Според директора на новия „Старинен Пловдив“ обединението на двете общински структури преодолява един голям доскорошен парадокс – в туристическите информационни центрове посетителите научаваха колко прекрасни места могат да посетят в Стария град, но не можеха да си купят билети за тях.

Колкото и да сме закърмени с възхита към всичко, свързано със Стария ни Пловдив, се налага да признаем, че съвременното му „усвояване“ е далеч от нивото, което заслужава. Най-новата му история е цял калдъръм от препъникамъни в опитите той да стане по-общителен, по-прочут, по-пълен с живот. Малко са вдъхновените му прославители като Константин Моравенов, Любен Каравелов, Никола Алваджиев, Евгений Тодоров... Още по-малко –  стратезите покровители като Христо Г. Данов, Божидар Здравков, Начо Културата... Имаше, разбира се, и в последните години действени ръководители, насърчаващи  добре издържа́ните новости и съдействащи на значими артистични събития. Със сигурност и днес старините се обгрижват от стойностни и отдадени експерти. Но те, няма как, са заложници на доста спорните управленски концепции в поредния „активен сезон“ за зле обмислени амбиции.

Скоро, макар по радостен повод, бе припомнено злополучното кандидатстване на Стария Пловдив за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Архитектурният резерват е в така известния Индикативен списък на ЮНЕСКО от 2004 година. Номинационното му досие е трябвало да бъде разглеждано от Комитета за световно наследство през 2006 година на 30-ата му редовна сесия на във Вилнюс. Вносител е тогавашният Институт за паметници на културата. Но впоследствие номинацията е оттеглена. Теодора Стойкова, която ръководи институт „Старинен Пловдив“, докато се подготвя кандидатурата, няма обяснение за оттеглянето. Има само предположение – експертите от Института за паметници на културата вероятно са преценили, че номинацията не е добре подготвена.

В следващите години периодично се подема идеята за нова кандидатура. Особено трескаво през 2008-2009 година, след като приключва възстановяването на седем възрожденски къщи, финансирано от Японския попечителски фонд на ЮНЕСКО. Но нова номинация няма, вероятно отново заради осъзнатата й обреченост. Днес шанс за включване в списъка на световното наследство има забележителното мозаечно наследство на Пловдив от Римско време. Неочаквано бързо бе приет в  Индикативната листа серийният обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол“. Още при първото запознаване с кандидатурата от световната организация са поднесли ценен съвет. Да не се набляга на общото представяне на Пловдив, за да не се прави връзка с неуспешната номинация на Стария град отпреди години. Затова и името Пловдив не присъства в заглавието на серийния обект, а е предпочетено древното название Филипопол.

Малката базилика, част от този сериен обект, е под опеката на Общинския институт „Старинен Пловдив“. При превръщането на Голямата (Епископската) базилика в музей, тя също ще бъде поверена на Института. Тази организация в началото на годината обедини две общински структури – предприятие „Туризъм“ и дотогавашния институт „Старинен Пловдив“. Сега тя носи изключителните отговорности за опазването, експонирането и  съвременното осмисляне на наследството. Също тя трябва да извади от забрава десетки паметници на културата на територията на Стария град. Трудна задача, при положение че забравата вече споделят и най-скоро възстановените обекти, мащабно представени в медиите и в професионалните общества.  Малката базилика е в периферията на маршрутите в Стария град, затова туристическите потоци често я пропускат, признава новият директор на новата структура Йордан Илиев, назначен пряко от кмета Иван Тотев след несполучил конкурс за избор на експерт за длъжността.

Господин Илиев има решение на проблема с Малката базилика. Той е замислил билети за нея да бъдат задължително включвани към някои от комбинираните туристически услуги. Така посетителят е отчетен, дал е своите пет лева. Дали ще стигне до самия обект, това си е негово решение, отсича Йордан Илиев. Според директора на новия „Старинен Пловдив“ обединението на двете общински структури преодолява един голям доскорошен парадок. В туристическите информационни центрове посетителите научаваха колко прекрасни места могат да посетят в Стария град, но не можеха да си купят билети за тях. Залутват се после по уличките, не успяват да открият Балабановата къща и така са загубени като клиенти. Сега може пак да се залутат и пак да не стигнат до Балабановата къща, но билетът вече ще им е продаден.

Ето така ще се измерват и ще се разгласяват рекордни туристически приливи в Стария Пловдив. Рекорди има и сега, още от началото на тази година, но е ясно, че те са пряко свързани с актуалните престижни домакинства на страната и града – Европредседателство, Европейска столица на културата. Както и на няколко мащабни артистични събития, чийто принос обаче е видно неоценен от местното управление. Тази година например няма да се проведе фестивалът „Нощ/Пловдив“. За компенсация кметът на града реши, че музеите ще работят до късно по време на събитие, наречено „Празници на стария град“.

Самото местно управление, видяхме, също прилага мерки за преброяване на повече посетители, за нови форми на обживяване на наследството, за съвременни туристически услуги... Но дали е възможна промяна по същество без цялостна концепция, съобразена с културните и общите стратегии на града? Според Йордан Илиев да се говори за стратегии и подобни документи в ерата на електронните технологии  е архаизъм. Обединението на двете структури според него е достатъчен аргумент, че се мисли цялостно и организирано.

И изброява другите важни следствия от реформата. Увеличава се броят на туристическите информационни центрове, в тях вече ще се продават и освежаващи напитки; предлагат се комбинирани и електронни билети, очаква се да се въведат и онлайн билети. Ключовите обекти са обозначени с повече снимки и презентации в Google Maps с линкове към сайта Visitplovdiv – с  повече информация за местата и за актуални културни събития; „Старинен Пловдив“ вече има регистрация и като турагент, може да сключва договори и да придобива печалба чрез тях. Пример за приложение на последната новост е пионерното за България въвеждане на туристически аудиогидов. За всеки наем на такова устройство Общината получава комисиона. Статутът на турагент позволява на Общинския институт да продава билети и за частни и държавни обекти, което личи и в маршрутите на аудиогидовете.

Там са включени дори някои от имотите на злополучното публично-частно партньорство между Общината и фирми на бизнесмена Георги Гергов „Пълдин туринвест“. Сред имотите на това дружество има ред архитектурни шедьоври, абсолютно недостъпни за посетители. Други пребивават в разруха или са напълно съборени с вече забравени обещания за възстановяване. Затова тези дни, когато туристите се отбиват за обяд с отстъпка в ресторант „Пълдин“, част от официалния маршрут на новите гидове, ще виждат на отсрещния ъгъл ограден буренясял парцел. Вместо красивата сграда на Каблешковото училище. Иначе в случая ще е чудесно, ако този ресторант, забележителен с историята си и с епохите, белязали многото му помещения, отново стане посещаван от редови туристи.

Всъщност, като се огледа човек, ще види, че Старият Пловдив не е толкова оредял откъм  места за утоляване на глад и жажда, оказали се напоследък по-насъщни от всичко друго. Последните общински концесии в Стария град са с твърдото изискване за отваряне на ресторанти.  В същото време много от наличните стоят празни и отчуждени спрямо средата наоколо,  вследствие на тъжни метаморфози през годините. Едни са станали затворени комплекси, други очевидно нямат никакъв интерес да се пълнят с посетители, трети просто западат от скука. Всички помнят с тъга „Конюшните на царя“. Място, което през годините разгърна неповторима артистична платформа в много направления и на няколко сцени. Настоящото заведение на мястото също има сцена, но нищо повече.

Днешната управа убедено обмисля нови предназначения на стари къщи. А не опитва да вдъхне нов живот на настоящите им предназначения. Опошляването на наследството заради самоцелния стремеж към повече приходи е опасна тенденция, която не е изключено да забелязваме все по-отявлено в Стария ни Пловдив. Влечението на днешните управници към атракционното и декоративното е изписано и в други наглед дребни детайли. Сред основните партньори, посочени на сайта на „Старинен Пловдив“, има линк към малък местен бизнес, наречен „Ретро фото“. Това фото също влиза като пункт в комбинирани пакети. След като се въодушевят от пластовете наследство, туристите ще могат да усетят миналото, като на преференциални цени се снимат в народни носии на фона на фототапет на Хисар капия и на стари къщи.

А пък на самите стари къщи – емблеми на Стария град – са прострени като чаршафи по четири големи знамена, които се намесват натрапчиво и обезобразяват най-красивите старорградски фасади. И както си се ветреят, релефно и изразително, показват времето и мястото, където се случва всичко това. Европейска столица на културата, България, Европейски съюз, Пловдив.| 32

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!