Редакционна политика на Нула32

Създадохме Нула32 в желанието си да предложим медиен разказ, който ни е липсвал като публика. В началото обаче не можехме да отговорим как точно ще го направим. Не можехме да се съгласим дори помежду си за какво ни е думата „стил“, онази първата под логото на всяка корица. Знаехме обаче, че има някаква подправка, усещахме нещо, което определя списанието и го прави различно.

Някога наш преподавател го нарече „напълно немислимо“. Наскоро друг човек се изказа, че съществуването му е „абсолютна аномалия“. Какво всъщност е то? Брой №32 беше момент най-после да опишем редакционната политика, която никога не сме имали закачена на стената.

За неизкушените – това са основните принципи, от които се ръководи една редакция в работата си. Традицията е програмните текстове да се публикуват още в пилотните броеве на новите заглавия, да информират за ценностите им и да ги позиционират сред останалите. Някои биха нарекли това манифест, но тази дума винаги ни е звучала твърде уязвима особено когато до вчера си бил тийнейджър. Като откровени лаици в нашия брой №1 нямаше високопарност или превзети обещания. Имаше текстове за трите най-стари бара в Капана, историите на няколко къщи и срещи с млади хора, които раздвижваха въздуха в града. Осем години по-късно прелиствам брой №32 и си мисля, че не сме се отдалечили толкова, но все пак липсата на ясно формулирана концепция ни принуди дълго да разчитаме на интуицията на читателя, на умението му да чете между редовете.

За да заявим категорично редакционната си политика днес, стъпваме на опита си от първите 32 броя. Можем да се похвалим, че посоките ни са издържали теста на времето, че не са се основавали просто на прогнози или добри намерения. Обобщаваме наученото в три основни стълба.

Първият е хартията.

Средството наистина е съобщението, както пише в учебниците по журналистика, но в епохата на новите медии и едноминутното внимание знаменитата фраза на Маклуън важи по-силно от всякога.

Хартията ни определя жанрово и съдържателно. В нашето разбиране тя е проверка за качество, задължение да печатаме само най-доброто, на което сме способни. За това е нужно посвещение, невидим труд, който не се изисква непременно онлайн, но влияе критично на крайния резултат. Печатът е бариера (на няколко нива), която отсъства в интернет. Трябва да ти пука и истински да гориш в това, което правиш, за да те има, защото това не е просто поредният сайт, вдигнат от днес за утре, не е подкастът, преди да заспим, нито емисията новини за фон, докато готвим. За разлика от ефимерните медии, списанието остава физически с нас, в стаята дори когато изгасим телевизора или ни падне батерията. Да присъстваш в библиотеките и домовете на толкова много хора е огромна отговорност, която не търпи нехайно отношение. Печатното слово остава.

Затова предпочетеният път сред класическата публичност, пътят сред хартията, е пътят на бавната и задълбочена журналистика. Публикуваме по-малко, но по-добре. Разказваме истории без срок на годност, чиято стойност расте във времето. Хартиеното приключение прилича много повече на маратон, отколкото на бързо бягане. При това с изключителните предимства на аналоговото – между кориците ни няма сделки с лични данни или неясни алгоритми. Има само малко повече време.

Вторият стълб е градът, в който времето е разтеглива материя.

Може би най-естественото нещо беше в Пловдив да се появи медия като нашата. Брой след брой събираме парченцата на неговия genius loci – духът на мястото, онази тайна, която го прави единствен и неповторим, онзи ключ, чрез който да си обясним човека тук. Какво означава да си пловдивчанин? На какво се дължи извънредно високото самочувствие на жителите на града? Какво друго има тук, освен един красив пейзаж, освен обаянието на една „безсмъртна, талантлива територия“, както я възпява поетът Добромир Тонев? Търсим отговорите на тези въпроси в богатството от истории, в думите и делата на забележителни личности, с които, макар и да сме се разминали във времето, сме се засекли на (почти) същото място.

Прекомерната гордост обаче има и друга стана. Предимно практикувана слепешката, скоро разбрахме, че тя ражда провинциалисти, но не по карта, а по мислене. „Животът трябва да бъде критикуван, за да бъде подобрен“, пише в своите режисьорски тетрадки Любен Гройс. Убедени сме, че с пълна сила това важи и за града, в който тепетата, освен да ни повдигат от земята, понякога могат и да ограничават погледа ни. Битката е да разказваме отвъд клишето и туристическата атракция, да застанем срещу профанизацията на разговора, срещу безвкусицата и рекламния кич.

Ако вземем повод от стационарния телефонен код, нашето Нула32 е покана да преосмислим връзката си с Пловдив. Градът е отправна точка в проблематизирането на всяка тема, но търсенията ни отдавна не се подчиняват на географията и неизбежно продължават да се разширяват. Така както и Пловдив е световен град – можеш да си негов и в Хонконг, и в Буенос Айрес. Нужно е само да си обичал тук. Другото е суета.

Третият и най-важен стълб са нашите читатели.

Хората отсреща, които дават живот на Нула32, които осмислят всяка буква в него, които търсят и питат с нетърпение за следващите броеве, които ги колекционират и ни изумяват с безусловната си подкрепа.

В най-ранните си презентационни материали сме написали, че Нула32 няма политически или икономически гръб. Изречението е вярно и до днес – зад нас никога не е имало друго, освен сянката на собствените ни съмнения. Това, което не бяхме написали, е че нямаше нищо и пред нас. Според един умен човек това парадоксално означаваше, че пред нас е всичко. Оказа се прав. Пред нас днес има общност от ангажирани с разказа ни и взискателни съмишленици, чието доверие сме печелили с години, но което можем да загубим за секунди. Благодарение на тази публика за списанието днес пишат автори с ярки творчески индивидуалности, които можем дори да не подписваме. Публика, която цени майсторството, от която научихме, че гласът е най-важният актив на изданието, че без мнение съществуваш напразно.

Тези редки достойнства дефинират качествено Нула32, но и общността около него. Смисълът е да умножаваме говоренето за култура, защото никога не знаеш коя история ще се окаже пътека за въображението на следващото необикновено хлапе. Да допринасяме за тези процеси, макар и косвено, е страшно мотивиращо.

Трите стълба на тази редакционна политика бележат трите ѝ основни функции.

Нула32 е списание за бавна и задълбочена журналистика, което:

ТЪРСИ отговорите на най-значимите културно-исторически въпроси в Пловдив, отвъд стереотипите и туристическите атракции.
РАЗГОВАРЯ с най-дръзките и любознателни млади умове, встрани модните звезди на съвременната сцена.
КУЛТИВИРА по-благоприятна среда за създаване и среща с изкуство като предпоставка за дългосрочно развитие на вкуса.