Вътрешни правила за правопис, пунктуация и стил на Нула32*
В езиковата си политика авторите на Нула32 се придържат към кодифицираните от „Официалния правописен речник на българския език“ [София: БАН, Просвета, 2012] норми. В настоящия текст са изложени казуси, които често будят съмнение, както и отклонения от правописни и пунктуационни правила, които списанието допуска, заедно с изисквания за стил и оформление на текстовете. Вътрешните правила не влизат в разрез с кодификацията на Института по български език към БАН, а задават уточнения по отношение на казусите, за които няма категорично становище и речникът допуска варианти. Всички автори на Нула32 се придържат към вътрешните правила за правопис, граматика, пунктуация, стил и графично оформление.
Правопис
1. Главна и малка буква
1.1. С главна буква се изписват имената на емблематични културни обекти, заведения и географски топоси:
Трихълмието, Найлона, Копчетата, Часовниковата кула, Гроздовия пазар, Капана, Летния театър и др.
1.2. Когато названията на исторически епохи и културно-исторически периоди са част от съставна конструкция, изписваме само начална главна буква:
Възраждане
Нo:
Българско национално възраждане
1.3. Съставни собствени имена, които идват от чужди езици, изискват всяка дума да се изписва с главна буква:
Солт Лейк Сити, Би Би Си и др.
1.4. При изписването на имената на светци свети, света, сан, сен, сейнт, санта и др. изискват малка буква:
свети Петър, санта Мария, сент Ищван
1.5. Изключение от т. 1.4. са названията:
Света Дева, Свети Дух, Света Троица.
1.6. Съществителните Бог и Господ във фразеологични съчетания е прието да се изписват с малки букви:
Добре съм, слава богу!
Един господ знае кога ще си тръгне!
Не дай боже да ме потърси!
1.7. Във всички случаи на учтивост личните местоимения Вас, Вие, Ви, Ваша и пр. изискват главна буква:
За тази рубрика ще разчитаме на Вашата подкрепа.
1.8. Имена на общини и области се изписват с малка буква:
община Марица, област Пловдив и др.
1.9. С главна буква се изписват съставни собствени имена, включително в съкратен вид:
Културното министерство вм. Министерството на културата, Служба за езикови справки вм. Служба „Езикови справки и консултации“ и др.
2. Слято, полуслято и разделно писане
2.1. За сложните съществителни имена със съставки от чужд произход, чиито съставки се употребяват и като самостоятелни думи, речникът допуска както слято, така и разделно писане. Според това правило могат да се изписват и разделно съчетания като:
бизнес администрация, джаз концерт, рок певица, скейт състезание, видео клип, етно музика, компакт диск, спа хотел и др.
2.2. Чуждата дума арт се изписва слято в състава на сложно съществително, защото не се употребява като самостоятелна дума в българския:
артквартал, артпространство, артинсталация, артшкола и др.
2.3. Други начални съставки, които изискват слято писане в съчетание с други думи са:
био (биопродукт)
гала (галаспектакъл)
еко (екопътека)
екс (екскмет)
кино (кинофилм)
мини (минимаркет)
тийн (тийнизпълнение)
тур (туроператор)
2.4. Слято се изписват наречия, които се образуват от предлог и съществително име, което не се променя граматически:
завчас, навреме, наглед, назаем, накрак, наум, насън, начаса, подръка и др.
2.5. Съчетания от съкращение и уточняваща дума изискват разделно писане:
ДНК фактор, тв проект, жп линия, БСП лидер, DJ парти, GSM оператор, VIP зона
2.6. Разделно се изписват съчетания с начални съставки старши, младши, водещ, завеждащ, командващ:
старши треньор, младши инспектор, водещ предаване, завеждащ отдел, командващ флота
2.7. Прието е разделно да се изписват изразите:
от горе до долу
от къде на къде
от тогава до сега
от време на време
от край до край
от тук на там
на едро
на дребно
на глас
на ръка
на шега
на практика
на живо
по към мен
по на открито
най в ъгъла
най ми се иска
2.8. Разделно се изписват съчетания от предлога по стара дателна местоименна форма:
по моему
по нашему
по вашему
по твоему
по тяхному
Изключение от това правило е формата: посвоему.
2.9. Разделно се изписват съчетания, които имат функцията на наречия:
по мъжки / Излизаме по мъжки.
по женски / Плачем си по женски.
по детски / Караме се по детски.
по домашному / Купонясваме по домашному.
2.10. Дробните стойности изискват разделно изписване:
две трети, пет шести, седем осми
2.11. Изписването на за това/ затова практически се проверява по следния начин:
Ти си забавен, затова (= ето защо) съм с теб.
Нo:
Аз те харесвам за това, че си забавен.
2.12. Съчетания от две съществителни, първото от което се променя граматически/ се членува, изискват разделно изписване:
поет реалист / поетА(-ЪТ) реалист
художник портретист / художникА(-ЪТ) портретист
мач реванш / мачА(-ЪТ) реванш
изложба базар / изложбаТА базар
държава собственик / държаваТА собственик
2.13. При преповтаряне на корена съчетанията се изписват полуслято:
стар-престарял, цял-целеничък, щур-пощурял
2.14. Полуслято се изписват съчетания, образувани с частиците еди-, що-, току-:
еди-кой си, еди-кога си, еди-какъв си
що-годе
току-така, току-виж, току-що
3. Собствени имена и прякори
3.1. Двусъставни собствени имена се изписват полуслято, с главни букви и малко тире (дефис):
Константин-Кирил, Жолио-Кюри, Касимова-Моасе и др.
3.2. Съществителни нарицателни имена, които влизат в състава на собствени имена, се пишат разделно и с малка буква:
Сирма войвода, Исмаил бей и др.
3.3. Полуслято се изписват задпоставени приложения в състава на собствени имена:
Иван Радоев-баща, Марица-изток и др.
3.4. Прякорите се изписват с главна буква като собствени имена. Ако личността е известна с първото и третото си име, след които идва прякорът, то последният се отделя с голямо тире:
Начо Културата, Стефчо Автографа, Владимир Димитров – Майстора, Георги Божилов – Слона и др.
Пунктуация
1. Кавички
С кавички се ограждат имена на литературни, музикални, художествени, театрални, кинематографски и др. произведения, фестивали, улици, фондации, фирми, държавни, образователни и културни институции и др.:
„Plovdiv Jazz Fest“, книгата „Възкресени мигове“, книгата „Войната се завръща“, „Изкуството да падаш“, „София филм фест“, ул. „Даме Груев“, бул. „Руски“, фондация „Пловдив 2019“, фирмата „Златен лев“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, кино „Космос“, галерия „Капана“ и др.
1.1. В кавички се поставят названия на административни райони, на хижи, на къмпинги, на изкуствени водоеми:
район „Южен“, хижа „Здравец“, къмпинг „Златна рибка“, язовир „Копринка“
Стандартният графичен вариант на кавичките е:
„…………………………………“
Изключение: Имена на музикални групи и емблематични за града места се изписват в курсив:
Взрив, ТДК, Delate, Tin man and the telephone, Широкото, Джумая, Панаира, Гребната база, Петното, Тримона и др.
2. Знак за ударение
2.1. Задължително е изписването на знак за ударение над кратките форми на личното и на притежателното местоимение за 3.л., ж.р., ед.ч. Знакът за ударение има смислоразличителна функция, която отличава ѝ от съчинителния съюз и. Недопустимо е изписването на й вм. ѝ:
Градът в краката ѝ
По-късно тя вече се смееше с него, докато той ѝ разказваше…
2.2. Задължително е изписването на знак за ударение върху гласната о в частицата по при степенуване на съществителни, глаголи и словосъчетания, съдържащи предлог. Знакът за ударение обозначава разликата между частицата за сравнителна степен и предлога по:
пò обичам, пò човек, пò на изток и др.
3. Малко тире (дефис)
3.1. Дефис се поставя след формообразувателните частици по и най при съставяне на сравнителна и превъзходна степен на прилагателни имена и наречия:
светъл – по-светъл, най-светъл и др.
3.2. При полуслято писане на сложни думи вкл. сложни собствени имена:
асистент-режисьор, архитектурно-художествен, един-единствен, година-две, Иван-Асен II, Александър Дюма-баща и др.
3.3. При думи и изрази, които включват в изписването си цифри или букви от различни азбуки:
Аполо-13, 1-ви (първи), 5-ото (петото), 90-те (деветдесетте), 35-годишен, s-образен, DVD-то и др.
3.4. При пренасяне на части от думи на нов ред или разделяне на думи на срички:
по-беда, идили-чески, за-ду-ша-ва-не и др.
3.5. При обединяване на части от свободно словосъчетание в графична и смислова цялост:
живеенето-с-другите и др.
4. Тире
4.1. Използва се за означаване на пропусната част от изречението:
(...) обичаше луканката и пастърмата да бъдат нарязани на тънко, а мастиката – студена.
4.2. За отделяне на обособени части, вметнати думи и изрази, уточнения, обобщения, изброявания:
Живопис, графика, скулптура, илюстрация, сценография – са само моментни аспекти от творческата вселена на Карамфилов…
4.3. За отделяне на две прости изречения в състава на сложното:
По пътя спират в малък хан да пренощуват – вътре обаче е пълно с облаци дим, а дъното мержелеят „обрасли фигури на мъже, облечени солидно в живописни наметала“.
4.4. Пише се при цитиране за отделяне на авторов текст след цитата или вмъкнат между части на цитираното изречение:
„Гледай да си облечена официално“ – продължи той.
4.5. При пряка реч:
4.5.1. За въвеждане на пряка реч и отделяне на репликите на различните участници в диалога:
– Оставихте ме без дъх.
– Случвало ли ви се е и преди.
– Никога.
4.5.2. За отделяне на авторов текст след цитата, вмъкнат между частите на изречение от пряката реч или между две изречения от пряката реч:
– Красотата вълнува – казва Фред и пъха ръце в джобовете. Усеща, че вече може да поеме дъх. Поема го. – И плаши.
Стил
1. Наименования на социални мрежи и интернет сайтове се изписват на латиница и в курсив:
Facebook, Instagram, Reddit
Изключение: Уикипедия
2. При въвеждане на наименование на институция в текста се изписва цялото название, като след него в скоби се поставя инициално съкращение. При следващо споменаване на институцията тя може да бъде назована само с абревиатурата си:
Европейският съюз (ЕС), Българско национално радио (БНР), Издателска къща (ИК) и др.
3. При назоваване на жени се използват феминизирани съществителни:
писателка, управителка, счетоводителка и др.
Изключение: научни степени и звания
професор Личева, доцент Александрова, инженер Николова и др.
4. Жаргон. В текстовете се допуска употребата на характерни за града жаргонни думи и изрази:
4.1. Някои от наименования на квартали и махали имат съмнителен правопис. Ето кои изписвания се приемат от редакционния екип на списанието:
Кючук Париж, вкл. Кичука, Малкия Париж; Кършияка; Хаджи Хасан махала, вкл. Аджисана.
4.2. Редукцията на широките гласни в тесни е характерна за източните български говори и влияе върху изговарянето на гласните е, о, а съответно като и, у, ъ. Редукцията е довела до погрешни изговаряне и масово изписване на думата тегел. За съжаление, добре познатите на пловдивчани „тигели“ по Главната са всъщност тегели.
тегèл (тур.) ≠ тѝгел (нем.)
4.3. Ето още някои жаргонни или диалектни думи, които са приемливи за изданието:
майна, мохабет, пиниз, тромбовам, густо, фрол, мараба и др.
Изключение: айляк
4.4. „Девятката“ и „десятката“ са всъщност деветка и десетка, защото формите се образуват по следния начин: девет +КА и десет+КА.
Оформяне на текст
1. Графични съкращения: В словосъчетание, в което са съкратени всички думи, се допуска между тях да има или да няма шпация. Според застъпената тук позиция между тях шпация няма:
т.нар., т.н., гл.ас., пр.н.е. и др.
2. Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена, изписани с некирилски букви или съдържащи цифри, се изписват в курсив:
slow food, jam session, easy politics и др.
3. При транскрипция на интервюта въпросите на интервюиращия се оформят в курсив:
Кой е любимият ти древногръцки мит?
Имам някаква особена обсесия към златото. Страшно много обичам злато и по този повод митът за Мидас ми е много интересен.
4. Желателно е новите параграфи да започват с отстъп.
5. Изписване на дати: месецът се изписва словом; датата и годината – цифром; вековете – с арабски цифри. За година се използва съкращението г.:
23 февруари 1823 г., 19. век, 70-те години на 20. век, през 1762 г. и т.н.
6. Оформяне на текст с цитат.
6.1. Цитатът се огражда с кавички:
„Нямаше съмнение, че това голямо село, израснало за една нощ в столица, никога не е предполагало за себе си такова бъдеще“, пише художникът в спомените си.
6.2. Ако цитатът е разкъсан от авторови думи, частите му не се ограждат в отделни кавички, а авторовият текст се огражда с тире или запетая:
„Нямаше как да не бъде и политическо, доколкото имахме опит с него – разказва тя, – но има разлика между това да си политически и социално активен и това да си партийно активен.“
6.3. Ако цитираното изречение не е включено в авторово изречение, съответният знак за край на цитираното изречение се поставя преди затварящите кавички:
„На кого ни оставяте?“
6.4. Ако знакът за край на изречение, е точка, тя не се поставя, в случай че след затварящите кавички авторовата реч продължава с пояснителен израз. Ако знакът в края на цитираното изречение обаче, е многоточие, въпросителен или възклицателен, то той се запазва:
„Най-същественото е невидимо за очите“, пише Екзюпери.
След едно разсъждение – „Как странно ми звучи тая дума дневник!“ – Григор Василев продължава.
6.5. Ако цитираното изречение е включено в авторово изречение и и двете завършват с еднакъв препинателен знак, се запазва само знакът след затварящите кавички, т.е. знакът за край на авторовото изречение. Ако двете изречения завършват с различни препинателни знаци, то всички знаци се изписват:
Прочете ли вече „Иде ли“?
Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...“.
6.6. След въвеждащия текст се пише двоеточие, ако същият текст съдържа израз, който въвежда цитата:
(...) тогава, когато за пръв път я чух да казва нещо мило и да говори смирено: „Диничке, баба, ногу си убава!“.
* Вътрешният правилник е в процес на допълване.
