Мария Бадева и Ангел Митков са двама от членовете на Клуб Нула32, които може би често сте засичали по събития на списанието. Тази година, тъкмо покрай излизането на юнския ни брой „Все още млади “, двамата бяха избрани за български младежки делегати към Организацията на обединените нации (ООН). Позицията съществува в едва 40 от 193-те държави-членки, с което страната ни се нарежда сред лидерите, разпознаващи младите хора като равностоен партньор в процесите по вземане на решения. Тази и други случайности станаха повод да ги поканим в новосъздадената ни рубрика. Докато са все още младежки делегати, разговаряме с Мария и Ангел за ролята и плановете им до края на мандата.

Какви качества трябва да притежава един младежки делегат на ООН?

М: Комплексни – креативност, емпатия, трудолюбивост.

А: Свобода, основна за ООН, толерантност, със сигурност. Ценностите на ООН се разширяват постоянно, но специално за нас като младежки делегати: ние сме представителите на младите в тази институция, ориентирани сме повече към тях.

За какво се борите?

М: Да представим гласа на младите на национално ниво и пред институциите на ООН.

Чия отговорност е същият да бъде чут? 

А: Чисто юридически, освен тези на Съвета за сигурност, резолюциите на ООН нямат задължаващо действие за държавите. Те са по-скоро с препоръчителен характер. Все пак тези резолюции се взимат предвид в политиките на много от държавите. 

Кои са проблемите на младите, които бихте посочили на първо място? 

А: Агресията и насилието. 

М: Проблеми, свързани с психичното здраве и градската среда, които често имат общо помежду си. Психологическите проблеми се увеличават заради затвореността от пандемията и това все по-често излиза на преден план, включително и в анкетата, която проведохме.

Разкажете за нея. 

А: В анкетата участваха над 1000 души, в момента обработваме данните. Правим дълбочинни интервюта с цел подробен анализ върху основните проблеми на младите хора към този момент. На база резултатите, изготвяме програма за разрешаването им, която ще представим през февруари пред Комисията за социално и икономическо развитие на ООН. 

Да се върнем на локално ниво: какви са проблемите на младите хора в Пловдив?

М: Мисля, че е доста добре да си млад човек в Пловдив. Ако си в София или друг по-голям град, някак си изпускаш всичко около себе си, казваш си: „Има толкова много събития“ и накрая никъде не отиваш. Докато тук, ако има и едно събитие, то е концентрирано и по-лесно създава среда. Мисля, че това е плюс на града, мащабът му е компактен. Има специален дух, който не е разпокъсан.

А: Има си и своите недостатъци. Някои неща, които в София се приемат за даденост, тук са си лукс – да имаш автобус до вкъщи след 21:00 ч. например. Ако се абстрахираме от ограниченията, свързани с Covid-19, това спъва много от младите хора да водят активен социален и културен живот, който е концентриран в центъра. Ако живееш в крайните квартали, вечер разчиташ само на такси, което оскъпява преживяването, а това демотивира. 

Как се справяте с ограниченията? 

М: Честно казано, мисля, че съм по-интровертна личност и сякаш

ограниченията не ме затрудняват толкова много, даже мога да кажа, че през този

безпрецедентен период най-после намерих малко време за себе си и за нещата, които обичам да правя.

А: Най-зле беше в началото. Казвах си: „Не мога да живея с това нещо. Това затваряне и отваряне не е живот за мен“. Аз не съм интроверт, не мога така за дълго време, но се справям засега. Песните на Керана и космонавтите ми повлияха много добре. Аз съм ѝ голям фен.

***

Програмата „Български младежки делегати към ООН“ се координира от Дружеството за ООН в България с подкрепата на Министерството на външните работи на Република България.