Елин Стоянова
Елин Стоянова
юни 30, 2021
Димитър Кутманов
Димитър Кутманов
юни 30, 2021

Крис Димитрова

Крис Димитрова

Ако помолите Крис за кратко био, тя изпраща файл „Who am I“. От него ще разберете, че е родена във Варна, но е възпитаничка на Руската гимназия в Пловдив, че в момента учи психология и от години е доброволец. Пише статии за култура и изкуство. Най-новото около нея е, че през 2021г. е и координатор на фестивала „Пловдив чете„. Крис дори не подозира колко е различна и колко мека светлина струи около нея.

Какво е да си доброволец?

Крис Димитрова: Призвание. Това е като редене на пъзел – хем ти се забавляваш, хем се нарежда голямата картина. Пък и винаги можеш да поискаш помощ от хората или организациите, с които работиш, при планиране на събитие най-трудно е да започнеш. Всъщност да съм доброволец е част от личния ми пъзел.

Голямата ти мечта?

Да стана арттерапевт. Тя дойде точно от един доброволчески проект – „Цветно“, който беше рисуване с деца от малцинствени групи или домове. Рисувахме групово с пръсти – това е терапевтичен метод. В момента съм на практика при психолога в един център за обществена подкрепа за деца. 

Каква искаше да станеш, когато пораснеш?

Основната ми мечта беше да съм моден дизайнер и да имам време да чета книги. Но реално доброволчеството винаги е било част от мен. Леля ми работи в център за деца и като малка често ходех там, със сигурност пораснах при тях и никога не съм ги чувствала различни.

Ситуацията на верижен локдаун генерира ли тревожност у младите хора?

Абсолютно. Ставаме по-затворени, много от нас предпочитат вече да прекарват времето си сами или вкъщи. Първичната реакция към живите срещи често е отказ – защото са отвикнали. Трябва да им помогнем отново да тръгнат по културни събития, на театър, да стоят до късно в компания дори. Лично аз си почивам от смартфона, когато разхождам кучето си – австралийската овчарка Айра.

Море или планина?

Живея в Пловдив от седем години, учих тук в Руската гимназия и в началото ми беше трудно да свикна в град без море. Да се адаптирам от къщата в Карнобат да живея в апартамент, в който учех по цял ден. Тогава започнах да доброволствам в събитията около „Европейска столица на културата“, после в „Пловдив чете“, фондация „Голям брат, голяма сестра“ – които имат менторска програма за деца в домовете – и всичко се нареди.

Но Пловдив е много специален и сега вече все по-често отговорът е „и планина“.

С какво асоциираш твоите градове?

За мен Варна е свобода. Там никой не обръща внимание как си облечен или как се държиш. В Пловдив пък първото, което ме впечатли, бяха уличните котки. За мен Пловдив е улична котка, която се погалва в ръката ти.


Повече за фестивала „Пловдив чете“, където Крис е координатор, може да прочетете ТУК.

Защо… Все още млади?


Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!