Илия Димитров в разговор с Димитър Тенов за любовта му към класически автомобили

Този брой тръгна от привидно простото вглеждане, че времето и хората вървят безконечно напред, но волно или не, оставят след себе си разни неща, които с годините спират да се употребяват, да бъдат полезни, да служат на човека в ежедневните му необходимости, но и същевременно с това започват да генерират емоции и спомени. Вещите, изкуството, архитектурата, машините имат коварната способност да надживяват създателите си. Това все някога ще ги направи съвременни на хора, за които самата вещ ще е отживелица, но – други, за които ще бъде цитат от миналото, ще е паметта за нещата. Такива вещи в бъдещето срещат и трети тип хора – тези, които ще потърсят в тях живота отвъд познатите ежедневни потребности. Те ще си осигуряват привилегията да си открадват от вече изтеклите минути и часове, да усещат вече отминали чувства, да не правят това, което правят всички останали, и то без да е самоцел.

Точно такъв е случаят при собствениците на класически автомобили. Преди да ги обвиним в някаква автомобилна технофобия, трябва да кажем, че в ежедневието си те използват напълно съвременни автомобили за своите практически нужди – за транспорт, работа, придвижване от точка А до точка Б през четирите сезона. Отвъд прагматиката на живеенето обаче е тяхната истинска страст.

Срещаме се с Димитър Тенов в един от последните слънчеви и топли дни от есента, извадил е няколко от любимите автомобили пред гаража си и с внимание позабърсва наглед незначителни детайли от тях. Веднага ни прави впечатление, че всичките коли са Alfa Romeo. Димитър е един от създателите на форума classiccar-bg.com – все още единственото място в българския интернет, което събира хората с лудост по ретро колите от всякакви марки и както много подобни организации – прераства в общност и в множество приятелства извън виртуалното. „Автомобилите са нещо страхотно, стига да има с кого да го споделиш“ – ни напомня Димитър. Той се запалва по класиките като чете много за историята на Alfa Romeo и разбира за благородството в механиката на италианските автомобили, които носят „наследството, стила и начина на живот на хората, които са ги създали.“

Но и не само – за времето си (70-те години на ХХ век) те съчетават едновременно високи технологии, внедрени в серийно производство, които стават масови едва през 90-те, но и не са направени под натиска на каквито и да е пазарни принципи, използват услугите на дизайнерски ателиета. Някой е вложил душата си в машината, без лайтмотива, който движи огромна част от съвременните индустрии – максимална печалба с минимални разходи.

Днес от автомобилите си имаме няколко основни очаквания – ако може да не се развалят, да не харчат много гориво, да имат екстри, които максимално да отменят човешкия фактор. Модерността ги е адаптирала към себе си – колите ни са смарт, говорят ни, движат се сами, спират сами, паркират се сами. Може би идва времето, когато няма да е необходимо дори самите ние да сме вътре. Разбира се, така е безопасно, екологично, полезно. И е нормално – продължават да са отражение на начина на живот на хората. Но значи ли това, че в нашия живот самите хора все повече отсъстват?

След кратка разходка сред есенните Родопи с Alfa Romeo Alfetta Gt от 70-те разбрахме защо трябва да забравим всичко, което някога сме чувствали в съвременните си автомобили. Като за начало трябва да знаеш как да запалиш колата – не може просто да завъртиш ключа или да натиснеш едно копче и да потеглиш. Димитър сравнява паленето с ритуал. Не всеки го може, трябва да усетиш точната температура на двигателя, така че да запалиш от раз – нито с повече газ, нито с по-малко.. Противно на очакванията – колкото и да е малка на вид тази кола, тя е много широка отвътре. Спортно купе с изключително голямо пространство за цялото тяло. И впечатляващ обзор – автомобилът е така остъклен, че в него е много слънчево и виждаш колкото се може повече от това, което те заобикаля. Свободно е. Днешните автомобили правят всичко възможно да изолират човека от пътя – тук е обратното. Чувстваш пътя и движението със всичките си сетива. Купето не е шумоизолирано, чуваш двигателя, работата на механиката, усещаш бензиновите пари, понякога дори и вятъра отвън. Тънкият дървен волан –  „трябва да го хванеш, да го завъртиш, за да видиш колко по-благородно се усеща“ – споделя Димитър. Сравнява скоростния лост на съвременния си автомобил с игра на Плейстейшън – „Да, влиза перфектно, не засича, но не те кара да се чувстваш никак. Тук е грубо, механично, несъвършено, но е истинско. Усещаш, че местиш нещо, включваш скоростите. Клише е, но усещаш машината.“ Но един класически автомобил губи огромна част от стойността си ако единствено стои в гараж в музейно състояние, затова и истинско удовлетворение Митко получава не когато забърсва и се наслаждава на експонатите си, а когато ги изкара на пътя, разбира се – в топ състояние с достоен външен вид.

За краткото време, в което автомобилите стояха пред гаража, няколко души се спряха пред тях и паметта им започваше да работи. Колите веднага извадиха спомени за времето, когато някой ги е имал или са били нечия мечта. Димитър споделя, че класиките отключват изключително висок социален момент. Навсякъде предизвикват единствено положителни реакции и където и да реши да се разходи, получава само усмивки и вдигнати палци. Същевременно тези класически автомобили не са тези, които виждаш, впечатляват те, но се притесняваш и никога не би заговорил собственика – например някое Бентли или Ролс ройс. Обаче, виждайки класически автомобили, веднага знаеш, че човекът е вложил в него душата си, не го притежава за престиж или с някакви инвестиционни намерения.

„Класически автомобили са нещо, което пренася преживяванията през времето. Аз искам да усетя на какво и как са се наслаждавали хората някога. Много хора си мислят, че са отживелица, но и не е лошо да си останат до голяма степен отживелица. Просто за да може тези, които ги имат, възстановяват, карат, страдат, да продължат да ги оценяват най-истински. Най ме боли, когато видя класика на скрап. Повечето хора дори не осъзнават какви коли занемаряват и изхвърлят. Дори не подозират, че има други, за които тези автомобили значат много, те са част от културата. Това е като с Тютюневите складове.“

Нямаше как, говорейки си за миналото, да не хвърлим по едно око и към бъдещето. От няколко години насам все повече електрически автомобили могат да бъдат забелязани по улиците. Често редом до пушещи дизели от зората на Прехода, в което определено има доза чар. Учудих се, когато Митко – собственик на четири класически автомобила, безспорно вижда в електрическите двигатели бъдещето. „Двигателят с вътрешно горене е на 130 – 140 години. Той не се е променил – бутала, колянов вал, клапани – всичко е същото. Това, че е станал по-мощен, по-икономичен, това не е особено развитие.“ Като пътуващ човек, Димитър очаква в големите градове и по-развит обществен транспорт, а всичко това може би да се отрази благоприятно на голямата му страст – класическите автомобили. Само така все повече хора ще ценят класиките, ще ги карат за удоволствие, за наслада и с достойнство.

Неизбежно възниква въпросът дали колите, които караме днес, а и всичко онова, което създаваме и притежаваме и смятаме за част от всекидневието, един ден за някого ще бъде отживелица. И някой отново ще търси в тях цитата от миналото, забравени усещания, спомени. И не е ли този брой просто някаква много моментна снимка на възхищенията ни. Дали няма след време някой с насмешка да гледа на тези думи. Риск, който всяко творчество, а и всеки човек поема, бъдейки част от общото време. |32

Стани член на Клуб Нула32 през 2020-а!

• Виж името си на следващата ни корица!
• Използвай целогодишно 10 % отстъпка в гастро бар Multi Culti, ресторант thEATre и Пивоварница Каменица!
• Гледай спектаклите на Драматичен театър - Пловдив на 50%!
• Поръчай членската си карта тук!

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine