Освен град на художници, Пловдив днес е и място, на което си дават среща не малко количество качествени пловдивски музиканти.

Фокусираме се върху по-младите музиканти в града, или иначе казано върху “новата смяна“, която все по-често звучи по концерти и в слушалките ни. Всички те са млади, ентусиазирани и заели се с нелеката задача да изградят присъствието си в музикалното изкуство. Срещаме ви с Александра Иванова, Преслав Пеев, Иван Мелин, Ясен Димитров, Николай Бобчев, Ивелина Събева, Илин Папазян, Илин Илиев, Константин Христов, Кристиан Желев и Момчил Атанасов, за да разберем какво ги вдъхновява, как се справят тук и какво ги свързва в музикалните им търсения. Любопитна подробност за всички тях е, че освен в собствените си соло проекти, активно участват в поне още три формации, много от които съвместни помежду си.

Александра Иванова за това да си музикант в един от най-древните градове в света

„Има нещо изключително магично в това да бъдеш музикант в един от най-древните градове в света. Да имаш възможността да се изявяваш на сцени като Античен театър си е привилегия и аз лично го приемам много присърце, а и в самия град изначално кипи много силна творческа енергия“– споделя Александра Иванова. Любовта ѝ към града я вдъхновява и ѝ помага да се впуска в различни каузи, свързани с него. Александра, както и всички в тази поредица, участва в не един проект (макар тя самата да не обича тази дума). Споделя, че наскоро в няколко радиа е звучал първият ѝ дует с Дани Милев и в момента работи усърдно върху реализацията на първата си самостоятелна песен „Reasons“. Към музикалната палитра на Алекс добавяме и работата ѝ с Момчил Атанасов в Галерия 28, където заснемат акустични варианти на любими техни парчета и развиват своя ютуб канал.

Ясен Димитров за трудностите на уличните музиканти, джаза и метъл бандите

Но да си музикант тук, в Пловдив, невинаги е толкова лесно… Ясен Димитров ни разказва перспективата на уличните изпълнители, които често пъти срещат вместо подкрепа – пречки и ограничения. „В Пловдив се срещат дадени репресии от страна на Общинска охрана, полицията, зам.-кметове и кмета по повод уличните изпълнения, но същевременно срещаме огромната подкрепа на публиката и индивидуални лица от съответните институции.“ Въпреки трудностите, все по-често можем да се насладим на джаз стандарти, които звучат закачливо из централния площад и ни подканват, ако не да се спрем за малко, то поне да забавим крачка по Главната. 

Освен в джаз квартета (заедно с  Иван Мелин, Николай Бобчев и Преслав Пеев), Ясен разработва свой авторски дет-метъл проект – Roots of Disease. Междувременно, получава покана за още два метъл проекта – Bez Okovi и ученическата банда Loners of the Hill и тайно се надява да просъществува и хип-хоп бандата, в която участва, но все още си няма име.

Преслав Пеев за помощта между музикантите

Съвсем логично стигаме и до няколко души, които активно са присъствали, помагали и подкрепяли всеки в тази поредица. Става дума за добре познатите музиканти Венелин Георгиев, Александър Леков, Мирослав Турийски, Николай Карагеоргиев, Начо Господинов и Димитър Льолев.

„Венелин Георгиев ми е помогнал най-много и ме е ограмотил като музикант. Веселин Солаков е саксофонист от Варна, който беше до мен през ученическите години, в първите ми стъпки със саксофона. Отделно много други са ми помогнали да се изградя като музикант през времето“ – споделя Преслав Пеев, който бързо се превърна в един от най-отличителните саксофонисти в града. Него може да откриете най-често по джемсешъни, джаз концерти или свирейки разпалено на улицата. Освен като саксофонист в „Керана и Космонавтите“, Преслав прави успешна колаборация и с ИлинХ2 (Илин Папазян и Илин Илиев).

Двамата Илин

Стигаме и до песента „Дай ми свобода“, която отново събира музикантите и изважда наяве най-доброто от тях. За песента, Илин Папазян споделя: „От самото начало си представях "Дай ми свобода" да бъде записана с живи инструменти и всичко се нареди съвсем естествено. Още преди да започнем работата по аранжимента, бях говорил с Преслав Пеев за соло на саксофон в някое мое парче. Записите и аранжимента направихме с Георги Зайков, който изсвири и тромпета в песента. Отначало ползвахме семплирани инструменти, но липсваше живец. И така всъщност поканих Елена Илчева (бас) и Кристиан Желев (барабани). Мисля, че най-ценното в проекта беше колаборативния аспект, тъй като всеки имаше свободата да се изяви както усеща за добре. Нека не забравям и момента в студиото на Александър Леков, при когото записах вокалите – супер любима сесия в процеса!“.

Какво е да срещнеш човек, който носи твоето име и е също толкова запален по музиката във всичките ѝ форми? В кой момент решавате, че вашите суперсили трябва да се съюзят, за да създадат нещо уникално? Илин Илиев отговаря с лекота:  „На едно мое участие в Пловдив, лятото на 2019г, Илин младши беше наблизо и го поканих да направим една импровизация. Той свиреше на китара, аз на кавал. Имитирах тромпет с уста и поддържах ритъм с лууп машината. Получи се страхотно. 

Преди да навлезем в 2020 се свързах с него, Керана и Le’Push и успяхме да направим жесток концерт в Би Боп – Пловдив. Разприказвахме, че трябва да направим банда с работното заглавие:  „Илин на квадрат“ и всъщност така и си остана, което ни харесва много: ИлинХ2. Най-вече се допълваме темброво. Той има страхотна бленда и фалцетът му е прекрасен. Моят глас е по-нисък и това ни дава възможност да бъдем в синхрон. И двамата сме класически обучени китаристи, което също е фактор в преплитането на музиката ни.  Харесваме и слушаме доста сходни стилове, но същевременно композираме по различни методи. Радвам се, че го познавам и го наричам приятел. Чувствам го като малкия брат, който никога не съм искал (смее се) „Халоу, Джуниър!“.

Освен в колаборация с „Джуниър“, Илин отделя най-много внимание на собствения си проект INDY. Наскоро сформира дуо и с талантливия кавалджия Георги Добрев. Любопитен факт за Илин е, че е част от ‘London Philharmonic Choir’. Лондонският хор е основан през 1947г. и е сред най-добрите състави в Англия. Инди често редува родния град с чужбина, но Пловдив завинаги остава негов дом. 

Иван Мелин за между Чехия, Пловдив и тромбона

Подобна е ситуацията и при тромбониста Иван Мелин, който макар родствено свързан с Чехия и завършил музикалното си образование там, предпочете да се върне в България. „Липсваше ми Пловдив, приятелите и семейството ми“– споделя той. Иван завършва бакалавърската си степен по джаз в академията на изкуствата „JAMU“ в Бърно, Чехия. Участва в „Lucas Oravec Orchestra„ и „Cotattcha Orchestra„. Тук музикантът може да бъде чут в компанията на джаз квартета, за който говорихме по-рано, както и с пловдивската банда Acoustic Corporation. 

Тромбонистът сподели и наблюденията си от минувачите по Главната, които стават свидетели на техните сесии: „Като цяло не сме имали някаква кой знае колко куриозна ситуация. Може би най-интересното и отличаващо се са реакциите на хората и децата, когато ни чуят за пръв път. Много от тях никога не са чували на живо акустичен джаз. Не са виждали инструменти като контрабас, саксофон, тромбон и особено на Яската хибридните барабани“.

Николай Бобчев за мечтите и многото инструменти

Като стана дума за деца, музика и мечти, всеки втори е искал да бъде космонавт като малък, но малцина са успели. За това си говорим и с Николай Бобчев, част от групата „Керана и Космонавтите“: „Човек винаги трябва да мечтае и да преследва целите си. Аз съм благодарен на това, което ми се случва и вярвам, че с много усилия нищо не е невъзможно, както и че най-доброто тепърва предстои“– разказва той.

Ники, също като другите ни събеседници, е развил умението да свири на няколко инструмента. Споделя, че контрабасът го кара да се чувства най-щастлив, но признава, че китарата и саксофона са го развили най-много като музикант. Затова и честичко редува инструментите, когато свири с квартета на ул. „Княз Александър I Батенберг„.

Ивелина Събева и FreeStyle!

Говорейки за много инструменти, може би една от най-големите музикални формации, имаща общо в тази поредица е FreeStyle! „Осем страхотни музиканта, с които музицирането е удоволствие, забавлението е на max, а енергията на сцената е неописуема! Сбъднах си мечта!“ – споделя Ивелина Събева. Тя е сред любимите пловдивски певици и взима участие в редица проекти като Compact Voices, Freestyle!, както и наскоро стана част от проекта СЕТИВА на Ангел Дюлгеров. 

Константин Христов за "Сетива" и Two Hours Away

Така стигаме до Константин Христов, който също е активна част от СЕТИВА. „Подготовката за „Сетива“ със сигурност е между приоритетите сега, тъй като наближава представянето на албума. Опознаването на репертоара и начина на работа на бандата е много готин процес и чакам с нетърпение да свирим на живо!“ – разказва той за Нула32. Отделно от това, китаристът работи усилено заедно с бандата си Two Hours Away, по подготовката на следващата им авторска песен „Въпрос на време“, която предстои да излезе това лято.

Кристиан Желев за другата гледна точка

Време е да намесим и следващия музикант в тази поредица, а именно – Кристиан Желев. Заедно с Константин Христов, той работи над всичко, което някой от двамата предприеме. Преди около половин година започват най-мащабния си проект – Architecture Productions, където реализират най-големите си музикални желания. В колектива участват също Александър Данев, Евелин Демирев и Симеон Гърнев.

Крис представя и другата гледна точка, според която пловдивските музиканти не са толкова много. Макар и да преплитат проектите си, понякога се усеща жанрова липса на кадри. „Привидно сме много, но всъщност, повечето сме силни в определени стилове, които не винаги се припокриват. Например, ако става дума за рок или пънк изпълнение, няма да бъда аз, а по-удачен избор ще бъде Никсъна или Владко“– споделя той.

Момчил Атанасов - Le'Push, краят на разказа, връщане в началото и поглед към бъдещето

Историята ни отвежда и до Момчил Атанасов, който заедно с Кристиан Желев и бандата Le’Push подгря Asian Dub Foundation и Nouvelle Vague през юни, 2021 г. „Фестивалът Music Daze! беше интересно преживяване, предвид изпълнителите, които участваха в него. Беше малък празник. Имахме честта и удоволствието да посвирим заедно с утвърдени на българската сцена музиканти – Константин Христов – китара, Александър Леков – бас и Кристиан Желев – барабани. Представихме предимно песни от втория ни албум, който е в процес на записване.“

В края на разказа ни се връщаме обратно в началото… Освен увлечен по работата върху втория албум на Le’Push, Момчил споделя, че с удоволствие работи с Александра Иванова, с която записват свои интерпретации на известни парчета. Китаристът разказва, че всичко се реализира с помощта на Мирослав Трифонов, който заснема видеата в галерията. А певицата е първият човек, когото Момчил среща, когато започва да учи в АМТИИ преди 8 години и двамата бързо се сприятеляват. Останалото е история.

И така, в този брой ви запознахме с малка част от актуалните музиканти в Пловдив и заедно прехвърлихме нотните листи на тяхното развитие и съвместна работа. Много вече преминаха през страниците на Нула32 и на много тепърва им предстои!

Защо... Все още млади?