакайте“ и завършва с „Има някаква повреда в системата“. Орден „Стара Планина“ за всеки, оцелял след българските институции.

Тук ще спрем и с причините да прекарате живота си в България. Оставяме темата отворена за всеки, който иска да добави своите причини, за да оставим безсмъртно наследство за хората, решили да правят такъв тежък избор. Надяваме се да сме били полезни с тази класация, мислете мъдро и преценявайте!

Животът е прекалено ужасен, за да не му се смеем.