Защо… Капана?
септември 9, 2015
Файтонът към бакърджийницата
септември 16, 2015

Малката Македония на „Абаджийска“

Балканската война е към края си. Село Чърновища в Егейска Македония само след дни ще остане в Гръцко. А десетина години по-късно ще бъде и преименувано на Маврокамбос. По това време в селото живеят около 207 души според официалното преброяване. Половината от тях са българи християни. Те обаче не искат да се гърчеят, не искат да пеят църковните песни на гръцки, не искат да учат в гръцко училище. Те нямат друг избор. Ако искат да се самосъхранят като такива – трябва да бягат. Къде? Обратно в новите политически граници на Царство България .

Там някъде, измежду хилядите бежанци от Егейска Македония, е и родът на Цветана Кануркова-Анадолиева. Тя разговаря с нас, докато силно стиска между палеца и показалеца си черно-бяла снимка. Тя е последният пряк наследник на къщата на ул. „Абаджийска“ № 7. Сега там ,на първия ѝ етаж, се помещава уютна антикварна книжарница.

И така родът на Цветана стига до Пловдив. Семейството е привикнало на селски поминък и се опитва да се сдобие с ниви за обработване, но безуспешно. Дядо ѝ заминава за Америка, където печели много пари и още със завръщането си купува къщата на улица „Абаджийска“. Тогава там се помещава кръчма. А голямото семейство все трябва да се изхранва с нещо. Какво по-добро от кръчма? Името е ясно – „Македония“. Как по друг начин може да се казва кръчмата на македонски българи, прогонени насила от дома си?

малката македония

Не успява обаче да я изплати напълно. Връща се в Щатите, за да припечели още пари, за да доизплати покупката в Капана. Тогава природата си казва думата. Голямото Чирпанско земетресение на 14 април 1928 година. Макар на хиляди километри от дома, дядото на Цветана разбира за случилото се и от притеснение за евентуални щети по новата къща се поболява. Успява да изпрати на семейството си спестените пари, за да доизплатят къщата. На чуждата земя развива рак на гърлото и умира за по-малко от месец. Само истинският македонец, истинският българин изпитва такива чувства към дома. На живот и смърт.

До средата на XX век къщата се използва като кръчма, кафене и …укритие за партизани. Бащата на Цветана е ятак на организираните групи. „Македония” е едно от любимото място на партизаните. А и най-сигурното. Само там нелегалните могат, докато пият кафето си и стане напечено, да се измъкнат. Схемата е предварително изиграна и ясна. Всички знаят как да избегнат полицейските проверки, които са доста чести, поради съмнения в членове на семейството за участие в партизански групи. От тоалетната в кръчмата излизат тайни стълби към избата, които пък водят към главното стълбище, откъдето партизаните се качват в таванската стая. Там винаги ги чака легло, където да спят. Доста често вечерта полицейските отряди проверявали дори таванските помещения на къщата. Дори в този краен случай партизаните от керемидите преминават в съседната къща, от там – на другата улица. Още полицията през първата половина на ХХ век е станала жертва на магията на Капана. Добри Терпешев и Цола Драгойчева са само част от известните дейци на партията, укривали се на “Абаджийска” № 7.

Къщата не продължава живота си като кафене. Работи като зарзаватчийница, а после и като склад за книги и други печатни материали. Сега също не се е променила значително. В нея се намира една от най-красивите антикварни книжарници не само в Капана, а и в цял Пловдив. Дори книги, по-стари от къщата, могат да се намерят, вие само ги потърсете. А там измежду вехтите книги ще усетите и тъжния бриз на Беломорието по изгубените си деца, лъха на люта македонска ракия, а ако се заслушате по-внимателно може да усетите и секналия дъх на криещ се партизанин, явно неразбрал, че война отдавна няма.

11

снимка: Теодор Стоянов

20150625-DSCF5990

снимка: Теодор Стоянов