За Harsh! Lifestyle – списанието, което свързва алтернативните култури, няма забранена територия.

Harsh! скърца между зъбите като стъкло. Засяда в гърлото, дере очите. Harsh! е неудобен; р-то се спира някъде между небцето и върха на езика, остава там и човек едва ли някога може да се отърве от бунтовния му вкус. После в главата ти започват да нахлуват идеи, твърде странни идеи. В началото не е толкова страшно – някоя и друга татуировка, малко повече алкохол, когато се съберете с компанията. После се появяват безсънни нощи, графити, купони, запалки. Някъде в тази вихрушка се подмятат аналогови камери, ленти и моливи, скицници, флакони със спрей, архитектурата и модата, уединението, крехкият баланс на нещата. След това идват моторите и рейвовете в Берлин, докато накрая постигаш върховното опиянение от свободата на ъндърграунда и вече е невъзможно да се върнеш тихо и скромно зад старото бюро и от 9 до 5 да тракаш по клавиатурата.

Дълго време се чудех как да започна този текст. Първите стъпки в някоя terra incognita винаги носят приятното гъделичкане под лъжичката, но когато се изправиш пред белия лист, а празните му редове се изцъклят срещу теб, куражът и
думите се изпаряват. И така, откъде да започна? Ами от началото.

Първият брой на Harsh! Lifestyle излиза през май 2007 г.

Томек Лазаров, известен в графити средите с псевдонима Rake, и Маньо Манев, които влизат в ролите съответно на издател, генерален мениджър, а заедно и като главни редактори, са нишката, която свързва списанието с Пловдив. Родени тук в края на 80-те на ХХ век, те кодират бурното развитие на алтернативните движения, интернет възхода и новите културни течения на страниците на Harsh!. В начинанието ги следват останалите членове на CCTV Collective и други съмишленици.

Въпреки асоциациите, които може да предизвика със списание „Егоист“, Harsh! казва „Здравей!“ на света със смелото твърдение, че „засега няма аналог у нас“. „Ние сме флагман на едно ново поколение – искаме да изразим неговите идеи“, казват те за себе си. И не само го казват, но го правят. Макар че излиза само в четири броя (два пъти през 2007 г. и още два през 2008 г.), и то не в планираната периодичност от шест пъти годишно, списанието успява да се превърне в легенда сред
последователите на алтернативните движения от поколението Y, по-известни като „милениали“ (родените между началото на 80-те и края на 90-те на XX век).

На пръв поглед Harsh! изглежда като безразборна смесица от алтернативни култури, снимки понякога с добро, понякога със съмнително качество (но винаги със силен творчески заряд), доста коректорски грешки, неудържим младежки ентусиазъм и бунт. Списанието и хората зад него обаче са притегателен център на едно преди невъзможно явление в културата събирането на различните алтернативни течения на едно място. За капак на всичко лайфстайлът, който Harsh! въплъщава, не изключва творческото усамотение, верността към приятелите или уважението към другия, нито пък скъпите коли, марковите дрехи или околосветските пътешествия.

Ако от кориците ни гледат четири момичета или, както те ги наричат – „Harsh girls“, то от страниците на Harsh! крещи
младостта на цяло едно поколение. Trend spotting разтвори, пълни със снимки с високи бели кецове, Ейми Уайнхаус, тесни дънки и златни дрехи, графити и много секс. Списъци с най-новите термини, където има немалко интересни открития – витали (имейл, myspace, блогове и всякакви други „жизненоважни уебсайтове“), незащитен сън (да си легнеш за малко, бе да си настроил аларма), пица тумор („голям въздушен мехур от изгоряло тесто и кашкавал върху пица“). Останалите редовни рубрики включват комикси, цитати, факти и съвети. Сред последните са как да станеш любимец на бармана, „85 начина да станеш по-добър глупак“ – тук трябва да отбележим, че иронията и сарказмът са неразделна част от стила на Harsh!, как да скочиш от движещ се влак, да си направиш хартиено портмоне или фалшив документ за самоличност.

Историите на списанието идват от целия свят.

„Това не са поредните „изсмукани от пръстите“ редакционни страници. Хората, които създават Harsh! обичат да пътуват като вас – „видяно със собствените очи“, „снимано от самите нас“ и „записано на място“ са основните методи на екипа“. Harsh! разказва за работническата култура и хараджуку стила в Япония, историята на графитите, Шанел и кокаина, лондонският квартал Камдън. За Ню Йорк и крайните квартали на Лисабон, Web 2.0, някои от най-големите измамници в света, вегетарианството и социалното движение срещу консуматорството в Щатите, модели на BMW и колелата с фиксирана скорост, световната архитектура или шпионската техника.

Накратко – целият интернет, събран на едно място, още преди навлизането на социалните медии в живота на масовата
публика. Провокативни и ярки визуални материали, категоричен, понякога смел, дори остър език в текстовете, от които звучи младежката мъдрост и вечният стремеж към опознаване на света – Harsh! е като пънкар, когото срещате, докато се лутате далеч от препълнените с туристи улици на Лондон. Хвърляте му плах поглед, но той някак си надушва, че сте се загубили, идва и ви показва пътя.

Мислех да започна статията с речниковото определение или превода на “harsh”, но подобен ученически подход най-малкото не подхожда на духа на списанието, на неговата дързост и категоричен глас. Harsh! е себе си. Не се опитва да стане по-кротък, по-приличен, да се напъха в рамки, да спре до точката на изречението. Не се опитва да живее по правилата на другите и не можеш да го вмъкнеш в шепа думи. Пожелавам ви да сте също толкова свободни.

Избрано от рубриката на Сюзън Марковска „Нови термини“:

• инфопорно – информация, представляваща нулева използваемост и приложение, въпреки което, заемаща значително място в главата ти;
• идентификационна криза – внезапен катастрофален колапс на индивидуалната способност да се поддържат всички онлайн версии на съществуване. Това става, когато членувате в десетки мейл-сървъри, социални мрежи за запознанства, форуми, фотолог и др.: „ИзползвахFacebook, Flickr и Myspace, но след като се регистрирах в Last.fm и Fotolog, изпаднах в тотална идентификационна криза. Забравих къде какво става.“
• ретрошопинг – да проверяваш цената на даден продукт на редица различни места, след като вече си го купил

„Harsh“ от англ. – „нахакан, груб“.

Изборът на лунатика – Zac Kuzmanov за метода на лудостта в X-raydio

В началото бе словото и словото бе на „Страница“ – 25 години еталон в литературната периодика

Илюзиите на фоторепортера – 1989 година през визьора на Тихомир Пенов

Заглавна фотография: Фрагмент от корицата на брой 2 на сп. „Harsh! Lifestyle“