Емет Коен – един от най-изявените съвременни джаз пианисти е отново на световно турне със своето трио. На 5-ти ноември той ще изнесе концерт за първи път пред българска публика, събитието ще е част от тазгодишния Plovdiv Jazz Fest. Въпреки натоварената си програма, Емет отдели време, за да отговори на няколко въпроса, специално за читателите на Нула32.

Интервю на Владислав Христов с Емет Коен, превод от английски: Марина Карчинова

Пианото е Вашият инструмент, чувствате ли се като част от ново поколение пианисти, които променят джаз музиката, правейки я по-достъпна за публиката?

Чувствам се страхотно – да бъда посланик на тази музика, да бъда някой, който може да предаде радостта и всички останали чувствата, които ни спохождат заедно с нея. Понякога, знаете, чувстваме тъга в музиката, понякога чувстваме загадъчност… И има толкова много променливи, точно както е в живота, колебания в това как се чувстваме… Бих казал, че тя е огледало на човешкия дух, и да бъдеш някой, който би могъл да породи емоция… И изкарвайки своите емоции – моята и тези на членовете на моя бенд – на бял свят, се надявам да можем да донесем малко светлина, малко радост, малко душа на света… Надявам се, че това ще я направи по-достъпна за публиката, въпреки че всъщност никога не можеш да наложиш на публиката какво да чуе, ти само правиш това, което те представя какъвто наистина си, с надеждата те да откликнат и да намерят нещо свое в нея.

Свирили сте с някои от най-големите имена в съвременния джаз. Кой музикант е оказал най-силно въздействие върху работата Ви?

За мен това са по-старите музиканти, които са ми повлияли най-много. Имал съм шанса да свиря с Рон Картър, Джими Хийт, Джими Коб, „Тути“ Хийт, Бени Голсън, Хюстън Пърсън, Шийла Джордан, Мери Столингс. Има толкова много майстори на джаза, с които съм имал възможността да се свържа. Те наистина те учат на нещата от живота, на това какво е музиката и какви пресечни точки имат тези две сфери. И тези музиканти са ми повлияли толкова много – върху начина, по който живея, върху поведението ми, върху това как правя бизнес, как избирам кои композиции да свиря, как разговарям с членовете на бенда ми и как се обръщам към публиката… Тези хора са наистина важни за мен. А също така Крисчън Макбрайд е голям мой наставник, аз винаги гледам с уважение на него – как подхожда към себе си и към работата си, как винаги дава най-доброто от себе си където и да отидем. И аз просто го обичам.

Как си представяте джаза на бъдещето?

Последният ми албум се казваше “Future Stride“ („Бъдеща крачка“). Е, аз не се опитвам твърде много да си представям нещата, старая се да присъствам, да правя каквото ми е по силите да свиря с други музиканти и да създавам нещо. Но мисля, че винаги гледаме напред в живота и може би искаме да пренесем джаза в бъдещето. Понякога може да бъде чут в стриймиране на живо, може да бъде чут по радиото, по YouTube, през Speakeasy или в концертна зала, в джаз клуб, в художествена галерия или в метрото. И мисля, че винаги бъдещето се отнася до хората, които вярват в себе си, и до свързването на поколенията. Точно за това става дума – за старото, което се среща с новото. И като остаряваме, аз самият като остарявам, свързването с хора, които са по-млади от мен и с хора, които са по-стари от мен, събирането им заедно – ето това си представям по отношение на бъдещето.

По време на пандемията от Ковид Вие бяхте домакин на ежеседмични концерти на живо от дома Ви в Харлем, Ню Йорк и събирахте голяма публика онлайн. По какъв начин Ви промени този период от живота Ви?

Аз мисля, че този период промени всеки от нас. Това беше просто един момент, в който всички ние си казахме „Добре, когато сме лишени от всичките си обичайни дейности, с какво разполагаме, какво ни остава?“.

В личен план, аз се отдадох на самопознание, занимавах се с много йога, понаучих се да готвя, прочетох много книги, имах възможност да репетирам на пианото, дори класически произведения за пиано, имах шанса да свиря с хора като мен в Харлем – направихме домашно парти в Харлем точно като през 20-те години на миналия век, „Бурните 20“ преди 100 години, пренесени в нашето време. И мисля, че е страхотно, че хората се почувстваха свързани с нас, искаха да общуват помежду си и да има място, на което да слушат музика и го направиха заедно онлайн и продължиха да го правят. Така че това ни промени –направихме 100 звукозаписни сесии. Да се чуеш отстрани те прави по-добър музикант, така че заради това съм по-добър музикант и имам ясна представа какво искам да правя на този свят.

След пандемията светът отново живее в глобална несигурност. Каква е ролята на джаз музикантите в тези преломни времена?

Аз мисля, че всеки трябва да има своя си мисия, но като посещаваме страни по целия свят, като посещаваме места, които са в близост до война, като например Полша и наскоро Литва, ние откриваме, че хората имат нужда от едно силно послание за мир и единение. Те искат да знаят, че изкуството е живо, че това, което чувстват, намира подкрепа, в известна степен те искат да се възвисят от това усещане. И аз мисля, че във времена като сегашните джаз музикантите трябва да отстояват джаз стойностите, които включват мир, любов и справедливост, единство, състрадание. Аз мисля, че това е едно от нещата, които джаз музикантите биха могли да предложат на света.

Вашият нов албум “Uptown in Orbit” излезе преди дни. Трудно ли се постига балансът между традиция и съвременност?

Винаги съм казвал, че трябва да следвате това, което обичате, а аз обичам всички различни стилове джаз, различните музикални стилове. Обичам ранните неща, обичам съвременните неща. За мен идеята е да съчетавам нещата, които обичам. Това е, казано с най-прости думи. Така че за мен не е толкова трудно. Аз обичам да свиря рáнен джаз, музиката на „Фатс“ Уолър, музика от 20-те години на миналия век, Уилям Смит, Джеймс П. Джонсън, но също така обичам да свиря музиката на Уинтън Марсалис, композирана през 80-те, 90-те години на миналия век и началото на 21 в., както и всичко по средата. Мисля, че всичко има стойност, ако го свириш от сърце, ако го свириш по начин, по който оставаш верен на себе си, то тогава не е толкова трудно да бъде постигнато, но изисква много работа и намирането на точните музиканти, които споделят същата визия, а аз съм голям късметлия, че имам такива до себе си.

Започва световното Ви турне с повече от 30 дати. Какво ще е различното този път?

Винаги е различно. Например, никога не съм бил в България и за нас е голяма чест, че ще дойдем в Пловдив за пръв път. За мен винаги иде реч за свързване с човешки същества, а хората са едни и същи по целия свят, без значение в коя страна се намират, на каква възраст са, от какъв пол са, каква ориентация имат, хората просто искат да се свързват помежду си и да споделят любов, да споделят музика, да споделят радост и смях, и забавление. Според мен това ще си е винаги същото. Хората, откриващи нови култури. Интересувам се от българска музика и дано да имам възможността да чуя такава и да се свържа с прекрасните хора, които я създават.

Какво е посланието Ви към българската публика?

Посланието ми към българската публика е, че наистина много се вълнувам, че ще бъда там и нямам търпение да се свържа с всички и, да се надяваме, да се зародят едни отношения, заради които да започна да идвам в България по различно време, във връзка с различни проекти, да съчетаваме култури, с надеждата да направим света едно по-добро място по този начин. Благодаря ви!

Всички изпълнители и пълната програма на Plovdiv Jazz Fest 2022 може да видите тук.

Заглавна фотография: © John Abbott