Илко Ранджев, фотограф

Не мисля, че има нещо конкретно, което да не обичам в Пловдив, или нещо, което откровено да ме дразни, но има много неща, които ми липсват. През последните години се усеща липсата на една част от градската култура, с която Пловдив някога стоеше на картата, а именно алтернативната култура, или т.нар. „ъндърграунд“. 

Изчезнаха концертите, изчезнаха и местата за свирене, в които се даваше шанс на млади групи да свирят авторска музика, а не „трибюти“ и кавъри. Заедно с това сякаш изчезна и интересът на младите да правят нещо подобно.

Почти изчезна хип-хоп културата, а знаем, че преди Пловдив беше „центърът на България“.

От град с една от най-старите графити сцени в България, сега хората, рисуващи графити, се броят на пръсти.

В годината, в която видяхме скейтбордът да дебютира като олимпийски спорт, Пловдив остава единственият голям град в България без скейтпарк.

Липсата на „ъндърграунд“ на пръв поглед не е особено голям проблем, но много често точно от тези среди произлизат личности, които развиват градската култура и създават нещо с добавена стойност. В противен случай Пловдив рискува да се пусне по течението на масовата култура („мейнстрийм“), която рядко остава нещо след себе и създава единствено продукт, който е модерен мимолетно, бива бързо изконсумиран и не оставя никакви следи след себе си.

Един град е толкова развит, колкото е развит неговият „ъндърграунд“, примери – Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин и т.н.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Виктор Цонев