Разговор със Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019"

Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор с над десет- годишна практика в областта на съвременното изкуство. Има богат опит в организацията на изложби, фестивали, събития в публично пространство. Работила е с множество институции и неправителствени организации в България и чужбина. Преди да заеме позицията артистичен директор във фондация „Пловдив 2019“ участва в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 - 2024.  Зададохме ѝ няколко въпроса относно бъдещето на Тютюневия град като част от програмата на града за Европейска столица на културата през 2019.

Защо Тютюневият град?
Така наричаме района с тютюневите складове по протежението на ул. „Иван Вазов“ в Пловдив. Проектът в артистичната програма на Пловдив за Европейска столица на културата е кръстен доста сполучливо по едноименния филм на една от най-запалените му изследователки Пенка Калинкова. Мястото има особена атмосфера, отпечатана в генетичния код на повечето пловдивчани. Сега повечето от тютюневите складове са внушителни руини с огромна историческа, културна, а и сантиментална стойност. И с огромен потенциал. Изкуството има своя инструментариум, с който да привлече вниманието, да посочи проблемите, а нерядко и тяхното решение. Същевременно бившите индустриални пространства, изоставените и забравени градски райони са най-благодатна среда за съвременната култура в нейния гигантски спектър и с всичките й комуникационни възможности. Затова и ние сме се насочили към Тютюневия град.

Какви са етапите в процеса на съживяването му?
Първата стъпка е повишаването на информираността и привличането на общественото внимание към тютюневите складове. Самият факт, че Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата с тази програма, в която заложи откровено на проблемите си в това число и рушащите се красиви складове в центъра, вече постигна до голяма степен тази цел. В програмата ни са предвидени и различни артистични интервенции, акции в публично пространство. Целите заложени по отношение на Тютюневия град са относително реалистични, но аз мисля, че в следващите три години те ще се развият още.

Какво е постигнато досега?
Повдигнали сме темата, запалили сме дебат и сме създали условия той да се развие. Направили сме уеббазирана платформа, в която събираме спомени и визии, и сме насочили събития и дейности от програмата си към Тютюневия град. Стремим се да водим партньорите и публиките си там.

Каква е практиката в чужбина относно подобни бивши индустриални пространства?
По света изкуството и артистите първи откриват тези пространства, а бизнес интересът и институциите ги следват. При нас нещата са малко обърнати. Неслучайно темата за тютюневите складове в апликационната книга на Пловдив е развита именно през взаимоотношенията между икономическия интерес на града и неговото архитектурно наследство. Така или иначе консенсусът е възможен стига да има нужната висота и разбиране за значението и културната стойност на сградата/мястото. Съвсем наскоро бях на откриването на Сан Себастиан - Европейска столица на културата 2016 в Табакалера, която е бивша тютюнева фабрика, превърната в огромен център за съвременна култура с експозиционни, конферентни зали, пространства за изпълнителски изкуства, обучения и работилници, ателиета... За човек от моята сфера, това е сбъдната мечта.

Частна или държавна е намесата?
Зависи за какъв тип намеса става дума. Има примери, в които бивши индустриални зони се превръщат в зони за култура по общинска и държавна инициатива. Има и случаи, в които това се случва напълно независимо от официалните институции. Тютюневите складове в Пловдив са частна собственост и решението за бъдещето им не зависи особено от официалните институции. Ние например можем да се намесим главно със съответните културни дейности на тяхна територия, което пък от своя страна съдържа известно противоречие, защото на практика в такива случаи се разходват публични средства за облагородяване и развиване на частна собственост. Трудно се дефинират ползите и съответно аргументите за подобно решение.

Колко и кои точно складове са обявени за паметници на културата?
Застрашени ли са някои складовете от унищожение било то от времето или от нечий интерес? Тази информация с подробни указания, карти и адреси може да се намери на сайта ни - http://tobacco-city.plovdiv2019.eu. От това, което аз съм чула от собственици до момента, повечето тях нямат интерес складовете им да бъдат унищожени, но търсят и очакват някакво съдействие за тяхното спасение под формата на стимули или облекчения. Има и други примери разбира се. Миналата година беше съборен един от складовете, който на нашата карта вече фигурира само като парцел. Сградата не беше паметник на културата, но въпреки това мястото й стои като „рана“. Тогава гласовете, които отбелязаха загубата, бяха единични. Сега беше съборен втори склад на ул. „Одрин“ и ул. „Д-р Г.М.Димитров“, което предизвика сериозен протест от страна на пловдивчани, реакция в медиите и социалните мрежи. Тази обществена енергия за нас е положителен знак и се надяваме да се задържи и даде тласък и на кампаниите, в които ние ще подканим гражданите да се включат за спасяване на културните ценности в Тютюневия град. Това, което е важно да се знае е, че повечето от тютюневите складове са с неустановен статут, което е проблем, протакан и подминаван немърливо повече от 20 години, по същия начин, по който тези сгради са “невидими” и ежедневно подминавани, докато не паднат или не бъдат разрушени. ОФ „Пловдив 2019” не е отстъпвала нито за миг от концепцията за защита на сградите и обновяването им за културни функции и търси активно взаимодействие с всички страни за реализирането на тази концепция. Екипът на фондацията работи ежедневно за събирането и популяризирането на историята на сградите, за уточняване и най-малките детайли от статута им и за намирането на възможности за обживяването им с култура. Европейската столица на културата носи потенциал за развитие на града и за сдобряване между икономическия и културния интерес, който си струва да бъде смислено употребен. Мисля, че за всички е ясно, че сега е дошъл моментът, когато този и други проблеми ще намерят своите решения. Важното за нас е това да стане по-възможно най-благоприятен начин.

Какво е отношението на собствениците към плановете на „Пловдив 2019“? Възможен ли е диалогът?
Имаме много хубав и плодотворен диалог със собственици на тютюневи складове. Партнираме си с тях за организиране на културни събития. Мисля, че те ясно осъзнават, че нашият интерес и програмата на Европейската столица на културата могат да бъдат и в тяхна полза.

Успешен проект ли е Капана? Какъв е процентът на ефективност от отворените покани за устойчивото му развитие? Предвиждат ли се такива и за Тютюневия град?
Да, Капана е успешен проект. Много ми е трудно да фиксирам така „наизуст“ процент на ефективност на поканите ни, защото те са в няколко направления. В процес на изследване сме като част от нашия вътрешен мониторинг и като приключим с това изследване вече ще можем да говорим с по-конкретни данни. Докато от първата фаза имахме близо 50% пространства, които останаха и след края на договорите си с нас и се развиват самостоятелно в квартала, във втората фаза сме финансирали и събития. В определен момент нуждата да водим публики в квартала се оказа по-голяма от тази да водим нови наематели. Инфраструктурните подобрения на Общината и нашите действия съвместно с партньорите ни по популяризацията му направиха мястото изключително примамливо така или иначе. Все пак се стараем да поддържаме баланс по отношение на нашите мерки и да преценяваме необходимостите за всяка следваща година, за да може кварталът да запази културния си профил. Голяма част от този модел е приложима и за Тютюневия град, но там ресурсът би бил по-голям. Що се отнася до културните индустрии и тяхната роля в този процес, дори и по време на общественото обсъждане за тютюневите складове, като най-силна възможност се очерта IT сектора. Като един от най-интензивно развиващите се сектори в Пловдив, той може да съдейства и за изпълнението на нашата кауза по обживяването на Тютюневия град.

Какви са приликите и разликите между Капана и Тютюневия град?
Капана има статут на групов паметник на културата, докато Тютюневия град е в плаващо положение по отношение на статута на сградите и няма такава обща защита. Като мащаб Капана е значително по-обозрим и достъпен и за малки културни оператори, същевременно примамлив като вече обживяна зона. Въпреки своята централна позиция и близостта на Пловдивския университет, Техническия университет, библиотеката, няколко училища и т.н., по отношение на градския живот Тютюневият град е все още пуста зона, ползваща се най-вече за паркиране.

Какви са начините да се съхрани автентичният дух, който носи мястото?
По отношение на сградите има утвърдени стандарти за реновиране, според които се запазва тяхната архитектурна стойност. Същевременно има и най-съвременни архитектурни тенденции, които позволяват преустройството на този тип сгради и максималната им функционалност, така че те да не загубят нищо от своята автентична аура и да заживеят пълноценно в днешния ден. Отново е въпрос на култура, информираност и отношение, а често е въпрос и на вкус. Не може да се осъществи универсално регулиране на вкуса, но може да се говори, да се показват примери и успешни световни практики, което се стараем да постигнем ние. По отношение на духа на мястото като цяло сигурна съм, че той може да се възроди със сградите, но и с хората, които го обживяват. “Заедно” е формулата, която работи и в този случай.

Има ли баланс между културно-историческото наследство на града и съвременното му изкуство? С кое Пловдив е по-привлекателен за туристите?
В този въпрос има противоречие, поне аз го виждам като такова, защото съм от хората, които приемат съвременното изкуство също като „културно-историческо наследство“. Продължавам да повтарям, че то е наследството на бъдещето. И поначало този тип институционална стандартизация и разделение не са адекватни днес. Въпреки това, ако трябва да отговоря ще кажа, че в Пловдив това взаимоотношение между различни исторически пластове е и може да бъде възможно най-видимо. И поради огромното си наследство, но и със своята богата история като активен културен център и с вродения си артистизъм, градът съумява да пази баланса. Това е същият баланс, който се поддържа между постоянния поток от хора, идващи да видят „красотите“ на Пловдив и тълпите, които се стичат за големите му фестивали.

Каква е целта на титлата Европейска столица на културата?
Една от големите цели на титлата е да развие настройките, мирогледа на и за мястото, да го отвори към света не само буквално като изкусителна дестинация, но и като стойност и съдържание. На фокус тук са гражданите, тяхната идентичност, тяхното самочувствие като жители на Европа. Важно е също градът да получи стимул, за да реши и проблемите си - местата, за които иначе няма да се намерят сили и време, или взаимоотношенията, за които никой обикновено не говори. Малките цели се постигат в процеса на подготовка на града за голямата година, това са понякога и ежедневните победи по супер невидими нива. При всички случаи най-важно е какво ще остане и след годината на титлата, не само като инфраструктура и културен афиш, но и като обществена нагласа и самосъзнание.

Какво за вас е Пловдив и как го виждате през 2019та?
Досега Пловдив беше за мен родното ми място. От две години насам се е превърнал в кауза. През 2019 го виждам като успял независимо колко субективни са индикаторите на успеха. При всички случаи сега, в процеса на усилена работа по проекта Европейска столица на културата, аз имам възможност да видя и формулирам важните цели за града и се надявам да успеем да ги постигнем заедно с екипа ми, с партньорите, с Общината и най-вече с пловдивчани.

А през 2020-та?
По моите планове тя трябва да е дори още по-силна от 2019. Надявам се и вие да съдействате за това.