
Битката на полето на съдържанието
11/07/2022
Катерина Георгиева
15/07/2022Какво се случва на Младежкия?

В случая на „Инкубатор“ децентрализацията на културния живот означава и създаване на общност от хора, обединени от мисията на мястото.
Ако сте от хората, които се отбиват до Младежкия само за Shake That Хълм в края на лятото, то при следващата ви разходка в тази част на града ще останете приятно изненадани. В последните години фестивалите в подножието на тепето са една от малкото възможности пловдивчани да посещават културни събития извън центъра. От предстоящото издание на Shake-a организаторите от творчески комплекс „Инкубатор“ планират да променят това като започнат да предлагат почти целогодишна културна програма на мястото. Срещаме се със Стефан Горанов на поляните, за да разберем как, а първото нещо, което привлича вниманието ни, са котките, които помним от времето на „Инкубатор“ в Капана.

„Котките помагат много за творческия процес, сплотяват екипа. Вземете си една и ще видите как работата ще потръгне.“, казва Стефан, докато четириногите животинки настоятелно се опитват да саботират разговора ни. Взаимодействието между тях и колектива е една от първите причини да заговорим за осъзнатото съживяване на Капана преди близо 10 години, а днес обещава да включи Младежкия хълм в списъка със задължителни спирки в Пловдив. За целта „Инкубатор“ разширява присъствието си на тепето с изцяло нови облагородени пространства, включващи изложбени площи, сцени, зони за деца и творчески лагер за открити занятия, с които общата територия на инициативата възлиза на над 20 дка. Всичките си дейности на тепето „Инкубатор“ обединява под името Plovdiv Stage Park.
„Искам максимално много хора да идват и да организират събития тук, а ние да сме домакини. Осигурили сме всичко логистично, за да могат артистите да се концентрират върху културното съдържание, без да се занимават с друго. Ще се стремим да предлагаме програма, която на 90% е организирана от трети лица.“, споделя Горанов. С екипа му подготвят отворена покана за съфинансиране на малки, средни и големи проекти в Plovdiv Stage Park, на които ще помагат с документацията като партньори.
„Създаваме мястото с тази цел – да дадем възможност на много млади хора да създават формати за събития и да ги реализират тук.“
В случая на „Инкубатор“ децентрализацията на културния живот означава и създаване на общност от хора, обединени от мисията на мястото. Защото “коя публика е по-готина – тази която целенасочено отива на едно място, където по принцип няма поток от хора или тази, която случайно е попаднала някъде?” – пита Горанов.
„На Младежкия хълм никога не е имало поток от хора. Сега идват специално за събитията.“

Според него събитията трябва да развиват нови аудитории, а не да разчитат на чужди: „Повечето организатори не искат да възпитават публиката, а да ползват тази, която вече е създадена и затова стават комерсиални, започват да канят звезди.“ Като избягва привличането на внимание чрез звезди, фестивалите на „Инкубатор“ имат по-голяма свобода при избора на програма. Така публиката идва, защото има доверие в името на събитието и знае, че може да очаква нещо добро.
Важна част от възпитанието на аудиторията е и работата срещу това, което Горанов нарича „шанаджийство“ или купуването на напитки от близкия денонощния магазин, вместо от участниците във фестивала. Това е и една от причините „Инкубатор“ да се премести от Капана. „След третия Kapana fest аудиторията се промени. Хората идват, за да гледат и да чоплят семки, купуват си 2 литра бира от супермаркета или от денонощния магазин. Тези хора не се интересуват от изкуство. Нямат уважение и не разбират, че с това отношение после няма да има кой да организира фестивали.“ Промяната на тази нагласа на аудиторията е задължение на организаторите, смята Горанов.

Децентрализацията и развитието на нови аудитория са и основни идеи зад по-мащабния проект на организацията „Мобилна творческа мрежа за култура и изкуство“. С него „Инкубатор“ цели да запознае творци, които не са част от културния център и да ги представи на по-широка публика в периферни градски зони като Коматево, Столипиново, Смирненски и Тракия, както и в 4 по-малки населени места в България – Асеновград, Батак, Копривщица и Нова Загора.
„Пулсиращото сърце на Пловдив“, по мотото на един от фестивалите в портфолиото на организацията, не изключва възможността в бъдеще да се завърне в Капана, откъдето започва приключението си. Преди това обаче още доста работа очаква екипа на „Инкубатор“ на нови и все още непознати места. Разширението на вече познатото пространство на Младежкия хълм предстои да бъде официално открито малко преди старта на Shake That Хълм (26-28 август).