Oсновател и организатор на Design WeekEnd, доброволец и ескейп ентусиаст, Емил Тотев е от онази порода упорити млади хора с безброй идеи в главата, които обичат да създават неща от нищото. Разпитваме го за най-новата му страст – платформата за градски игри и загадки „Вътрешен глас“, за която може да научите повече на vutreshenglas.com.

Как се представяш на непознат човек?

Като човек с интерес към игрите и създаването им, към начина, по който могат да променят ежедневието на хората. Колкото и странно да звучи това, всъщност е доказано вярно. Без значение дали става дума за разцъкване на дигитална игра, или за нашите градски игри на открито, или просто игра на карти. Игрите имат много готин социален аспект, който е интересен за мен.

Социалният аспект ли е най-важен за една добра игра?

Нямам представа какво прави една игра добра или поне продължавам да не мога да го конкретизирам с думи. Правя нещата по начина, по който ми харесва. Оказва се, че той допада и на доста други хора.

Откъде започна всичко за теб?

Още като ученик в Севлиево се роди първото издание на Design WeekEnd през 2016 година. Бях 9. или 10. клас. Покрай него се запознах с изключителни хора, които ми показаха, че в България нещата се случват, че и аз мога да съм един от тях. След това дойдох да уча в Пловдив и две години имахме щастието да организираме събитието тук. Една от основните ни идеи е да съберем хора от различни места с различни компетентности, за да могат да се научат да работят с хора, които може би не са техния тип, не говорят на един език професионално, защото така е в реалния свят.

Как се развива такова събитие?

Дадох си сметка, че то е по-голямо от няколкото души, които го правим, и че мога да си позволя да помоля вече включилите се да споделят наоколо за него на свои колеги, приятели, партньори. Фактът, че вече бяхме завъртели колелото няколко пъти, помогна много. Започнах и да се включвам в различни организации като Националния алианс за работа с доброволци, с които и до днес сме добри приятели. Така намерих общност от хора, на които мога да имам доверие, и с които влагаме сходна енергия и ентусиазъм в нещата. Вече не бях просто един независим човек, който прави нещо.

Описваш Design WeekEnd като „събитие за хора с естетически нюх, творчески талант и дигитална компетентност“. Това ли са ценностите, в които вярваш?

Това са ценностите на събитието. Моите се припокриват с тези, но не са същите.

Какво липсва?

По-близо до мен е мотото на Design WeekEnd 2018 – творчество, страст, дизайн. Аз съм човек, който много се движи от любопитството си, от нещата, които са по някакъв начин нови за него, който обича да експериментира с какво ли не. Вярвам, че с творчество можем да променяме света около себе си, старая се да допринасям с каквото мога.

Накъде си насочил любопитството си сега?

Към ескейпигрите и това да „тормозя“ хора със загадки, пъзели, с неща, които ги замислят повече от 2+2=4. Историята на „Вътрешен глас“ тръгна от идеята да направим градска игра като подарък за приятел. Доста от играчите по-късно поискаха още от същото. И така… Докато стигнем до това, което е „Вътрешен глас“ днес, минаха три години.

Как се концентрираш върху важните неща?

Имам си един цитат, който ми помага да избера правилния път. Being original it’s not that easy but it‘s the best way to improve the world around us. Поне за мен в думата original имаме „оригинален“, „верен на себе си“, „единствен по рода си“, „пионер“, т.е. някакъв вид първи за нещо – всичко това за мен се облича в тази дума и е ключово.

Ако имаше награда, на кого би я връчил и за какво?

От една страна, има адски много хора, с които съм работил или продължавам да работя. За Design WeekEnd, за Plovdiv Game Jam, за „Вътрешен глас“, които заслужават награда само защото ме търпят. Аз съм трудна личност, с ужасна организация на времето и неособено структуриран интерес. От друга страна, с риск да прозвуча като Мис „Свят“, голямата заслуга да се изградя като личност и да мога да си позволя свободата да се водя от любопитството си, това е заслуга на моите родители. Имал съм късмета с много добри родители, които винаги са заставали до мен, дори и да не разбират нещата, които правя. Винаги съм имал подкрепата да пробвам нещо. Затова моята награда е за моите родители.

Заглавна фотография: Емил Тотев © Костадин Лопарски