Граматика на Стария град

Следобед, празник, пролет, хора, рокли на цветя, улици, павета, капаци, ухание, върба, колонади, дърво и резба, хълм, простор, проблясък, купол, възторг, простота, животът, чудо, сън, събуждане, празнота, кръстопът, градът, несбъднатост, мечта.

Тих, спотаен, цветен, смирен, вековен, вечен, стръмен, ласкав, бележит, уютен, семпъл, ароматен, гостоприемен, летен – кокетен, саможив, зимен – безлюден, сгушен, самотен, целогодишен – носталгичен, бленуван, чист.

Лутам се, скитам, ослушвам се, мисля си, между „искам – не искам“ препъвам се, ядосвам се, знам, че не знам, обърквам се, изкачвам се, продължавам, стигам, издишвам, заставам, поглеждам, обезсмислям – осмислям, мълча, протягам се, успокоява ме, подчинява ме.

Аз, ти, ние, които сме притежателни местоимения на града, кои, какви, кому принадлежим?

Нагоре, напред и навред, занапред, устремно към наречията за място и липса на време „Тук“ и „Сега“.

Снимка: Теодора Георгиева