Уханието на теменужки от току-що изпраното пране на съседите, десетминутното търсене на място за паркиране, еклектичният архитектурен облик, който градът придобива, дори и ниското налягане на водата – все предимства на презастрояването. Естествен сценарий за всеки по-голям град, но като че ли тук нещата излизат извън контрол. Достатъчно е само да погледнем никнещите като гъби комплекси с вид на средновековна крепост и екзотични имена като „плаза“, „резорт“, „гардън“.

Разбира се, че е хубаво Пловдив да се развива, но би било още по-хубаво това да е съобразено със спецификите на парцелите и градската инфраструктура – дали улиците, булевардите и тротоарите могат да поемат потока от хора, дали има удобен градски транспорт, достатъчно зелени площи за широко обществено ползване, училища и детски градини, магазини за стоки от първа необходимост, паркоместа и дори кофи за боклук. Как влияят тези строежи на местния пазар на имоти, има ли кой да живее в тях и конкурентноспособни ли за изобщо цените им, е не по-малко важен въпрос. Не финансовите интереси, а всичко това трябва да се вземе предвид, когато се издава разрешително за строеж. Но точно тези аспекти остават на заден план.

За съжаление, докато според данни на Националния статистически институт Пловдив е областта с най-много започнати строежи през 2020 г., ни остава единствено да се надяваме на добрите намерения на инвеститорите.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Илюстрация © Стефани Неделчева