Срещата ни с Ивелин Костадинов е един от редките пъти, в които си говорим за кино в рубриката. В портфолиото му до момента откриваме фотографска изложба, няколко експериментални артвидеа, музикални видеоклипове и късометражната анимация „Тя беше вещица“, селектирана във фестивали в България, Румъния и Германия. Разпитваме го за трудностите, когато си проправяш пътя сам, и за следващия му проект, с който е твърдо решен сериозно да вдигне летвата.

Има ли условия в града за човек, който иска да се занимава с кино?

И има, и няма. Със сигурност трябва да правиш много неща сам, да си създаваш условията и възможностите, но е благоприятно, тъй като хората са доста свободни и приятелски настроени. Тук имаш и повече време от други места, което е много важно за мен. Да имам свободното време, в което да правя нещата, които искам. 

В какво инвестираш свободното си време сега?

Най-вече в кино и писане. Опитвам да се гледам и пиша повече, тъй като киното винаги е било това, с което искам да се занимавам. В момента работя с продуцентите Нура Ал Кадри и Румен Песаров по мой сценарий за игрален филм. Сценарият е почти финализиран и в момента сме в процес по търсене на финансиране. Участваме в лаборатории у нас и в чужбина, търсим и чуждестранни копродуценти. Проектът е амбициозен. Бюджетът не е малък, но сме силно решени да го реализираме.

Каква е темата?

Филмът е жанров. Струва ми се, че напоследък рядко виждаме такива заглавия у нас. Хорър-трилър, естетически повлиян много от arthouse филми като The Witch и It Follows. Също така има доста влияние от осемдесетарските ужаси, има бодихорър моменти тип Дейвид Кроненбърг. 

Да отбележим, че влизаш в занаята самоук. Как се отразява това на работата ти?

До някаква степен ми харесва, но напоследък усещам големите минуси от това, че не съм бил в университет за кино или нещо такова. Вече няколко пъти участвам на пичинг сесии, фестивали, лаборатории и всички хора около мен се познават – или са учили, или вече са работили заедно. Може би, когато си самоук, най-важното, което изпускаш, е средата от хора със сходно мислене. Уменията и опитът идват, но контактите в началото – трудно. 

Да се върнем назад, теб от какво те е страх?

Най-лесният отговор –  от всичко. Мисля, че съм голямо клише в това отношение. Всяко нещо е страшно, докато не се опиташ да го разбереш, да влезеш в него. Всичко може да е страшно и с всичко трябва да се пребориш. 

Откъде грабиш с пълни шепи?

Не е някакъв осъзнат процес, но със сигурност киното и музиката имат най-голяма роля. И хората, и обстановките, в които попадам, също са огромно вдъхновение. 

Какво означава да си алтернативен днес?

Не знам дали тази дума още съществува и дали изобщо има приложение в модерния ни свят днес, в който всичко е толкова на показ. Да си алтернативен за мен не значи нищо. Не мисля, че тази дума има някакво значение вече, всичко се превръща в клишета, но не го намирам за негативно, а за освобождаващо. А ти какво мислиш? Мога ли и аз да ти задавам въпроси? 

Мисля, че има хора, които го излъчват или носят някакъв спомен за това. В съзнанието ми изскачат по-скоро хора или отделни прояви, не някакви места или общество, но да довършим интервюто. Къде отиваш, когато искаш да избягаш?

Рядко имам нуждата. Няма места, където да се чувствам чак толкова на място, че да искам да се махна от тях. Нямам много нужда от бягане, нямам чувството, че съм пуснал корени някъде или че съм твърде уморен, че да искам да се махна. Имал съм такива моменти, но не са част от личността ми. 

Кой филм би ни препоръчал от последната година?

„Прасе“ с Никълъс Кейдж. 

Още от рубриката „Все още млади“:

Изобразително изкуство с Елена Савова

Музика с Константин Добройков

Визуални изкуства с Петър Чиновски

Заглавна фотография: Ивелин Костадинов © личен архив