X-raydio, или къде намира убежище алтернативната музика в Пловдив?

Както и да определяте себе си, то със сигурност можете да откриете безбрежен океан от алтернативна музика на X-raydio. Така де, това е само в случай, че сте достатъчно непредубедени, любопитни и обичащи музиката във всичките ѝ форми, за да можете да се насладите на безпощадната еклектика в подбора.

През 2021 г., по повод десетия юбилей на X-Raydio, разговаряхме със собственика и съоснователя му – Здраво Гулов, известен и като Zac Kuzmanov, който ни разказа по-обстойно как е започнало всичко.

Радиото се появява на бял свят през юни 2011 г. като негов съосновоположник тогава е бил рокендрол промоутърът Мирослав Симеонов, за когото с усмивка на лице си спомняме и до днес. Здраво разказва, че по онова време скоростта на домашния интернет е станала достатъчно висока за стриймване от вкъщи, а идеята, че винаги можеш да си пуснеш парчетата от всяка точка на света, са били основен генератор за действие.

С годините привидно анархичната музикална „подредба“ започва да избистря своя образ и да обособява собствена система. „Има някакъв метод в лудостта“, както ни сподели Zac Kuzmanov неотдавна. По-слушаеми неща през деня и уикенда, парчета от 50-те и 60-те на ХХ век между 19:00 ч. и 20:00 ч., относително нова музика от 20:00 ч. до полунощ и свободна ротация в малките часове на нощта. Към еклектичната клика на радиото се присъединяват и много музикални селектори от всички краища на света, които допринасят към платформата със своите сетове и виждания за нещата.

Неизбежно X-Raydio надскача пределите на „обикновеното радио“ и се оказва в основата на едно създало се общество от хора (от България и света), които споделят приликите и различията си в музикално…, а и до голяма степен житейско отношение.

В този ред на мисли започва разговорът ми със Здраво.

Какви хора смяташ, че се обединиха около X-Raydio?

Все хубави! Свободно мислещи хора с еклектичен вкус, подкрепен с много информация. Защото всеки има някакъв вкус, ама като е базиран на трите неща, на които е попаднал като тийнейджър и после всичко е спряло дотам, е трудно да говорим за вкус. По-скоро за някакъв сантимент. Мисля, че общото качество на X-Raydio агитката е любопитството да откриеш нещо ново и яко, независимо дали се ровиш много назад във времето, или следиш какво се случва в момента. Това е. Ние сме music nerds.

Другото, което свързва нашето мини общество, е някаква основна обща култура. Защото музиката не се появява ей така от въздуха, ами е свързана с всичко останало – визуално изкуство, политика, мода, история, цайтгайстта и т. н. По радиото чат-пат вървят кратки цитати от стари филми и телевизионни реклами от 50-те и 60-те на ХХ век. Ей така, защото всичко е навързано. В сайта съм лепнал в максимален размер обложките на това, което свири в момента. Това са около 70 години графична история. Има невероятни обложки и си играя да ги търся една по една. Не искам да се дърпат от някоя база данни, като тази на last fm например, защото файлът оттам често е грешен. Много занимавка, ама не тежи, защото ми е дете това радио.

Все още ли го слушат предимно от чужбина? Има ли ръст в българските слушатели?

Напоследък е по-скоро 50 на 50. Имаше такъв момент в първите години, когато все още бръмчах повече по английско, но това се промени с времето. Вече почти се циментирах обратно в Пловдив. Плюс това 11 години сме на картата и все повече хора започват да ни намират по най-хубавия органичен grassroots (1) начин. Без някакви агресивни рекламни кампании. Най обичаш това, което си намериш сам. Както ние в X-Raydio се радваме на музикалните си находки. Иначе вчера погледнах статистиките на сайта и мога да докладвам веднага. На първо място – България. После Щатите, Китай (падам), Германия, Норвегия, Великобритания, Франция и т.н. Като погледна картата, май само в Африка и Близкия изток не са ни слушали през последния месец.

Тъй като знам, че виждаш нещата в доста по-мащабна картина, къде е истината?

Ха-ха-ха. Сериозно ли?

Да, сериозно!

Отговорът на всичко е 42, естествено (смее се). Абе с тая моята болест, верно съм заприличал на Славой Жижек напоследък, ама приликите са само външни. Чат-пат раждам някакви deep and meaningless (2) глупости, които все по-рядко споделям. Сигурно е от одъртяването. Нарцисизмът отива в кенефа и спираш да досаждаш с мнения, освен ако нещо не те издразни много. Та май това е истината – много лично нещо.

Вярвал ли си, че съгласявайки се да участваш в дивата идея на Мирето преди 11 години, ще се стигне до този резултат? Какво със сигурност не очакваше?

Спомням си, че Мирето имаше големи планове. Той така оперираше, с размах. За мен всеки резултат щеше да е и е ок, защото
X-Raydio ми е пенсионерското хоби. Дава ми някаква структура и си бачкам по него съвсем методично, всеки ден. Това ми е дзенът и затова ми е по-важно да го има, отколкото да е мега. Пък и май стигнахме критичната точка от закона за diminishing returns (3). И няма смисъл от повече напън.

Това, което не очаквах да се случи, е, че X-Raydio вече има някакъв собствен, независим от автора си живот. Абе, Франкенщайн. Което за control freak (4) като мене е леко трудно за смилане. Колкото и безобразно еклектично да е, хората вече имат определени очаквания и изведнъж се оказа, че пак има някакви ограничения. Чат-пат нарочно пускам разни парчета от тип guilty pleasures (5), ама не знам доколко ми се превежда иронията, без да има съпровождащ коментар.

Та ето, идея за ново радио. Spinal Tap на радиата. Нон-стоп музикални мемета. То може и да има такова вече. Всъщност всичките тези наши радиа с евроденс хитовете от 1990-те, реално са точно това, но без да искат и без самоирония. По едно време бях пуснал реклама в ефир, че „X-Raydio е изборът на лунатика“. Нали така, превантивно, да предупредя хората, да не очакват 24/7 ротация от 20 хит парад парчета, ама този слоган отпадна набързо. Първо, на мен радиото си ми звучи съвсем конвенционално. И второ, като гледам месечните статистики се оказва, че не само на мен ми звучи така.

Кой е най-добрият лайв, на който си ходил?

Чакай да помисля, че са много пък и трябва да върна лентата доста назад. Окей, да речем Eagles of Death Metal в Остин, Тексас, март 2006-а. Свириха в едно малко кръчме пред около 30 маймуни и бяха в топ форма. Точно преди да станат мега
стадионната банда. Най-хубавото време на всяка група.

Какво би посъветвал българските музиканти от позицията на иконичен образ на алтернативната сцена?

Хах. Иконичен! Много благодаря! Не знам дали съм в позиция да давам акъл, но добре – повече себеуважение, смело напред, експериментирайте, но в пакет с поне малко pop sensibility (6). Иначе става много self-indulgent и неслушаемо. Май прекалявам с английския, но някои неща не знам как да ги преведа. Как е self-indulgent на български?

Самоугаждащ, егоцентриченен?

Супер, да! Става. Та, аз и на мен си ги казвам тези неща в момента. Иначе, чувство за хумор винаги е плюс. И да слушат повече музика. И да не се стремят да звучат като любимите си банди, а да проучат какво са слушали тези техни любимци. Така препратките няма да са толкова директни. И да се тренират да се чуват отстрани все едно са в публиката. И не са
музиканти. И последно, да не забравят, че това цялото нещо е игра. Music is played. Not laboured on (7). Така че, забавлявайте се.

Върху какво работиш в момента?

Довършвам последното парче за предстоящия втори албум на Moontwin. После слагам тоя проект на лед за малко и започвам нещо друго. Повече от година вече ме тормози идея за нова глупост с работното заглавие Robot Elvis. Представи си The Stooges със синтове вместо китари. Вероятните тагове ще са синтетичен пънк или електронен метъл. Това е планът в момента, пък ще видим какво ще стане.

И финално… каква музика никога няма да намери място в „избора на лунатика“?

Ами нали говорихме за иронично избрани музики, та си мисля, че всичко е валидно, ако го сложиш в правилния контекст. Гледам да не съдя бързо и да слагам ограничения. Иначе пъпът ми е хвърлен някъде в Ann Arbor в края на 1969-а и едно си баба знае. Дайте ми гаражен рокендрол, мод, соул и поп от 60-те на 20 век. Ама ако въртяхме само и единствено това, щеше да е ужасно. Има хиляди строго профилирани нишови радия. Много бързо ми стават скучни. Затова е хубаво, че имаме агитка от диджеи, които освен гаражен пънк, пускат и всякакви други неща. jOObba, TApWATER, Denny M, Cactus Erectus, Alan Bone, Lurch, Steven Carter, Cass Garside и напоследък още свежа кръв от Вълко Чобанов, Maya Novak и Strahole Crux Deluxe. Абе влезте в www.xraydio.net и се поровете. Много са. И все са гот.

(1) От англ. „основен, фундаментален“. Подобни движения в обществения или политическия живот водят началото си от местното население на дадено място – Бел. ред.
(2) От англ. „дълбокомислени“ – Бел. ред.

(3) Законът за намаляване на възвръщаемостта – Бел. ред.

(4) От англ. „маниак на тема контрол“ – Бел.
ред.
(5) От англ. Букв. „гузно удоволствие“ – песен, филм или телевизионна програма, която харесваме, въпреки че няма висока художествена стойност – Бел. ред.

(6) От англ. Букв. „поп усет“ – музикалният усет да композираш песни, които ще се харесат на широката публика – Бел. ред.

(7) От англ. „Музиката се свири (букв. „играе“), не се прави“ – Бел. ред.

Илюзиите на фоторепортера – 1989 година през визьора на Тихомир Пенов

Harsh! Lifestyle – историята на едно нахакано поколение

В началото бе словото и словото бе на „Страница“ – 25 години еталон в литературната периодика

Заглавна фотография: © Kastria Praskova