Лудата поетеса

Шнайдер и състезанието по изграждане на фабрика във видео игра 
01/02/2024
На кого да кажа лека нощ
12/02/2024
Шнайдер и състезанието по изграждане на фабрика във видео игра 
01/02/2024
На кого да кажа лека нощ
12/02/2024

Лудата поетеса

Лудата поетеса
Споделете

Прекарвах следобедите си на дъното на морето. Времето под водата е друго и тече по-поносимо от хаотичната река на туристите и техните безкрайни капризи. Сезонните работници трябва да се укриват някъде. Всеки ден. Поне за малко. В противен случай смъртността сред туристите рязко се покачва.

Шмугвах се в малките подводни пещери, от които наблюдавах рибите и медузите. Понякога плувах дълго зад тях или ги заплашвах, че ще ги хвана, докато не ми гръмнеше главата от налягането или не усетех онова приятно замайване, причинено от липсата на въздух.

Противно на цялата ни любезност и уютността на всичките ни заучени преструвки и гостоприемност – колко е приятно да Ви посрещнем, и как хубаво ни беше да сме заедно, и ох, нямаме търпение да Ви видим отново следващата година на нашия красив курорт – ние бързо забравяме за Вас. И дори си отдъхваме, че сте си тръгнали.

Накрая на сезона се прибираме у дома с един-два талисмана – спомени за хора, които се настаняват в живота ни завинаги, но не като туристи, а като редовни обитатели на вътрешния ни свят.

Била съм под водата, когато Алла е пристигнала в Созопол. Поискала легло в общата стая на хостела и набързо разказала на колегата ми за живота си.

Иван я нарече лудата поетеса, която: преди седмица тръгнала от Санкт Петербург с любовта на живота си; тя на 64 г., той на 52 г.; пътували в оранжев бус; прекарали целия път в пълно мълчание; Алла изписвала стените на буса отвътре и отвън с поезия; пишела през цялото време; поезия за сбогом; той си тръгвал от нея; след 30 години заедност; вече искал деца; Алла никога не е можела да има деца; а и никога не е искала; той си намерил по-млада, много по-млада жена; животът трябва да продължи, казала Алла, и го помолила за последно пътуване заедно – това пътуване.

– С никого никога няма да мога да си мълча така! – казал ѝ той.

– И на мен ми беше приятно! – отговорила Алла и дори не го целунала.

Иван ми разказа всичко това, докато още бях с шнорхела и маската на врата, а от банския ми капеше вода. Историята за пристигането на лудата поетеса му отне близо час, а аз останах с впечатление, че са прекарали едва 15 минути заедно. После Алла изчезнала из Стария град.

И аз изчезнах същата вечер. Пих ром и кока-кола на люлките на Мидения плаж, в компанията на Деби от антикварния магазин, която не спря да говори за колекцията си от стари обувалки. Въпреки че аз нямах нищо общо с тази колекция, тя ни сближаваше, защото докато говореше за обувалките, Деби споделяше всичко за себе си.

Прибрах се в хостела малко преди изгрев. Пуснах си албума „Cure for Pain“ на Morphine и с мудността на недоспал човек започнах да приготвям закуската за гостите на хостела.

Смес за палачинки; диня и пъпеш, които оставих да се изстудят в хладилника; смених филтъра на кафемашината и докато забърсвах масата, в кухнята влезе ядосана жена и с подчертан руски акцент се сопна на английски:

– Какво правиш? Колко е часът, че слушаш така силно музика?

– Ти си лудата поетеса! – почти извиках от радост, че най-накрая я виждам.

– Ти си луда! – каза тя. – Спирай го този шум! – тресна вратата.

Не се харесахме с Алла и това продължи цели два дни. Говорехме си чрез Иван или Деби.

Деби замени вълнението си по обувалките с колекция от историите на Алла, които заживяваха нов свят в нейната глава, и заедно с Иван едва не се сборичкваха да ми ги преразказват. Поправяха се и се прекъсваха, единият твърдеше, че майката на Алла била лекарка, другият настояваше, че не само майка ѝ, но и баща ѝ бил лекар.

– Кой тогава е заклел Алла да не пише поезия? – пита Деби.

– Разбира се, че майка ѝ! – със завидна категоричност отговаря Иван, сякаш бащите не са способни да правят подобни работи.

Ситуацията дотегна на всички ни и беше нужно да прекратя това недоразумение. Издебнах правилния момент, когато тя оставаше сама след закуска, загледана в короните на липите на ул. „Аполония“, и докато раздигах масата, съвсем разсеяно и като естествено продължение на разговора, успях да попитам:

– Защо са те заклели да не пишеш поезия?

Усмихна се така, сякаш се бе питала кой и как ще започне разговора помежду ни.

– Защото родителите ми познаваха достатъчно писатели – отговори, без да отмести очи от липите. – Стените в дома ни бяха отрупани с книги.

Когато била на 17, Алла изписала цяла тетрадка с поезия за една вечер. Скрила тетрадката, но очите си не можела да скрие. На сутринта майка ѝ я усетила, майките всичко усещат. Преобърнала стаята ѝ, намерила тетрадката на Алла и я изгорила. Без дори да прочете стихотворенията.

– Няма да страдаш! Няма да завършиш, страдайки като всички писатели! – крещяла майка ѝ, но вече било твърде късно.

– Представяш ли си, ако ми беше отнета поезията още тогава? – Алла ме погледна за първи път в очите. Тогава видях онова, което майка ѝ бе разпознала. Разстоянието от очите до душата на Алла е така кратко, че светът и състоянията му ѝ се отразяват веднага и остават там завинаги. – Как щях да понасям големите и обречени на загуба битки в живота? Как щях да понеса, че П. си тръгна?

После призна, че малко съжалява, че не го целунала, но тази връзка трябвало да си остане така – недовършена, безкрайна. И точно тази целувка да ги връща един към друг.
Алла накуцваше заради стара травма, която ѝ позволяваше да върви бавно, да се докосва до старите къщи и изпъкналите, накривени като жили греди. Спираше се да поздрави котките, бабите и цветята им, рибарите, говореше си с търговците. Възхищаваше се на лавровите дървета, смокините, гроздето. Всяко нещо за Алла бе ключ към митове и легенди, отминали времена, които тя разиграваше из улиците на Стария Созопол, превръщайки ги във вечност.

На този свят не съществуваше нищо безсмислено за Алла, напротив, всичко бе пропито от смисъл и история. Така тя спасяваше нещата от собствената им баналност.

Една вечер, съвсем от нищото, Алла ме попита в кой български град бих искала да се разходим. На сутринта пътувахме с такси към Пловдив.

Беше взела целия си багаж – малка раница, няколко бурканчета със сладко от смокини, Ивановата дюлева ракия и една шепа пясък от Созопол, който щяла да сложи при другия пясък, събиран от целия свят.

– Държа го в стара азербайджанска делва – разказва ми в таксито Алла и изброява имена на пустини, градове и плажове, от които го е събирала. – Понякога забивам дланите си в пясъка, затварям очи и усещам, че съм част от паметта на целия свят. И това ми стига.

В Пловдив вървяхме още по-бавно. Седнахме в Цар-Симеоновата градина и дълго наблюдавахме куклен театър. Алла се надигна и тътрейки левия си крак, отиде до кукловода и му прошепна нещо. След малко двамата пееха „Песня Лакея-Лягушонка“ на Висоцки.

Ядохме сладолед: пистачио за мен, йогурт за Алла. И пихме турско кафе на пясък в сладкарница „Джумая“. Алла си взе малко от пясъка.

Включихме се в „Free Tour Plovdiv“ на Капана точно когато гидът каза, че винаги, когато се роди бебе в Пловдив, уличните лампи на Капана присветват, за да известят появата на новия живот в града.

– Какво чудо! – възхити се Алла. – В този град няма как да не си поет! – Последното изречение влезе в колекцията на Деби.

На другия ден Алла замина за Турция, а аз се върнах в Созопол. Нарочно или не, беше записала грешно имейла си на едно листче, а на гърба му:

СПАСИБО(г)!

Сега, когато времето за човечеството тече така, както под водата – тежко и без обозрим край, а въздухът от време на време не стига за всички ни, все по-често си мисля за Алла и как човек като нея се справя със света.

Може ли да намери смисъл?

Сякаш чувам как по цели нощи пише поезия.

Лудата поетеса
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!