В последните десетилетия изкуството слиза от стените на галериите и навлиза в пространството на интериора. Тази тенденция ни кара да се питаме каква е разликата между изкуството и дизайна и можем ли да съчетаем естетиката с функционалността.

На тези въпроси отговарят Теодора Коцева и Адриана Делкова, които курират изложбата „Living Room“ в Coffee&Gallery Cu29. Галерийното пространство е превърнато във всекидневна, обзаведена изцяло с творбите на осем български артисти (Алина Папазова, студио PUNKT, Владимир Рачев, Деница Бояджиева, Георги Стаменов, Мариана Танчева, Десислава Терзиева), които изследват функционалното изкуство. 

„Бих искала тази изложба да бъде първата стъпка във въвеждането на българската публика в света на функционалното изкуство. Тя не е представителна за това, което аз възприемам като функционално изкуство. Това е един опит да се подходи към тази тема с автори, които работят тук.“, споделя Теодора, с която разговаряме за изложбата.

Как подходихте при избора на артисти за изложбата?

Аз съм куратор от доста години, но това ми е по-скоро хоби. Дълги години не живеех в България и миналото лято се прибрах за по-дълго, което ме накара да помисля какъв проект бихме могли да направим и тук. Първо, подходих към избора на съ-куратор. Поканих моя приятелка, която е интериорен дизайнер – Адриана Делкова. Изборът на артисти не беше труден, защото половината от тях познавам от дълги години, работили сме заедно, а и сме близки приятели. Това са хора, с които работим от над 20 г. в една сфера, но не всички от тях живеят в България. Нашият подход беше следния – спираме се на човека, защото го познаваме като творец и чак накрая избрахме конкретните произведения, което беше доста смело.

Засегнахте темата за това, че някои от артистите творят извън България. Каква е сцената за функционално изкуство тук?

Сцена има и то добра, поради това че има група хора, които от дълги години работят върху популяризирането на съвременното изкуство. И наистина, стъпвайки върху техния труд, вече можем да кажем, че има много пространства и изложби. 15 години назад не беше така.

Това, което за мен е много важно, е да има обмен. Независимо дали някой живее тук, или не, тези хора следва да се познават, защото това създава една общност и не е задължително да бъдат локализирани на едно и също географско място. За мен беше много важно тези артисти да бъдат събрани, защото те не се познаваха и тепърва ще се проверяват. Това създава едни много хубави връзки. През годините съм правила много изложби на български артисти в чужбина и тези връзки са важни, над тях се надгражда. Това в работата ми на куратор е едно от най-важните неща, отвъд публиката – между артистите да има приемственост и да могат да се събират.

Как протича работният процес, когато артистите се познават?

Когато не се познават, протича по-интересно. Когато се познават е по-свойски. Това е процес, който аз самата тепърва ще откривам.

Артистите тук и в чужбина обменят ли опит?

Взаимстването е важно, защото обучението в академиите е различно. Тези, които учат тук, учат по съвсем различен начин и в съвсем различна концептуална посока от тези, които учат в чужбина. От там нататък, колкото повече човек гледа и пътува, толкова повече изгражда собствения си стил.

Каква е разликата между дизайна и функционалното изкуство?

Пресечните точки между визуалното съвременно изкуство и дизайна са там, където можем да кажем, че един обект има извън естетическата си функция и функционална такава. Например скулптурна пейка, на която да седнеш, скулптурен чайник, който да ползваш. И на Запад, и по света в момента не са ясни границите, защото има една мултидисциплинарност, която позволява на артистите да скачат от дисциплина в дисциплина с много по-голяма смелост. Един визуален артист вече прави обект, който се продава като дизайн и обратно – има дизайнери, които правят арт. Има интересна приемственост и трябва да погледнем кой какъв опит има, от какво обучение идва.

Освен това в самия пазар на изкуство функционалното изкуство е нещо сравнително ново. В близките 15 години то беше отделено от пазара на съвременно изкуство, чрез специализирани панаири, изложби и аукциони. Това не е нещо с много голяма история и според мен тепърва ще видим засилен интерес към това изкуство, защото публиката, която ходи на изложби, купува и по някакъв начин консумира изкуство, става все по-голяма. Колкото повече хора с различна покупателна способност и различни интереси навлизат в тази среда и колкото повече те могат да бъдат достигнати с нещо, което им говори ясно, толкова по-голям интерес ще виждаме от тях. Все повече хора биха искали у дома да нямат Икеа, а искат да се разграничат по някакъв начин с обект, който е уникален или в малка серия. Това е интересното и според мен трябва да се наблюдава какво ще се случи от тук нататък с демократизирането на пазара и с навлизането на млади хора, които вече имат възможност да притежават такива произведения.

Какъв човек би живял в тази стая?

Някакъв шизофреник ха-ха-ха. Но да не използваме подобни термини. Нека пак да помисля. Човек, на когото не му липсва чувство за хумор в живота, каквито се надявам да са повечето хора, с които ще работя и занапред. Има много сериозност около нас.

Изложбата „Living Room“ може да разгледате в Coffee&Gallery Cu29 на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 24 до 10 юли.

Заглавна фотография: Изглед от изложбата © Адриана Делкова