Малката Македония на „Абаджийска“
септември 15, 2015
Любов по време на война
септември 18, 2015

Файтонът към бакърджийницата

Ако има нещо, което Пловдив да прави най-добре, то това е да свързва. Пътища и континенти, истории и съдби (техните хора). Градът „виновник“ за Съединението. Имено това прави и в началото на XX век, когато среща в себе си Вангел Богданов от Одрин с момичето на живота му, което пък е от Ксанти, Беломорска Тракия. „Все наши земи, до Солун всичко е българско“, както биха казали дядовците ни. Но това е друга тема. Харесват се нашите герои, даже се взимат. Само с любов обаче не може да се живее. Дори душата да е сита, тялото с чувства не се храни. Затова Вангел заедно с Павел и Атанас, двамата му братя (няма златни ябълки), решават да започнат свой бизнес. Купуват току-що построената сграда на днешната улица „Абаджийска“ 9 и започват да произвеждат бакъри. Птичето каца на Вангеловото рамо и братята преуспяват в това си начинание. Нещата сериозно се разрастват и увеличават производството. Канят още четирима свои приятели и създават бакърджийската кооперация „Южна България“. С течение на времето тя става най-голямата не само в региона, а и в цялата страна. Къщите на „Абаджийска“ 11 и 13 използват за работилници, а тази на № 9 на първия си етаж е магазин, избените помещения и вторият етаж – складове. Междувременно отварят и филиал в днешния квартал Кичук Париж. Участват на всички панаири. Кооперацията става известна и с това, че е първата у нас, която произвежда бойлери.

25

Личен архив – Павлина Божкова

Хиляди хора от всички краища на страната ежегодно минавали през бакърджийницата и оставяли поръчките си. В един пролетен ден пред магазина спрял възможно най-опърпания и разнебитен пловдивски файтон с възможно най-недодялания пловдивски файтонджия. От него слязла добре облечена дама със светлокестенява коса, бяло лице и проницателен поглед. Фините черти, маниерите и походката ѝ издавали сякаш неуспешно прикрития аристократизъм. Щом влязла в магазина, Вангел, който тогава бил касиер, разбрал, че това не била коя да е жена. Изправили му се косите! Това била самата Царица Йоанна! Дошла на крака при него, съвсем сама, с влака от София. Хванала първия файтон от гарата и пристигнала в бакърджийницата. Известна с милосърдието си, очарователната Царица Йоанна била покровителка на Родопския пансион в Пловдив, който и до днес се помещава зад Водната палата. Първата дама възприемала благотворителността като основната си мисия. Разбрала за лошото състояние на посудата, която ползвали децата от планината, и решила изцяло да я смени. Направила поръчката си, поприказвали си малко с Вангел, който я почерпил с кафе и арменско бяло сладко от съседната улица и си тръгнала обратно за София. С файтонджията, който изобщо не подозирал кой точно се возил зад гърба му. Дори след смъртта на Борис и смяната на режима, Йоанна продължила да пътува абсолютно сама, без охрана, като казвала: „Аз съм Царица и моят щит е българският народ“.

27

Държавен архив Пловдив

Като заговорихме за смяна на режими, комунистите не пощадили и тази частна собственост. Постепенно национализирали целия бизнес, седмината приятели получили жълти стотинки за успешното си предприятие. В края на седемдесетте в къщата се основава клуб „Контакт“ – място за срещи и запознанства между млади хора. С други думи – място за слушане на „Щурците“. В центъра на първия етажа е поставена скулптура, направена от великия за Пловдив и България – Цвятко Сиромашки. Изобразява прегърнато семейство, каквато е и идеята на самия клуб.

За съжаление, днес няма и спомен от славното занаятчийско минало на къщата. Сградата пустее, а бившите работилници надолу по „Абаджийска“ са се превърнали в модни бутици. Царици отдавна не са минавали по улиците на „Капана“. Нито файтони. Само таксита с нищо неподозиращи шофьори.

28