Разговорът ще продължи
септември 8, 2021
Елица Сърбинова
септември 15, 2021

Георги Грозев

Георги Грозев

Заредени от 12-те си срещи с все още млади през юни, решихме да обособим формата в редовна рубрика в началото на всеки брой оттук-нататък.

Те създават музика, кино, театър и литература. Рисуват, снимат или разказват по някакъв напълно различен начин. Вълнуват се от живота, който ги заобикаля, понякога не са съгласни с него, понякога му се смеят, друг път – той на тях. Общото между събеседниците ни тук е това, че са избрали да създадат нещо в свят, който изглежда си има всичко. А младостта е декор, сред който всичко е възможно.

Нашето все още звучи леко тъжно, малко неизбежно, безсмислен протест към времето. Но то е и едновременно заявка, че може би направихме някакви хубави работи, а и ще продължим, надяваме се.

Георги Грозев © Личен архив

Тромпетистът Георги Грозев е от онези млади хора, които искаме да виждаме по-често – с много талант, ясен поглед върху нещата, множество интереси и усет към добрия живот. Завършил тази година Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“, Георги е носител на множество награди, последната от които е в категория „Изкуство“ на фондация „Енчо Керязов“. Слушали сме го като част от оркестъра на Държавна опера Пловдив, а наскоро излязоха новите му записи, които можем да чуем в ефира на БНР.

Какъв искаше да станеш като малък?

Изобретател. И това е документирано в една бележчица в едно бурканче. Когато завърших началното училище, нашият класен ръководител ни помоли всеки да си напише професията, която иска да практикува в бъдеще. И аз в 4. клас написах „изобретател“ и това бурканче е закопано до едно борче, което засадихме в началното ни училище. Мисля, че се движа по този път по някакъв начин. Все още не съм започнал да композирам музика, но „изобретявам“ чувствата и емоциите на хората.

Изпълняваш произведения, които са по-близо до класическата музика.

О, абсолютно! Само и единствено класическа музика. Имал съм опити в джаза, но това е наистина много специфична материя, която изисква и по-специална подготовка чисто музикантски.

Чий концерт мечтаеш да посетиш?

Георги Грозев © Личен архив

Много сложен въпрос. По принцип аз съм голям меломан. Освен изпълнител, наистина и меломан, фен. Луд по класическата музика. Така че аз съм задължително всяка седмица по няколко пъти или на концерт, или на театър, или на изложба. Това е моята страст и това е нещо, което не искам да бъде прекъсвано.
За конкретен концерт – може би бих искал да гледам отстрани свой собствен концерт. Но не на запис, ами някак си толкова да съм навътре в музиката, че всъщност да се отделя като слушател от самия себе си и да слушам това, което изпълнявам.

Кое културно събитие ти е направило впечатление?

В национален мащаб, като част от оркестъра на Държавна опера Пловдив, имам възможност да участвам вече пряко, а преди като публика, в летния фестивал Opera Open, който е на наистина впечатляващо, европейско ниво.
В световен мащаб има множество събития. Не съм имал възможност чак толкова да бъда част от публиката на концерти и събития извън страната. По-скоро съм бил изпълнител и в това си качество съм обиколил най-големите европейски зали за класическа музика, като съм ставал свидетел на изключителна реакция от публиката на наши изпълнения, на наши концерти, на много бисове, на много топло посрещане от публиката, особено в Германия. Което значи, че сме допринесли за цялостното събитие и за това публиката да се почувства наистина оценена.

Какво можем да открием в плейлиста ти в края на лятото?

Много шарена музика. Също и подкасти. Обичам този формат, обичам да слушам интервюта, обичам да слушам и радио. Но ако се фокусираме върху музикалния плейлист – от джаз, през хаус и техно музика, най-вече тип „аперитиво“ плейлисти за по питие, италианска музика и разбира се, не на последно място класическа музика.

Като споменахме италианската музика, в интервю за Радио Пловдив споделяш, че философията за la dolce vita е много близка до теб.

Много.

Какво прави живота сладък?

Много труден въпрос. Тук трябва наистина сериозно да си помисля как да отговоря. Усещането да се чувстваш жив, да се чувстваш себе си, да караш хората около теб да бъдат щастливи и това да те прави щастлив за мен олицетворява философията на la dolce vita. Разбира се, и негронито в ръка на някой италиански площад.


Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?


Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!