Ако помолите Крис за кратко био, тя изпраща файл „Who am I“. От него ще разберете, че е родена във Варна, но е възпитаничка на Руската гимназия в Пловдив, че в момента учи психология и от години е доброволец. Пише статии за култура и изкуство. Най-новото около нея е, че през 2021г. е и координатор на фестивала „Пловдив чете„. Крис дори не подозира колко е различна и колко мека светлина струи около нея.

Какво е да си доброволец?

Крис Димитрова: Призвание. Това е като редене на пъзел – хем ти се забавляваш, хем се нарежда голямата картина. Пък и винаги можеш да поискаш помощ от хората или организациите, с които работиш, при планиране на събитие най-трудно е да започнеш. Всъщност да съм доброволец е част от личния ми пъзел.

Голямата ти мечта?

Да стана арттерапевт. Тя дойде точно от един доброволчески проект – „Цветно“, който беше рисуване с деца от малцинствени групи или домове. Рисувахме групово с пръсти – това е терапевтичен метод. В момента съм на практика при психолога в един център за обществена подкрепа за деца. 

Каква искаше да станеш, когато пораснеш?

Основната ми мечта беше да съм моден дизайнер и да имам време да чета книги. Но реално доброволчеството винаги е било част от мен. Леля ми работи в център за деца и като малка често ходех там, със сигурност пораснах при тях и никога не съм ги чувствала различни.

Ситуацията на верижен локдаун генерира ли тревожност у младите хора?

Абсолютно. Ставаме по-затворени, много от нас предпочитат вече да прекарват времето си сами или вкъщи. Първичната реакция към живите срещи често е отказ – защото са отвикнали. Трябва да им помогнем отново да тръгнат по културни събития, на театър, да стоят до късно в компания дори. Лично аз си почивам от смартфона, когато разхождам кучето си – австралийската овчарка Айра.

Море или планина?

Живея в Пловдив от седем години, учих тук в Руската гимназия и в началото ми беше трудно да свикна в град без море. Да се адаптирам от къщата в Карнобат да живея в апартамент, в който учех по цял ден. Тогава започнах да доброволствам в събитията около „Европейска столица на културата“, после в „Пловдив чете“, фондация „Голям брат, голяма сестра“ – които имат менторска програма за деца в домовете – и всичко се нареди.

Но Пловдив е много специален и сега вече все по-често отговорът е „и планина“.

С какво асоциираш твоите градове?

За мен Варна е свобода. Там никой не обръща внимание как си облечен или как се държиш. В Пловдив пък първото, което ме впечатли, бяха уличните котки. За мен Пловдив е улична котка, която се погалва в ръката ти.

Повече за фестивала "Пловдив чете", където Крис е координатор, може да прочетете ТУК.

Защо... Все още млади?