Марина Узунова стои на онази горчиво-сладка граница в живота, когато вече не си дете, но не си и съвсем възрастен. Тази година Марина е 12. клас в ЕГ „Пловдив“. Каним я от позицията ѝ на редактор на училищния вестник „Делта Те“. Разговорът ни обаче надхвърля границите на училището и поставя много по-важния въпрос за гражданското съзнание.

Къде се чувстваш най в свои води?

Мисля, че има няколко места. От една страна, едното е било училището, защото там напоследък се създадоха много полета, в които се срещаш с хора, в които можеш да промениш нещо, в които намираш себе си, и това безкрайно ме радва. От друга страна, често се чувствам по този начин и когато съм сама. Няма значение къде, стига да имам пространство, където да остана насаме със себе си, тогава някак си се разбирам със своето аз по много по-искрен начин.

Това се усеща може би защото на училището му се вижда краят?

Не мисля, че ще бъде край. Да, в момента завършваме една страница, но човек продължава да получава знания през целия живот и знам, че това винаги ще ми остане голям и значим етап от моя живот – годините в Английската. Tова e едно начало, един преход.

Разкажи ни за ученическото самоуправление. Оценяват ли вашите съученици възможността, която имат? Доскоро беше и председател на ученическия парламент.

Според мен младите хора през последните години имат по-голяма смелост и искат да бъдат част от процесите, които се случват в училище, да търсят по какъв начин да ги реализират, ако досега не са имали такава възможност, и до голяма степен всичко идва и от взаимността между ученическите парламенти. Сякаш това доверие, което се изгражда между хората, които са фактическите членове, подпомага да има доверие между ученическите съвети, ученическия парламент и учениците. Според мен със сигурност хората от гимназията усетиха каква е ролята на ученическия парламент и въобще на ученическото самоуправление, защо то е важно и се надявам нашият парламент да е имал поне малка роля за това, защото най-важното в цялото нещо е прозрачността и искреността с всички ученици. Ученическият съвет работи заради учениците, работи за учениците, работи с учениците.

Как обяснявате какви са смисълът и ролята на ученическия парламент на един осмокласник или човек, който не е запознат с тях?

Основната роля е да възпитава едно гражданско участие, което да не е просто, защото някой ти казва „прави това, прави онова“ или защото това те прави част от гимназията, а по-скоро реално да дава възможността да разбереш защо е важно да си активен и да се превърнеш в част от нея, да я обикнеш.

Защо му е нужен вестник на едно училище днес? Не е ли по-лесно да имаш Фейсбук група?

Ученическият вестник е едно от най-важните звена на училището, защото той, както и ученическото самоуправление, търси искреност с всички ученици, търси начини, по които да даде отговори на въпроси, търси начини, по които да представи различното, дори да прави промени, които да останат, да запази нещо. Несъмнено традицията за издаване на вестник, която може да се запази през следващите поколения само и единствено, когато се създадат нови пътища, по които тази традиция да бъде продължена, е изключително красива. Има много голяма взаимност във всички години, в които се издава вестникът. Той позволява не толкова да изразяваш себе си, защото е банално – ти можеш да се изразяваш всеки ден в социалните мрежи. По-скоро изразява духа на това, което се случва в гимназията и търси отново едно сплотяване. Това е може би едно от най-хубавите неща и конкретно в нашия вестник „Делта Т“.

Какво искаш да надградиш като главен редактор тази година?

Искам вестникът да получи нови посоки. Нещото, над което тази година е важно да се поработи, е възможността за творчество, което да бъде включено. Хубавото на вестника е, че всеки човек от училището може да получи възможност да изяви себе си, да изпрати свои произведения. Иска ми
се тази година да наблегнем на това.

Със Симеон Марков експериментирате в блога „Либра“, искате да сближите двете гимназии. Какво ги разделя?

Идеята е, че открай време се развива една твърде голямо и видимо напрежение между Английската и Руската. Може би, защото двете училища делят едва ли не един и същи двор и съответно има съперничество. Недостатъчната свързаност от гледна точка на това, че може би не
сме достатъчно обединени, но всъщност „Либра“ беше една идея това да се промени. Всеки ученик, който учи в Английската или Руската, усеща или е усещал напрежението между двете гимназии. Това не е непременно лошо или негативно, но на нас ни се искаше като училища, които са близо едно до друго и физически, и като поставени цели, да бъдат по-близки особено в период, в който все още имаше проблема с Ковид. Със Симеон искахме да покажем наяве тъкмо тази емоционална връзка между гимназиите, която ни се струваше и продължава да е много силна, затова и избрахме да го направим по един толкова емоционален начин – чрез писането, дори и в периода на физическа дистанция.

Още от рубриката „Все още млади“:

Музика с Никола Николов

Изобразително изкуство с Елена Савова

Визуални изкуства с Петър Чиновски

Заглавна фотография: Марина Узунова © Симеон Марков