Кой тресе земята, ако не тълпата, кой?
Кой ни кара да сме винаги готови за бой?
И заедно всички, безкрайно различни,
да бъдеме едно субкултурно общество.

Тях няма да ги видите по телевизията. Стоят далече от комерсиалното. В клиповете им няма скъпи коли, намазани с лосион момичета или други луксозни лиготии. Те са ъндърграунд. Възпитаници на старата школа в рапа. Звученето им е твърдо и с тежки басове, римите - истински. Верни са на кварталното си начало. Те са „Ударната група“. Говорим си със Скил и Поднулевия. Ако не сте ги чували, проблемът си е ваш.

Как се събрахте?
П: Ами, как се събрахме? Нямаше фейсбук. Всичко се случваше от уста на уста, единият казва на другия и така. Това ни беше мрежата преди.
С: Когато видехме някой леко смъкнат човек на улицата с широки дънки, веднага отивахме при него и го заговаряхме. Да го видим кой е, слуша ли рап и такива неща, за да разберем дали е от нашите. Беше адски интересно. Сега всички просто стоят и се гледат лошо, разминават се. А ние преди се издирвахме по училищата…  И така след известно време решихме да се съберем всички рапъри в града. Направихме си среща.
П: Септември, 96-та, майна. 50 маймуни на Копчетата. Къде другаде?
С: Оттогава е нашата компания.

Това ли е началото на хип-хопа в Пловдив?
С: Що се отнася до нашето общо начало - да. Преди нас обаче от цялата тая култура първи в града бяха брейкърите.
П: Събираха се на Корекома и танцуваха там. Бяха по-големи от нас. Батковци, ха-ха.
С: Всъщност семето на хип-хопа тук покълва от няколко филма, които се прожектираха по киноклубовете тогава. Един от тях е „Beat street”, той най-много е зарибил всички. После са „Breakdance” и „Flashdance”. Като гледат тях, повечето започват да играят брейк по дискотеките. Впоследствие изскачат рапърите, и то с много, много слаби наченки.

Къде чухте рап за пръв път?
С: От касети. Всичко. Реално преди да се съберем в „Ударната група“ всеки един от нас по отделно беше намерил своя път до рапа чрез касети. Лично аз, имах касети още през 1991-92-ра.
П: По телевизията и по-точно по БНТ1 – Васко Теслата. Излизат едни чичаци с ризи, вързани на кръстовете, и започват да танцуват нещо странно. Викат: „Това е новият стил рап, това е модерното на Запад“. Нямаше никакво пеене, нито мелодия. Мислех си, че това няма да просъществува много. А тя каква взе,че стана…
С: Слушах и много радио. Със сестра ми следяхме класациите. Тъкмо се бях запалил по диджейството и през  1994-та изкарах първия си курс. По-големите в махалата, които също слушаха рап, ми дадоха инерция. Тогава всички бяха или метъли, или рапари. Вторите бяха по-големите тарикати. И така.

И започнахте да правите сами?
С: Да, но ,честно казано, бяхме гола вода. Имахме много тежък стил. С едни момчета от класа ми се бяхме се кръстили „Заплаха“, защото искахме хората да се съобразяват с нас. Това ни вълнуваше като по-млади. Трябваше да казваме едни неща на някои хора.

Какви неща?
С: Текстовете ни бяха изцяло на социална тематика. Целяхме да вдъхваме респект, искахме да говорим и и да ни чуват. Нещо като политически рап, ако щеш.
П: Деветдесетарският рапър, за разлика от днешния, беше сериозен рапър. Сегашните лигльовци имат дантели на главата. Ние имахме Виденовата зима. Времена на аномалии, когато спестяванията ни духваха за дни. Мутрите владееха всичко. Страхът беше навсякъде по улицата, а ние бяхме просто едни уязвими хлапета. Но групата… Групата беше опора. Имаше ексцесии, побоища, яли сме бой безброй пъти, но винаги сме били заедно.
С: Така пораснахме. Държахме едни на други и си оцеляхме с времето. Със същия този стил в ония сурови времена.

Същата ли е „Ударната група“ от преди 20 години?
С: Мога да кажа, че успяхме да се съхраним, и то само с музика. Без дроги, без наркотици. Въпреки че са идвали много, присламчвали са се, бяхме нещо като спасителен остров. Но изведнъж са почвали да се занимават с глупости и изчезваха от нас. Запазихме се благодарение на общото ни желание за вглъбяване в хип-хопа. Във всичките му елементи – графити, брейк, диджеи. Всичко това е минало през нас.

Откъде си намирахте музиката?
П: За да се сдобиваме с тая музика, за да се зарибяваме с нея, сме правили сума неща, за които днес не може да става и дума. Сега просто влизаш, цъкаш в ютуба и слушаш…. А ние сме обикаляли с влаковете по други градове, за да търсим касетите, дето ги нямаше в Пловдив. И веднъж намерим ли ги, ела да чуеш колко са златни и как сме ги слушали. Тогава музиката беше съвсем друга ценност.
С: Друго си беше, абсолютно. Разменяхме си касети, презаписвахме ги, някои тарикати сменяха лентите, ама ние ги усещахме.

Какви други са разликите между рапа по онова време и в момента?
П: Огромни. Днешното поколение е пренаситено. Буквално не можеш да го лишиш от нищо.
С: Сам си отговори на въпрос като видиш колко много партита има тези дни и колко малко хора ги посещават.
П: Сега има всичко. Магазини за рапърски дрехи да искаш… Търсили сме чичовски панталони по килата, от ония по-широките за хора с наднормени тегла, за да изглеждаме по-рапърски. Сега специални модели, майна, кройки, надписчета. И точно заради това тогава нещата повече се оценяха. Защото ги нямаше. Къде ти рап тогава? Чалгата превземаше света. И ние… Скитници. С касетофончетата с батерийките по тепетата. С ракийките и фрийстайлчетата. Вманиачавахме се.
С: Пътувахме из страната, за да си търсим музиката и се сближавахме. Говорихме си за нещата от живота и в крайна сметка си израснахме заедно.

Спомняте ли си вашите първи партита?
С: Разбира се! Благодарение на приятелството ни в тая мания, партитата, които правихме преди, дори и да бяха малко, бяха супер качествени. Все още се говори за тях. В един момент бяхме  достигнали ниво на страшната сцена, която хората наистина уважаваха. Софиянци бяха поне пет години назад в това отношение. Купуваха си дисковете от нас.

Каква е ролята на диджея?
С: Винаги е била по-важна. Въпросът е, че няма много днес.
П: Повечето по пултовете са „пускатори“, защото е по-лесно.
С: Няма скреч диджеи, които да са наистина в хип-хопа. А за да се случи това трябва да се живее едно определено време с него. Поне 15 годините са нужни, за да дойде успехът, нужно е отдаване напълно. Диджеят всъщност е най-големият гръбнак за рапъра. Ако се познават и успеят да се съчетаят са способни на уникални неща.

Кога е бил най-силният период?
П: В момента е.
С: Сега берем плодовете на труда си. Тепърва нещо започва да се взима на сериозно след дадени години на непрестанен работа. Ние вече имаме нужния опит. Ето виж, Пешо качи ли се на сцената, веднага си проличава, че има стаж на нея.
П: Стига ти да знаеш, че изпълнителят пред теб има над 20 години зад гърба си, респекта веднага му го даваш. А не някакъв вчерашен. Много трудно може да те грабне, трябва да блика талант от него, за да изпъкне на фона на цялото предлагане. Да му мислят новите. Нас ни знаят.

В този ред на мисли, откроява ли се някой от новото поколение в Пловдив?
П: В моя човек - Кучето - за мен има много хляб. Кичуковците също са добри.
С: Кичука са сериозни, да.
П: Опитваме се на нас, каквото ни е липсвало тогава, сега да им го даваме на тях. Преживели сме го, научили сме се и подаваме ръка. Дано го оценяват.

„Защо днес всеки втори е рапър?“
П: Защото е модерно.
С: И ние сме започнали, понеже е било модерно по някакъв начин, но сме решили да се задълбочим и реално да усетим есенцията на рапа. От тия, които сега навлизат, също ще останат единици, но малцина ще вложат сърцата си в него. Няма нищо лошо в популярността, въпросът е да се вниква в същността на нещата.Но не мисля, че това пренасищане, за което говорим, вреди на рапа.
П: Винаги е имало леваци и винаги ще има. Но не се притеснявай, посредствените са обречени да отпадат.

Снимки: личен архив, Поднулевия