В началото на 90-те голяма част от Капана беше буквално запустяла. Освен няколкото обитаеми жилищни сгради, единствените функциониращи обекти бяха магазин за дрехи втора употреба и култовият клуб „Найлона“. Четвърт век по-късно нещата доста са се променили. Капана е жив! Но нека погледнем какво всъщност се случва в него извън няколкодневното оживяване покрай всяко издание на „Капана Фест“. Ако това е артистичен квартал на „творческите индустрии“, първото нещо, което би направило впечатление на всеки посетил в Капана, е голямата диспропорция. Процентът на барове, кафенета, ресторанти и магазини за сувенири е много по-голям от този на местата, в които се ражда реално изкуство. Не само реално, но и постоянно. Ще бъде чудесно ако в квартала има обособено книжно място, където да има голяма читалня, да се правят премиери на книги и други събития свързани с литературата. Липсва и подобна локация свързана с фотографията. Няма нито една сцена за алтернативен театър и танци, където да се представят неконвенционални спектакли, да се организират уъркшопове и творчески лаборатории. Не е възможно да се възпита адекватна публика, когато в Пловдив, и в частност в Капана, липсват такива действащи места, където изкуството живее постоянно, а не спорадично. Ще бъде много жалко, ако смисълът и идеята на Капана бъдат изместени по посока на показността. Тагването с веган бургери да бъде белег за присъствие! Дано криворазбраната хипстър култура и маниерът не станат норма. Този иначе чудесен квартал не го заслужава! 

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?