Липсата на избор води до задоволяване с „по-малкото“. Обстоятелство, което, за съжаление, звучи пословично и за клубната култура в Пловдив. С изключение на всеядния Сенс и спорадичните събития във Void, когато в полунощ десетките барчета и ресторанти затворят, възможностите пред избралите да продължат да се забавляват са силно ограничени. 

За сравнение чалга мастодонтите на глава от населението тук са 4 пъти повече от тези в София. Но какво остава за почитателите на хубавия груув, аренби, соул, фънк, блус и т.н. Остават пейките. Няма достатъчно сцени, на които да чуем на живо авторска музика от местни артисти. Липсват организаторите с кураж и клубовете, които да разчистят тази иначе прокарана в миналото пътека. 

Разбира се, че търсенето определя предлагането и че това е двустранен процес, но преди всичко ролята на клубовете е да създават тази култура. Една посока, в която прословутият пловдивски шовинизъм би могъл да се канализира в подкрепа на млади местни артисти. Тъжно и недостойно за град с претенциите на Пловдив е изпълнители, които се идентифицират с града и разпродават зали предварително навън, едва да събират хора тук, при това при вход свободен.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Илюстрация: Стефани Неделчева