хора Капана
Чий е Капана?
13/01/2021
Велизар Димчев
„Това не е даденост“. Разговор с Велизар Димчев.
30/01/2021

Фестивалът в Капана – пъстрата нишка в живота на града

Фестивалът в Капана е новият манифест на древния  търговски център зад Куршум хан.

И ето, в следващия миг е той
спасената усмивка към онези
неугасими, ярки тържества
от детството – от викащи сергии,
гъмжащи чудеса, тълпи и жестове
във френетична дивност… Онзи шарен
и жив капан на Тясната чаршия!

Иван Теофилов

Затварям очи и си представям, че съм на фестивала в Капана. Глъч. Безброй различни звуци на хора, кучета и музиканти. Танцуваща тълпа без дистанция. Залез. Истинско общуване. Афтърпарти. Луна. Бира. Изгрев. Отварям очи. Струва ми се, че сме живeли в друго време. 

Спомням си как през юнското издание на Капана фест 2018 г. цели три дни почти не се прибирах. Приятели от близо и далеч прииждаха, разминавахме се, търсихме се из тълпата, не спирахме да говорим и да се движим, сякаш времето ще ни погълне, ако спрем. Усещаше се пълна противоположност между това да си част от сърцето на Капана, да си главен герой в някоя от шумните дейности и да си извън неговите очертания, а сърцето ти да прескача от високите децибели. Спомням си как в един момент се озовах пред сцената сама, без приятелите си. Само аз и музиката. Усещах как тоновете достигат до нервната ми система, сливат се с ритъма, трансформират  се в мисли и се подреждат на нотно петолиние. Физически присъствах на това място, но мислено вече пишех репортажа си за концерта:

Ценителите на джаз звученето се срещнаха с музиката на холандците Tin man and the telephone. Те експериментираха, като съчетаваха нетрадиционното джаз звучене с реплики на президента Тръмп и по-точно с речта му за построяването на мексиканската стена. В музиката си изпълнителните комбинираха природни звуци, наподобяващи индийски ритуали. Jam session-a, в който потъвахме и изплувахме, продължи около 2 часа – като миг. Различното усещане при начина на изпълнение, както и обвързаността на джаза с глобалните смисли, задоволиха и най-изтънчените вкусове.

След края на това издание на фестивала разбрах в действителност колко е важен  Капана фест за града ни. Преосмисляш представата си за изкуство – творчество, идеи и послания, създаваш нови асоциации, получаваш широта на мисълта. 

Винаги съм си мислила, че имаме проблем с обединението около една цел, било то и с цел забавление. Това събитие обаче успя да събере на едно хора, които слушат различна музика, имат различен стил на живот, говорят на различен езици, харесват различен алкохол, имат различен кулинарен вкус. Освен официалната кула, с която открихме Европейската столица на културата, не се сещам за друго по-посещавано събитие през последните пет години. Добрият маркетинг и липсата на концерти от подобен ранг  успяха да създадат фестивал с традиции.

Интересно е да погледнем назад как събитието разширява мащаба си във времето. През първата година на изданието посетителите на фестивала бяха най-вече пловдивчани, но с времето прииждаха хора от всички краища на страната и света. По замисъл, въображение и реализация фестивалът доби популярност и е вече познат като един от най-добрите артистични фестивали в Европа. През годините групи от ранга на Tin man and the telephone, James and black и много други записаха своите имена в капанската хроника. 

Усещах задоволство при мисълта, че не е нужно да летиш до Берлин или Париж, за да посетиш качествено артистично събитие – имаме си местен фестивал, който по нищо не отстъпва на европейските квартални издания. Тези събития  открай време имат интерес към историческите градски обекти. Всички знаем, че преди кварталът да се превърна в място за срещи и забавление е бил занаятчийският център на Пловдив с дюкяните и уважаваните майстори занаятчии. Първоначално идеята за създаване на нов артистичен образ на Капана включва запазване на  еснафския му облик. Исторически хомогенното му лице обаче не можа да устои на изкушението да бъде популяризирано по-масово и да бъде заменено с нещо друго. Така от място исторически ценно, се превърна в артистичен квартал на Пловдив, който използва традициите и за комерсиални цели. 

Съдбата на Капана не е много по-различна от историята на много европейски фестивали по света. UVA Festival, Electric Fields Festival, Worldwide Festival – разликата с тези събития е, че те са само и единствено музикални. Докато на един фестивал в Капана може да си купиш ръчно изработена артистична вещ, да опиташ вкусове от близко и далеч или пък да участваш в човешка джага с благотворителна цел. 

С течение на годините фестивалът доби една аура. Екипът зад „реставрацията на минал образ“ работеше в посока на създаване на модерно място за всеки.  Музикалните предпочитания, начинът на обличане, хаштаговете и локациите за селфита,  заведенията с добра репутация са само част от инструментите за популяризиране на идеята. Всеки елемент представлява една перфектно подготвена рекламна кампания, която привлича хора от различни градове да прииждат всеки уикенд в артистичния квартал на Пловдив. Смея да твърдя, че митологията, изградена около образа на мястото започва именно с Феста.

И ако трябва да го поставим някъде в историята на Пловдив, то би трябвало да започнем отзад напред. Аз и моите връстници свързваме Капана с Капана фест, знаменцата, баровете, сцените, музиката, цветовете. Родителите ни го свързват с история  на занемарени къщи, сивота и улици без изход, а баба ми със спомена, че на мястото на квартала са искали да съборят старите къщи и да построят жилищни блокове. Пловдивските стихове на Иван Теофилов са вдъхновени  от „ Капана“. Дали плов-
дивската интелигенция някак си се е заинатила или времето се е намесило, но градът е успял да съхрани квартала в автентичния му вид.

Капана предполага наслагване на образи: магазини, чаршии, спомени, разруха, Възраждане, артистичност, псевдоартистичност, бира за пет лева, хаштагове, неонови ресни, матраци за гледане на филми, човешка джага. Капана фест е новият манифест на древния  търговски център зад Куршум хан. Кварталът  може да вмести много история и да приема и изпраща безброй посетители. От  запуснато място, в което не можеш да се ориентираш,  вече е уютно място с вкусна храна и европейско излъчване.  Музикалният фест и неговите инициатори заявяват, че новият живот на Капана вече е започнал.

Събитието е важна  разделителна линия на времето в квартала. Визуалната трансформация от сивота в цветове, от занаятчийство в клубна култура, от липса на ориентация до уговарянето на срещи до графити. Всяка година събитието претърпява метаморфози… Затварям очи и се опитвам да си представя следващата.


Фотография: Илия Димитров


За да не пропускате нови броеве на Нула32, абонирайте се за списанието и получавайте персонализираните си копия безплатно до адрес оттук – Клуб Нула32 през 2021 г.

Слушайте първият епизод на Plovdiv Calling:

Влизане

Изгубена парола?

Регистрация на профил в сайта?