Красимир Лозанов, търговски директор на ИК „Жанет 45“

Пловдив обича да се гордее със славата си на литературен град. И има безспорни основания за това. Сред най-ярките литературни имена, които свързваме с Пловдив, са тези на Любен Каравелов, Иван Вазов и Захари Стоянов, на Петко Р. Славейков и сина му Пенчо Славейков (нали именно Пловдив, със „своята“ Марица, нанася онзи трагичен отпечатък върху здравето и впоследствие творчеството му), Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Димитър Димов и Генчо Стоев (тук Стоев пише двете продължения на великия си роман „Цената на златото“). В Пловдив създават най-добрите си стихотворения Добромир Тонев, София Несторова и Иван Теофилов. В него продължават да творят Божана Апостолова, Йордан Велчев и Александър Секулов. И за мен е напълно неразбираемо защо в този наш толкова литературен град, в неговите публични пространства, аз не виждам хора, които да четат книги. Виждам да четат телефони, да си говорят или да не си говорят, но книги публично да четат не забелязвам.

Седял съм нееднократно в паркове и кафенета на други световни литературни градове – Санкт Петербург и Москва, Берлин и Кьолн, Хелзинки, Флоренция и Лисабон, и пазя важни за мен спомени как млади и възрастни седят, вглъбени в книги. А тук, в нашия литературен Пловдив, това не се забелязва. И ми е мъчно, защото обичам не само чудесния ни град, но и литературата, създавана и издавана в него.  

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Личен архив