Елена Савова

Атлантически експрес
Българска фантастика за края на света
25/09/2022
7 места за 7 години Нула32
7 места за 7 години Нула32. Разходка с TELUS International Bulgaria
27/09/2022

Елена Савова

Елена Савова

Елена Савова е едно от имената, на които попадаме все по-често в изложбените зали през последните 2 – 3 години. Възпитаничка на АМТИИ, експериментира във всички жанрове, но изчезващото изкуство на графиката е това, което я влече най-силно. Тъкмо преди да започнем разговора си, разбираме, че сме първите, които я канят на интервю, затова прицелваме въпросите си още в самото начало.

Знаеше ли каква искаше да станеш, когато пораснеш?

Да. Бих могла да се нарека късметлийка, защото повечето хора от моето поколение, дори и по-големите, съм забелязала, че все още не знаят. Аз знам от дете, въпреки че никой не ме е насочвал, даже леко са ме възпрепятствали, но знаех. Винаги съм искала да се и се занимавам с изобразително изкуство.

Имаше ли събитие, което те тласна в тази посока?

Моята майка рисува добре и може би това е едно от нещата, които са ме насочили, но понеже в семейството ни са химици, на нея не са ѝ позволили да се занимава с изкуство. А тя винаги е обичала да рисува и като дете ми е рисувала. Всъщност това може би е причината, поради която като малка съвсем несъзнателно съм избрала този път за себе си. На 12 години започнах да ходя на уроци и от там насетне не съм спирала да рисувам. Чувствам го като моето нещо. Носи ми удовлетворение.

Какво беше първото нещо, което опита сама? 

Едни супер смешни принцеси с глави като полукръгове, които отгоре бяха с остри триъгълници – короните. Или поне това си спомням. Много рисувах принцеси и им правех рокли със звездички. 

А какво отключва въображението ти днес? 

Вчера присъствах на много приятен джаз концерт, след който реших, че ще направя графична композиция с музикантите. Вдъхновяват ме случките. Изпитвам нужда поне веднъж на ден да направя поне една скица, да изразя поне една идея. Ако не го направя, съвестта ме гризе. Интересни са ми човешките фигури, забавно и весело ми е да рисувам тела. Тъй че постоянно около мен мога да намеря някой да се разхожда в парка, да танцува, да играе театър. Човекът е това, което ме вдъхновява напоследък. 

Елена Савова, Time, 2021

Какво ти прави густо извън рисуването? 

Музиката. Свиря на перкусии. Обичам да пътувам. Ей сега изкарах и курс за водолаз – намерих своя екстремен спорт, под водата е като в друга вселена. 

Слушаш ли музика, докато работиш? 

Невинаги. Понякога музиката ме фрустрира и имам нужда от тишина и спокойствие, от време да се настроя. Друг път съм като музикална свиня – съвсем спокойно днес мога да си пусна джаз и блус, утре метъл, после пънк или ска. Мога да си пусна Шопен, обичам да рисувам на Шопен. Със същата успеваемост мога да работя и на Dead Kennedys. 

Къде се чувстваш в свои води? 

Според мен художникът трябва да работи всичко. Много колеги казват, че от едното не ти остава време да се концентрираш върху другото, че трябва да се развиваш само там, където си силен. Аз обаче не мога така. В последните години графиката ми е много интересна. За мен тя е изчезващо изкуство. Когато хората погледнат един графичен отпечатък, обикновено даже не си дават сметка какво има пред тях. Мислят си, че е рисунка с туш или с въглен, не разпознават колко много труд е това, тези техники, които толкова малко хора могат да ти предадат като знание. Харесва ми, че има и общо с химията, че трябва да пресметнеш пропорциите, да си направиш разтворите. Като да си правиш рецепта.


Още от рубриката „Все още млади“:

Визуални изкуства с Петър Чиновски

Превод със Стефан Русинов

Театър с Катерина Георгиева


Заглавна фотография: Елена Савова © личен архив

gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.