Харита Асумани

Спомнянето на Никола Лаутлиев
15/01/2024
Уроците на Блага
Шофьорска книжка и гъвкаво работно време
21/01/2024
Спомнянето на Никола Лаутлиев
15/01/2024
Уроците на Блага
Шофьорска книжка и гъвкаво работно време
21/01/2024

Харита Асумани

Харита Асумани
Споделете

Навярно сте срещали лъчезарната ѝ усмивка в галериите в града, които представят съвременно изкуство. Родена в Пловдив през 1992 г., Харита вече има зад гърба редица групови и самостоятелни изложби в България и Франция, които тук използваме като формален повод да ѝ зададем няколко въпроса. Ако не са Ви достатъчни, научете повече за пътя ѝ на haritaasumani.com.

Какво означава името ти?

Харита има много значения. Кръстена съм на баба си Харитина по българска линия. В по-зряла възраст открих, че името означава „услуга“ от гръцката дума „χάρη“, отделно значи и богиня (харити – богини на грацията и красотата). Има много значения, но „услуга“ може би най-много ми отива, защото отръки ми идва да съм в помощ на хората.

Къде се намираш в момента в творчески план?

В творчески план винаги се намирам на няколко места едновременно – метафорично, но и съвсем буквално, защото от две години живея на колела. Само веднъж съм достигала пълно удовлетворение по всички необходими за мен точки, за да се нарека успешен артист. През останалото време, включително сега, пътувам към своята представа за успешност.

Сега в Италия ли пребиваваш?

Да, засега планът е да се установя в Генуа, на два часа от културните центрове Торино и Милано.

Харита Асумани
She Told Me © Харита Асумани

От какво те е страх?

Може би онова, върху което имам най-много да работя, е реакцията ми към чуждото мнение – все още се хващам, че ми е важно повече от необходимото. Какво ще кажат хората е страхът, който може да се се раздроби на множество отделни страхове и всички те важат за мен. Страх ме е от много неща, но мисля, че съм достатъчно смела, за да действам въпреки страховете си.

Как успяваш да съхраниш вдъхновението и съзнанието си на фона на прогресивната дигитализация?

Аз съм от хората, които са постоянно онлайн. Много ми влияят социалните медии, но не го считам единствено за негатив. Това е необятно море от вдъхновение и артисти, в което се уча да плувам. Когато започвам нов проект, активно търся какво има вече по дадената тема и обогатявам собствената си идея по този начин.

Има много създадени вече произведения, в които мога да се припозная. Това ме кара да се чувствам близка с непознат художник, който може да живее на другия край на Земята. Това, че може творбите ми да приличат на тези на друг, не ме притеснява, може би с този друг си приличаме.

Когато се пренаситя, спирам скролването и лайкването, за да остана сама с усещанията и мислите си. Така отпада излишното, онова, което не е истински мое.

Харита Асумани
© Личен архив

Какъв е процесът от идеята в главата ти до платното?

Водя си дневник, от там идват „идеи“. В идеите обикновено се съдържа проблем. Те са назован страх, който трябва да бъде преодолян. Мисълта за решението на този проблем мотивира първите рисунки. На този етап линията е водеща. Във Photoshop правя експерименти с цветови комбинации. В крайна сметка все се спирам на розови гами. Пренасям проекта на платно, като нанасям минимални промени, ако мащабът го изисква. За да стане една картина това, което е, преминавам през различни избори, малко неща оставям на случайността.

От творческия ми процес може да се разбере доста за слабостите и комплексите, които имам. Завършените произведения обаче носят послания в противовес на тези мои слабости, в тях се съдържат решенията. Така се случва терапията.

Рисуваш ли дигитално?

Пробвала съм, имам таблет, но не бих казала, че съм привлечена достатъчно и не съм се развила в тази посока. Използвам софтуери за проектиране, но не възприемам дигиталните рисунки за завършена творба. Все още съм привърженик на материята, която има своите уникални физически качества и съпротивителни сили.

Къде откриваш таланта? Как го разпознаваш?

Талантите са потенциали. Всички се раждаме с някакви заложби, въпросът е кой има потребност и смелост да ги развива. За да се развие таланта, се изисква отстояване и отдаване. Случва се хора, които имат художествен талант, да замръзнат на фазата с техничното рисуване, но това за мен е много далеч от развит потенциал. Това е като да кажеш, че си писател само защото знаеш азбуката. А-то и Б-то са важни, но ако някой иска да предизвика себе си, може да напише въздействащ стих и без да ги използва – това вече е талант.

Babe it is not time for romance @ Харита Асумани

Кога надскочи своя предел и започна да експериментираш със стила си?

През 2013 г. за пръв път излязох от България. Бях на обмен по програмата „Еразъм+“ във Венеция. Тогава все още нямах нещо, което да нарека стил, просто рисувах достатъчно технично. Далеч от всички, към които имам определени очаквания, се създаде подходяща среда, за да експериментирам и да науча повече за истинските си потребности. От тогава насам ми е по-лесно да влизам в това състояние на отчуждение, което ми е необходимо, за да съм автентична в работата си. Вече имам стил, от който обаче съм готова да се откажа, ако спре да резонира с мен. Аз се променям и пределите ми също.

Как посегна към автопортрета?

Обичам да наблюдавам себе си. Интересувам се от психичните процеси и методите, които помагат в развитието и поддържането на психичното здраве. Автопортретите са естествено продължение на тази авторефлексия. Имам потребност от тях. От друга страна, искам да направя и някакъв преход, защото знам, че ако рисувам друго, ще развия друго. Интересни са ми хората, човешките взаимоотношения и интуицията като част от тях. Ще видим кога обектът ще спре да е големият Аз.

Розовото е основен тон в твоите картини. Какво усещане носи то за теб?

Нищо неочаквано – романтика, любов, щастие. Животът ми какъвто искам да бъде. Чрез розовото в творчеството си давам израз на това желание.

С какво не може да направи компромис един артист?

С всичко може да направи компромис един артист, но компромисът с автентичността му ще му попречи да се чувства успешен дори когато е добре приет от публиката. Творчество в истинност никога не е загуба на време.

Антония Александрова
Антония Александрова
Тони е основател и главният виновник зад How 2 Plovdiv. Един от онези хора с неспирен копнеж да бъдат част от случващото се в града, които допринят с всичко, с което могат, за развитието му. Пише, снима, говори, слуша, мълчи, мисли (невинаги) и понякога участва в Нула32 като автор или като човека, отговорен за музиката на някой от най-готините ни афтърпартита.
Харита Асумани
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!