Пловдив е най-старият жив град в Европа и това допринася немалко за местния му шовинизъм. Историческата памет, която носи културно наследство, не само осмисля живота ни, като го поставя в контекста на приемствеността, но и ни дава стабилната основа, върху която да градим планове за бъдещето. В този ред на мисли бихме очаквали, че опазването на културното наследство в Пловдив е приоритет. Нещата обаче стоят малко по-различно.

Защо този проблем съществува? Мнение, което е излагано и преди по страниците ни, е че първопричината за изчезващото културно наследство се крие не само в неподдържаното му и лошо физическо състояние, което съвсем естествено го погубва в даден момент, а и в невъзможността ни като общество да оценим и разберем с какво тези паметници са наистина важни.

Въпреки работата по закъснелите реставрации и проекти, сред които са и Епископската базилика и Форума, все още неочаквано често четем новини за събарянето на сгради със статут на недвижимо културно наследство, които са неделима част от представата ни за града. Излишно е отново да повтаряме, че в световен мащаб се наблюдава все по-нарастващата тенденция тези сгради да се реставрират и използват за различни цели на съвременното общество, без да губят автентичния си вид. Дали и кога тази практика ще се пренесе и на местно ниво, остава неизвестно.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Илюстрация © Мария Илиева