Няколко месеца след като Мартин Йорданов оглави Умната фабрика на Schneider Electric, разговаряме с него за това колко важно е да приоритизираме и опростяваме процесите, за индустриалната метавселена и за следата, която оставя компанията не само днес, но и в бъдещето на града.

Кой Ви посрещна в Schneider Electric?

От 2015 г. насам преминах през четири различни позиции, преди да достигна настоящата. Поканата беше от страна на Елена Ватрачка, нашият ЧР мениджър, която подходи към профила ми много сериозно. Положи доста труд, за да ме привлече в редиците в Пловдив. От позицията си сега разбирам, че си е струвало усилията както от нейна, така и от моя страна. Предизвикателство е да работиш в компанията преди всичко заради динамиката, с която се срещаш в завода. Не е за всеки, тъй като масовото производство с високо качество, с което сме известни в цял свят, комбинирано с устойчива верига за доставки, трудно се поддържа ежедневно. Има и друга страна обаче – мотивацията на хората, които виреят в такъв тип среда.

Свикнахте ли с новата си позиция?

Адаптацията продължава. Отговорността е значително по-голяма. От една страна, към организацията сама по себе си, от друга страна, към самите хора. От гледна точка на капацитет, спрямо наетите хора сме най-големите сред 16 завода в групата, смея да твърдя и в Европа. Като ръководител трябва да съм запознат с целия обхват на бизнес спецификата. Schneider Electric поставя голям акцент и върху социалната ангажираност. Модерно е да се говори за устойчивост и намаляване на въглеродния отпечатък, но за нас това не е постулат, който рамкираме и закачаме на стената. Това е част от ежедневието, която подкрепяме чрез начина на работа в завода. Целим да бъдем обществено значими, да оставим положителна следа не само днес, но и в бъдещето.

Как балансирате между личното и професионалното?

Важно е да приоритизираш, за да се справяш. Именно на това се учим всеки ден с екипа. На симплификация – опростяването на нещата, предвид че живеем в изключително комплексен свят във всяко отношение. Като стартираме от геополитическата ситуация и преминем към непредсказуемостта на ежедневна ситуация с веригата на доставки. Стараем се да опростяваме и да привличаме в по-близък до завода обхват, за да имаме директен достъп и да стандартизираме. Логично е в комплексния свят на 21. век, в който сме облъчени от безкрайни потоци информация, да помислим как я филтрираме.

Балансът между личното и професионалното не само за мен, но и за целия екип се открива именно в успешното филтриране на нужната информация. След като тя мине през филтъра на съзнанието, трябва да се опрости до такава степен, че да те доведе до правилното решение. Трудно е, но мисля, че именно това стои като задача пред младите, които искат да се развиват.

Какво да очакваме от индустриалната метавселена?

Погледнато от перспективата на индустрията, това е още една стъпка към симплификацията, възможността данните да бъдат концентрирани и достъпни от гледна точка на реактивност, на генерална, обхватна визия. Ние в Schneider Electric се развиваме в тази насока, като ежедневно се стараем да се усъвършенстваме. Отново става въпрос за данни, за изключително много информация, която се генерира постоянно. Тя се сегментира и се анализира благодарение на метавселената, а ние успяваме да я използваме така, че да достигнем решенията на проблемите си. Що се отнася до устойчивост и реактивност, до редуциране на загубите по отношение на консумация на енергия, материали, потоци, ефективност на процесите – метавселената ни дава този клас, с който да имаме визията и да се подобряваме.

Може ли да направим цифров близнак на един град?

Със сигурност. Това е консолидация на данни от няколко точки, с които събираме различен тип информация, трансформираме ги и ги концентрираме в една база данни. Така може да се проследи всяко нещо, което искаш да наблюдаваш, как се движи то и дали прогресира. По същия начин може да се симулира развитието във времето напред. Тези характеристики на метавселената улесняват света, в който живеем, като предотвратяват допускането на грешки и работят в посока устойчивост.

С достатъчно данни буквално ще може да се пътува във времето. Какво бихте проверили в завода след 10 години?

Бих проследил развитието от гледна точка на ефективност, устойчивост и отпечатък върху обществото. Аз със сигурност ще бъда с 10 години по-стар, но съм убеден, че заводът ще е по-млад, по-умен, ефективен и печеливш.

Надяваме се същото да важи и за града.

Опитваме се да бъдем активни в мероприятия и инициативи на общинско ниво, а и не само. Искаме да се развиваме повече, като следваме западния модел на публично-частно партньорство. Трудно е, защото изпълняваме редица регулаторни стъпки, но с другите предприятия в района вървим в тази насока, тъй като няма друг път от гледна точка на инфраструктура и въглеродни емисии. Градът ни е изключително мръсен. Роден съм в Пловдив, учил съм тук, живея тук, затова за мен темата е деликатна. Старая се да давам гласност, за да се движим в тази посока, но има доста да се желае и на държавно ниво.

Кои според Вас са човешките качества, които са незаменими за професионалното развитие в технологиите?

Не очаквам да има някаква драстична разлика спрямо това, което е било индустрия 3.0 и 4.0, а сега индустрия 5.0. Съмнявам се всички човешки и професионални качества, които са били нужни преди 50 години, подходът, логиката и аналитичната фаза, да бъдат заменени от изкуствен интелект в следващите 50 години. За нас е важно да останем каквито сме и да се усъвършенстваме като хора. От тук нататък взаимодействието ни с изкуствен интелект и адаптацията към него са важни, за да имаме ясна представа. Ако тя в момента е леко мътна, това е поради факта, че все още свикваме с нея. Подходът и запознаването с бизнес спецификата са неща, които изкуственият интелект не може да предостави.

Разговаряме в брой №32 на Нула32, който е без централна тема. Ако имахте възможност, с какво бихте участвали?

Мисля си за някое от нещата, за които говорихме дотук. От една страна, симплификацията, а от друга, комплексността на метавселената. Симплифицираната метавселена. Звучи леко сюрреалистично, като част от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, но е важно да има баланс. Животът би трябвало да бъде нещо просто, но всъщност е доста комплексен. Ако си представим двете на една везна – от едната страна има данни, а от другата – нещо изключително просто като живота.