Илюзиите на фоторепортера

Harsh!
Harsh! или историята на едно нахакано поколение
18/08/2022
Отвъд социалните мрежи
25/08/2022

Илюзиите на фоторепортера

Тихомир Пенов

„Ако не се вълнуваш от проблемите на хората, никога няма да посегнеш към фотоапарата“, разказва Тихомир Пенов, който документира падането на комунизма в три европейски столици.

„Не мислех какво ще бъде след това. Нещата тръгнаха да се случват, реших, че ще се включа в тях като ги снимам“ – разказва Тихомир Пенов. Роденият в Пловдив фотограф снима последователно падането на комунизма в Прага, Букурещ и София. „Човек не може да не види промените около себе си, да не се опита да помогне чрез фотографията си. Ако може – на момента.“

През 1989 г. Нежната революция в Чехословакия заварва Пенов като студент по фотография в Академията за сценични изкуства в Прага. С разрастването на демонстрациите всички чуждестранни студенти трябва да напуснат страната, но той успява да се скрие и започва да документира случващото се на Вацлавския площад. Не го прави по поръчка на агенция или издателство, снима за себе си: „Ако не се вълнуваш от проблемите на хората, никога няма да посегнеш към фотоапарата“, казва Пенов. Неговият кадър с развятото знаме от профучаващата кола се превръща в един от плакатите на революцията.

Прага, 1989 г. © Тихомир Пенов

Няколко месеца по-късно, в края на декември 1989 г., десетки български камиони с хуманитарна помощ преминават границата с Румъния в посока Букурещ. В един от тях е и наскоро завърналият се от Прага Пенов. „Вече всички бяха по площадите. Убийствата, които никой не може да преброи, бяха започнали. Хората хванаха Чаушеску, разстреляха го на улицата и край – започнаха да разчистват“, спомня си фоторепортерът, който отново снима, воден от собствените си въпроси. „Може би ненапразно Кьовеши е най-добрият европейски прокурор днес.“ Румъния е единствената източноевропейска страна, в която режимът е свален с насилие.

30 години по-късно Тихомир Пенов събира фотографиите си от падането на комунизма в изложбата „Илюзии“.

Изборът на заглавие обяснява с несъстоялата се грандиозна промяна, на която са се надявали хората в България. „Какво се случи у нас? Очаквахме, че ще махнем Тодор Живков и всичко ще е различно. Всеки от нас сега вижда внуците на тези бивши комунисти във властта. А бивши комунисти няма, както няма и бивши фотографи. Това остава за цял живот.“ Кадрите на Пенов от 1989 г. в София са колкото исторически, толкова и въображаеми, посочва Георги Лозанов в словото си на откриването на изложбата.

Букурещ, 1989 г. © Тихомир Пенов

През 90-те години Тихонти, както го наричат приятелите му, започва работа като фоторепортер на Българската телеграфна агенция (БТА). В продължение на десет години пътува с българските делегации и снима отблизо политическата класа по целия свят. Във визьора му попадат всички знакови лица на прехода, в архива му виждаме и репортажни портрети на Кадафи в Триполи и Путин в Москва. „Много хора ми казват той е еди-какъв си, да не си руснак, че да му се кефиш? Да, на моя портрет Путин изглежда като човек, който ще вземе всичко в ръцете си, но аз просто се опитвам да хвана това, което виждам на момента пред себе си. Все едно кой е и къде се намира. Изглежда лесно, но не е.“

През 2007 г. Пенов напуска БТА и София по здравословни причини. По лекарска препоръка се оттегля от токсичната среда в столицата в буквалния и преносен смисъл – мръсният въздух не му понася, но не по-малко психически натоварващата е и работата в медиите. Заживява в Подбалкана, но не престава да следи как се развива професията. С тъга отбелязва, че вече рядко се появяват добри фоторепортажи у нас. „Факт е, че тук работят трима-четирима души за световните агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес, които се опитват да направят нещо стойностно. Те обаче снимат едно за навън, а българските фотографи, които снимат за София, снимат съвсем друго. Разликата в смисъла е огромна. Изберете си произволно събитие от по-голям мащаб и сравнете.“

Букурещ, 1989 г. © Тихомир Пенов
Успоредно Пенов не престава да се интересува от живота на улицата – от просещите, инвалидите, маргиналите, които обществото предпочита да не забелязва.

Служебните му ангажименти го отвеждат и в югославските концлагери, на свободна практика снима социални и старчески домове, лудници и места, след които „ти остава една миризма в носа минимум седмица“. Места, които не иска да си спомня, но които, надява се, вече не съществуват. Днес е фотограф на Етнографския музей на открито – „Етър“, Габрово.

София, 1989 г. © Тихомир Пенов

През 2019 г. в Пловдив Тихонти представи художествената изложба „Безвремие“, която показа голи женски тела, снимани през 80-те на 20 век. На въпроса има ли какво да го развълнува в града, за да хване фотоапарата отново, отговаря, че би отишъл в циганските махали, които навремето е документирал изцяло. Но това не е просто фотографска приумица с цел провокативен образ – разказва, че родителите му са избрали да хвърлят пъпа му тъкмо в циганска махала. „Защото циганите са волни души, скитащи, помагащи си. Те са друга категория“ – завършва Пенов. Може би коренът на фотографската му орисия се крие тъкмо тук.

Прага, 1989 г. © Тихомир Пенов

Harsh! Lifestyle – историята на едно нахакано поколение

Изборът на лунатика – Zac Kuzmanov за метода на лудостта в X-raydio

Най-важната новина – трима журналисти за моментите, които няма да забравят


Заглавна фотография: Прага, 1989 г. © Тихомир Пенов

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.