В официалната програма на Пловдив като Европейска столица на културата се подчертава, че кино „Космос“ е ключов проект. Водещ елемент в този проект е „историята на гражданската инициатива за спасяването от разрушаване на сградата на кино „Космос“. Същата превърна проекта в нещо повече от сграда“.

Какво отношение има тази гражданска инициатива към днешните планове за киното? Трудно е да се открие връзка. Истината е, че гражданската предприемчивост бе изтласкана от предприемчивостта на хора със съмнителни интереси. А днес усвоилите правата за разпореждане със сградата удобно са забравили знаковите събития, на които тя бе център доскоро. И за които вече с горчива ирония се питаме: „Било ли е някога?“.

Именно ярката обществена енергия, вградена в спасяването на кино „Космос“ бе едно от най-вдъхновяващите „раздвижвания на въздуха“ в Пловдив през последните години. През 2011 г. граждани провокираха обществено недоволство и киното бе избавено от намерението на Общината да го превърне в многоетажен гараж. Това бе символен епизод от съвременния летопис на Пловдив. Събитие, задало до голяма степен тона на следващите прояви на граждански отпор. Които не позволиха да се рушат скали за строеж на Бунарджика. Да се надградят бутафорни кули на Небет тепе. Да се досъбори тютюневият склад на „Одрин“ 8... Основна част от участниците дори бяха същите.

Да се върнем към историята накратко.

В края на 2010 година Пловдивският общински съвет взема решение сградата на кино „Космос“, заедно с прилежащите ѝ пространства, да се преобразува от публична общинска собственост в частна общинска собственост. Което най-общо позволява мястото да промени предназначението си, да подлежи на продажба и въобще Общината да има „карт бланш“ за по-широко разпореждане с имота по свое усмотрение. Със същото решение се позволява и самата промяна на предназначението – позволява се нов подробен устройствен план за превръщането на сградата от кино в четириетажен гараж. В годишната програма за разпореждане с общинската собственост за 2011 г. киното е включено в списъка на имотите за продажба с търг или конкурс.

Тези решения са взети без допитване до гражданите, нито до автора на проекта на сградата архитект Любомир Шинков. Това решение предизвиква безпрецедентна по мащабите и популярността си обществена реакция. Гражданската инициатива „Да спасим кино Космос“, подкрепена от общественици, артисти и живеещи в квартала граждани, предприе неравна битка с общинските власти, които до последно защитаваха намеренията си, без да подбират средства.

Няколко показателни примера. Заместник-кметът Долев се отнася пренебрежително към протестно писмо, подписано живеещи близо до киното пловдивчани; Общинският съвет отхвърля предложенията на съветници за извеждането на киното от списъка за продажби и за отмяна на решението за промяна на статута му; насрочва се обществено обсъждане за 15 февруари сутринта, за което се съобщава само ден по-рано; устно се гарантира спиране на процедурите по промяна на предназначението на сградата до изясняване на проблема, но всъщност процедурите продължават...

Списъкът може да продължи дълго. Но само още една добавка осветлява ярко срещу каква машина за манипулации се бяха изправили тогава спасителите на киното. В деня и часа, в който от гражданската инициатива обявиха пресконференция пред Общината за разгласяване на постигнатото до момента , на същото място имаше група протестиращи, също обявили се за жители на зоната около сградата. Те обаче се заявиха като застъпници на плановете за изграждането на паркинг. Тези своего рода контрапротестъри бяха поканени в Общината на разговор. След което председателят на Общинския съвет Илко Илиев предостави на медиите остра позиция на въпростните жители на квартала, които обвиняват инициативната група за спасяването на киното в лични интереси.

Имаше и още дълъг ред подставени лица и действия за изопачаване на намеренията на обществения натиск. Но всички звена в тази интересчийска верига определено бяха стъписани от толкова интензивната и сплотена гражданската кампания. Подписката в защита на киното надхвърли хиляда души. А и каузата стана националнопопулярна и предизвика отзвук, който нямаше как да се пренебрегне и от най-закоравелите в манипулативни стратегии чиновници. В изминалите месеци битката за спасяване на кино „Космос“ бе представена в artnewscafe с изложба и авторски филм на Пенка Попова и Георги Сербезов, както и в медийни публикации от местни и национални издания. Местната колегия на Камарата на архитектите излезе с официална позиция за запазване на културната дейност на сградата. Министерството на регионалното развитие разпореди да се проведе обществено обсъждане.

Така се стигна и до истинското обществено обсъждане. То се случи на 3 юни 2011 година. Пред представените аргументи от инициативния комитет, архитекти, експерти по градско планиране, арт мениджъри, юристи и други граждани общинските представители останаха безмълвни в продължение на повече от два часа. Нарушиха мъланието си единствено, за да съобщят, че най-после ще се съобразят с общественото мнение. На следващата общинска сесия на 16 юни бе решено кино „Космос“ отново да стане публична общинска собственост. Така отпаднаха и намеренията то да бъде превърнато в паркинг.

Киното бе спасено. Но съдбовен след всеки подобен успех остава въпросът „А какво ще правим сега?“. И тук вече е исторически доказано, че идва моментът на преплитане на интереси. На разчленяването на единната досега организация и на институционално обсебване на постигнатото.

В следващия етап трябваше да се открие подход за осмислянето на кино „Космос“ като място за култура. Пловдивската колегия на Камарата на архитектите посвети на киното модули от ежегодните си форуми през 2012 и през 2013 година. В сградата започнаха да се провеждат събития от фестивалите Нощ/Пловдив, One Architecture Week , One Design Week, както и по-малки артистични проекти. Целият „Казус Космос“ бе разписан от Константин Бобоцов и Виктор Янков като добър пример за влиянието на гражданската общественост във взимането на решения на местно ниво. Документът бе официално входиран в Центъра за експертиза на реформата в местното управление към Съвета на Европа.

Сдружението „Колектив Кино Космос“, подкрепяно от местните колегии на Камарата на архитектите и Съюза на архитектите, опита да направи план превръщането на мястото в съвременна културна екосистема. Именно тогава бе и посещението на журито, което впоследствие избра Пловдив за Европейска столица на културата. И именно вдъхновяващата история на гражданските инициативи бе един от основните фактори за спечелването на титлата. За съжаление нито една от тези инициативи нямаше своето трайно продължение. В един момент киното бе заключено и до днес то стои безмълвно и очаква новите концепции за съживяването си.

Със сигурност има различни гледни точки за неслучилото се сътрудничество между гражданските и общинските организации. Но е видно, че днес (почти) никой от главните участници в спасяването и осмислянето на кино „Космос“ като място за култура не е съпричастен към актуалните планове за сградата. Нещо повече – не е съпричастен и самият автор архитект Любомир Шинков.

Нещо още повече – поведението и говоренето на общинските чиновници са демонстративно пренебрежителни по отношение на събитията от близкото, а и от далечното минало. За разлика от предложенията на „Колектив Кино Космос“, един незнайно откъде изникнал проект на млади архитекти се оказа много приемлив за Общината. И бе представен официално като проекта (дарен от аворите), по който ще се прави реконструкцията на сградата. Съобразно новите ѝ функции – културни в широк контекст. Към архитект Шинков никой не се е обърнал, дори само за мнение, защото нямало доказателства за неговото авторство. Може за всички да е известно, но Законът за обществените поръчки си има изисквания. Според тях трябват документи, а не изрезки от вестници, обясни заместник-кметът по културата Александър Държиков.

Впоследствие се появи и съответният документ, който не е известно ще има ли стойност пред въпросния закон. Разбира се, ако тръгнем да търсим „заровеното куче“, според израз на кмета Иван Тотев по случая, то ще стигнем и до не много достойното основание на други архитекти да доказват авторството на архитект Шинков. През 2017 година стана ясно, че Шинков, който е на преклонна възраст, е приел да влезе в общо сдружение с архитектите Тодор Абаджиев и Георги Бакърджиев, които, естествено, ще са основните печеливши при евентуално възлагане на реконструкцията на автора. Един подстъп към облага, вероятно законен, но със спорен морал, който бе остро изобличен от гилдията.

Като ключов проект от програмата на Пловдив като Европейска столица на културата кино „Космос“ е вписано в официалната програма, но вероятно ще остане все така безмълвно до края на 2019-а. И това, разбира се, е проблем. Но по-същественият проблем е, че каузата кино „Космос“ бе присвоена от хора и институции без никакви заслуги за нея. Които разбира се, очертават бъдещето ѝ с похвати, близки до онези отпреди 8-9 години. И днес обсъжданията се обявяват от днес за утре, и днес гражданските и експертните мнения се пренебрегват.

Дали и до каква степен това важи и за цялата програма на Пловдив като Европейска столица на културата? Оставяме въпросът да отлежи една година, за да не бъдем крайни в предположенията си.|32

Фотография: Колектив кино „Космос“; Владислав Севов.

Река на въображението
Изчезналият град
Трубадурът и гениалната му улица
Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!.