Започва седмият Plovdiv Jazz Fest
29/10/2021
София, та София!
01/11/2021

Хоризонтът невъзможен

Павел Начев

Павел Начев

„Ах, мой Понт Ньоф – разхождам се по камъните ти, но погледът ми все се впива във водите на Сена, които естествено не се виждат, разхождайки се по теб, но пък са красиво щамповани на едно розово потниче.“

„Ах, наше Анкх-Морпоркско туловище, изтъкано от ламарина, китайски текстил и пластмасови мечти.“

„Ах, ти архитектурна мисъл, неусетно сливаща пейзажа с творенията човешки.“

Каквото и да се напише за Пешеходния мост, все би било малко, за да изрази неизразимата по своята същност любов на пловдивчани към това чудо, с което съдбата благосклонно е дарила нашия град…

... с начина, по който ни поглъща в един паралелен свят от линолеум и естетика,

… с топлата прегръдка, с която ни обгръща и ни кара да се чувстваме, сякаш външен свят (и река някаква, определено) не съществува,

… с нежно докосване, което те кара за едни кратки няколко стотин метра по иначе старинната на усещане пешеходна зона, да се почувстваш като в сайгонски мол от покрайнините,

… с усещането за неизбежност, но винаги със светлината в края на моста. Мостът...

… с който хоризонтът е невъзможен.


Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Личен архив