„Това и аз мога да го нарисувам“ е реплика, която всички сме чували в пространствата за съвременно изкуство. Макар подобни изказвания да предизвикват разпалени дискусии сред публиката, платната на Димитър Генчев не са сред творбите, които могат да предизвикат тази реакция.

Симбиозата между хиперреализъм и абстрактни образи е отличителният почерк на Димитър Генчев, който е част от групата млади художници, които творят в ателиетата до Пешеходния мост. В петте платна, създадени през тази година, които той представя в пространството на artnewscafé, част от Sarieva/Hub, Генчев остава верен на стила си, като показва и нови за творчеството си сюжети. Известен с фрагментите от изоставени заводи, влаковите депа и човешки образи, които изникват от мъглата на индустриални пейзажи, Генчев слива зримото с абстрактното. В новите му платна акцентът пада върху натюрморта, а художникът стои на тънката линия между органичното и механичното, конкретното и абстрактното, реалността и съня.

В разговора ни по повод изложбата Генчев споделя, че се опитва да намери „хармонията между абстрактно и реалистично, така че, когато картините са поставени една до друга да не изглеждат прекалено тежки и разказвателни, но винаги да има някакъв абстрактен елемент, в който окото да си почива.“ Това позволява на наблюдаващия платната да довърши някои от формите и да намери своя собствен прочит.

Тази многослойност на сюжетите и присъщото ѝ чувство за отминал спомен се дължат на специалното внимание, което Генчев обръща на светлината - понякога за художника тя може да е по-важна и от самия сюжет. „Интересната светлина може да ме накара да нарисувам нещо. Тя така променя предметите, че всъщност е един от основните източници на вдъхновение за мен.“

Опитите да се запази отминаващия миг в рамките на платното са видни както в новите платна от изложбата, така и в заглавието „Light and Dust“ („Светлина и прах“), което тя носи. „Може би изложбата неслучайно се казва така“, споделя Генчев, въпреки че често експериментира със заглавията на творбите си.

Експериментите са друга важна част от творческия му процес. Платната, създадени в рамките на тази година, смесват масло, акрил и епоксидна смола. Генчев ни споделя и защо смолата има по-голямо присъствие в новите му картини. „Това е много интересен материал. Отделя слоевете на живописта и тя придобива по-голяма дълбочина, а пластовете са по-видими. В серията картини, които правя, експериментирам малко повече с нея. Когато направя една или две картини с някакъв материал или сюжет, винаги ми се иска да създам още. Така откриваш нещо интересно, а това провокира любопитството на художника да разгърне тематиката.“

В платната си Генчев разделя образите на по-малки фрагменти, с които след това изгражда една нова цялост, която стъпва на прага на реалността. „Някои форми, които са съвсем леко загатнати от експеримент, направен с боя например, могат да носят много повече реализъм от нещо, нарисувано от край до край. Търся това – по-реалистичното от самия реализъм.“ Образите отиват отвъд видимото, а композицията надминава съзнанието.

Картините на Димитър Генчев често карат наблюдателя да се пита с какво биха изпълнили платната си старите майстори, ако живееха в съвремието, дали техните морални и екзистенциални устои биха удържали трусовете на нашето болезнено чувствително съвремие. Съзнателно или не, Генчев ни дава и отговора.

Изложбата може да бъде видяна в artnewscafé до 14 август.

Заглавно изображение: Димитър Генчев, I can only hide, 2022, масло, акрил и епоксидна смола върху платно, 50x65 cm.