поетите
Безсмъртна, талантлива територия
август 26, 2018
Защо… София, вечна любовнице
октомври 8, 2018

Граматика на Стария град

Следобед, празник, пролет, хора, рокли на цветя, улици, павета, капаци, ухание, върба, колонади, дърво и резба, хълм, простор, проблясък, купол, възторг, простота, животът, чудо, сън, събуждане, празнота, кръстопът, градът, несбъднатост, мечта.

Тих, спотаен, цветен, смирен, вековен, вечен, стръмен, ласкав, бележит, уютен, семпъл, ароматен, гостоприемен, летен – кокетен, саможив, зимен – безлюден, сгушен, самотен, целогодишен – носталгичен, бленуван, чист.

Лутам се, скитам, ослушвам се, мисля си, между „искам – не искам“ препъвам се, ядосвам се, знам, че не знам, обърквам се, изкачвам се, продължавам, стигам, издишвам, заставам, поглеждам, обезсмислям – осмислям, мълча, протягам се, успокоява ме, подчинява ме.

Аз, ти, ние, които сме притежателни местоимения на града, кои, какви, кому принадлежим?

Нагоре, напред и навред, занапред, устремно към наречията за място и липса на време „Тук“ и „Сега“.

Снимка: Теодора Георгиева
Подкрепи списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!