зоологическа градина Пловдив
Зоологическата градина
22/10/2021
Нежелано, чакано писмо
25/10/2021

Сертификатът за присъстие на Международните фотографски срещи

Форумът „Международни фотографски срещи“ започна на 15 октомври с изложбата на Стратос Калафатис – „Атон – цветове на вярата“. За първа година откриването на срещите се състоя не в Балабановата къща, както е по традиция, а в галерия „2019“ . Събитието откри доц. Никола Лаутлиев, а в изложбите са включени още и творби на Волфганг Цурборн, Карл Манчини, Боряна Пандова, Денислав Стойчев, Мариана Камбурова, Мина Камбурова, Георги Вачев, Георг Волц и на серия фотографи от Румъния. Изложбите в тазгодишното издание на Срещите са обединени под надслов „Сертификат за присъствие“.

В „Атон – цветове на вярата“ на Стратос Калафатис са включени портрети на монасите в манастира Атон, на техните ученици и част от мъжете, които работят там. Има още морски пейзажи и фотографии на детайли, карти, кръстове, икони, сгради и постройки в самоуправляващата се монашеска държава. Творбите са обединени не само от географското място, но и от стила на Калафатис и неговия личен подход към композицията, цветовете и различните фотографски техники. „Той излезе от всички клишета за това как са се снимали монасите. Имало е правило – когато се снима в Атон, снимките трябва да са черно-бели, брадите и расата на монасите трябва да се веят на ветровете, трябва да се снима на свещи. Това, което Стратос Калафатис направи, бе да се концентрира върху живота на хората там. Има радост от живота в неговите фотографии.“, споделя издателят на книгите с фотографии на Калафатис.

В Балабановата къща Боряна Пандова ни показва хода на времето с проекта си „Само минутка“. Сдвоените фотографии са заснети през една минута, без промяна на обекта. Като улавя неуловимото време, снимките показват как привидно статичното се изменя. В процеса на наблюдаване на снимката, въображението на зрителя запълва празното пространство на времето с всичко онова, което би могло да се случи между двата кадъра. Усещането за пространствена стабилност, съчетано с неумолимия ход на времето и кураторска работа на Надежда Павлова превръщат „Само минутка“ в задължителна спирка по пътя на „Международните фотографски срещи“.

Също в Балабановата къща „Време за игра“ на Волфганг Цурборн изкривява време-пространството по друг начин. Това е втората изложба на фотографа в историята на Международните фотографски срещи в Пловдив. Цурборн представя света през през призмата на масовата култура, медиите и урбанизма. Реалност и сънища, ярки цветове и математически ред се преплитат, за да създадат пъзел от миговете на живота. Това са сцени, които се разгръщат пред очите ни всеки ден, познати и мимолетни, но запечатани по необикновен начин. „Тази изложба е снимана на улицата, но в нея не бихте забелязали онези така познати елементи, композиционни и светлинни решения, които понякога правят уличната фотография банална или еднаква.“, с основание споделя Никола Лаутлиев. „В никоя от тях няма еднозначен сюжет, няма еднозначна композиция. Това, което виждате, е нещо така характерно за Волфганг Цурборн.“ Снимките са илюзорни. В момента, в който ги погледнем, те ни въвличат в композиционния си лабиринт, който трябва да разгадаем, за да реконструираме реалността. „Това са образи, които не съм търсил, просто ги намирам. Обичам да работя със случайността.”, разказва Цурборн за своя творчески подход.

Най-много фотографии представя Денислав Стойчев в „И животът продължава“, разположена в къща Хиндлиян. Заснети между юни 2020 и юни 2021 г., снимките показват живота между две събития – едно от тях глобално, а другото лично. Стойчев улавя живота в неговия суров и неподправен вид между пандемията и напускането на София. Фотографиите са част от една почти непрестанна поредица от Instagram истории, заснети в България, Украйна и Молдова. Това са снимки, които рядко бихме видели в Instagram, но които показват живота такъв, какъвто го познаваме. Между тях са запечатани както обикновената красота, така и общата постсоциалистическа реалност, в която надписите са единственият ни географски ориентир.

В къща Хиндлиян е и фотографският разговор между Мариана и Мина Камбурови. Майка и дъщеря, двете представят два различни живота в изложбата си „Мама, как си, мама?“. Това е второто участие на Мариана във фотографския форум и първата изложба на Мина. Интересното при тях е, че единствено детайлите ни подсказват дали снимката е част от улегналия живот на майка и преподавател, или е от многобройните пътувания на студент в Хага.

В къща „Мексиканско изкуство“ е изложбата на Георги Вачев „Музи“, която представя фотографски портрети на актьорите от Драматичен театър-Пловдив. Изкуството на портрета ни въвежда в тихия разговор, в който само погледът и жестовете заместват думите и изреченията. „За мен фотографията е интимност, съкровен момент. Този момент е интимен, докато се изпълнява ритуалът на фотографията, интимен е за модела, интимен е за фотографа и после е интимен за зрителя.“, споделя Георги Вачев. Тази интимност определя всички портрети, които ни доближават до същността не само на модела, но и тази на фотографа. По този начин фотографията се превръща в мост за разговор между наблюдател, модел и фотограф.

На първия етаж на Залата за временни изложби на ГХГ на Главната е разположена колективната изложба на редица румънски фотографи. Родени през различни поколения и използващи различни фотографски подходи – фотография, експериментално кино и фотографски албуми, те запечатват и различни аспекти от живота. Събирането на толкова много артисти, подходи и теми на едно място създава неочакван фотографски колаж. „Новите медии, използването на дигиталните средства във фотографията променят въпроса за фотографията от „Това изкуство ли е?” в „Това фотография ли е?”. Тези два въпроса са абсолютна еднакво валидни за тези изложба. Тази двойствена природа на фотографията и като средство, и като език присъства особено силно в тази изложба и във факта, че тя се представя като част от „Международните фотографски срещи“, споделя Светлана Куюмджиева за изложбата.

На втория етаж на галерията е проектът със социална насоченост „Кучешка любов“ на италианския фотограф Карл Манчини. Заснети в Латинска Америка, снимките представят трудния живот на тийнейджърите от предградията на Буенос Айрес. Наркотици, насилие и несигурност управляват ежедневието им, а на лицата им се четат отчаяние, тъга и обърканост, зад които едва прозира плахата надежда, че може би някъде там има бъдеще за тях. Снимките и кратките описания на живота на тийнейджърите ни дават повод да се замислим за значението на семейството и средата, в която сме израснали.

Безспорен акцент във фестивала е и „Непознатият фотограф“ – задълбочено представяне на фотографиите на Георг Волц. Изложбата с творби на изтъкнатия немски фотограф е разположена в Данчовата къща в Стария град и представя България от края на XIX в. и началото XX в. Включени са снимки от значими обществени събития и бита на българите, портрети на войници, офицери и известни личности, сред които и семейството на княз Фердинанд I, чийто придворен фотограф Георг Волц става през 1905 г.

Тазгодишните изложби доказват, че фотографията е сертификат за присъствието не само на заснетия обект, но и за живота, който понякога подминаваме, а не би трябвало. Форумът „Международни фотографски срещи“ се провежда до 31 октомври. Цялата програма може да видите тук.

Снимки от изложбите: Георги Матов и Пенко Скумов


Пловдив и международната фотография

Камелия Гарева
Камелия Гарева
Филолог, меломан, фланьор, колоездач и любител художник в търсене на себе си. Когато се присъединява към екипа на Нула32, Камелия дори не подозира колко голяма загадка ще се окаже родният ѝ Пловдив. Сега мечтае един ден да успее да го превъплъти в езика на думите, а дотогава я намираме заровила нос в книгите.