Инфраструктурното прекрояване на централната градска част през втората половина на 20. век разкрива голямото археологическо богатство на Пловдив. Немалка част от находките обаче са безвъзвратно загубени, а спасените дълго чакат по-добрите си дни.

Малко хора знаят кога и как са разкрити Античният театър, Римският стадион, Малката и Голямата базилика, Форумът или Източната порта. Емблематичните за Пловдив паметници на културата стават обществено достояние едва през втората половина на 20. век. Специалистите, работили по тях, също са недостатъчно познати – aрхитектът мечтател Вера Коларова, археолозите Лилия Ботушарова, Елена Кесякова, Жени Танкова са само част от забележителните личности, участвали в разкритията. Но как започва всичко?

1968 г. Късата уличка „Цар Ивайло“ на Таксим тепе наброява едва 3 – 4 арменски къщи. Две жени са на път да направят едно от най-съществените открития за Пловдив. Вера Коларова и Лилия Ботушарова са сигурни, че над тунела на днешния булевард „Цар Борис III Обединител“ има „нещо голямо и невиждано за България“. Те са напълно убедени, че под земята спи голям театър от Античността. За да преминат към следващ етап от проучванията си, им е нужна подкрепата на кмета на града – Диран Парикян. Единственият арменец, заставал начело на града, известен със слабостта си към Стария Пловдив решава да рискува – отчуждава имотите и позволява на Коларова и Ботушарова да докажат на практика хипотезата си. Довчера работили сами, с кирки и лопати, трудови войски влизат на терена и започват изкопните дейности по разкриването на новото старо антично бижу на града.

„Спомням си как си играех на камъните. Майка ми надписваше всеки един с черна блажна боя, отбелязваше кой къде е намерен, рисуваше по зидовете, за да може после, когато се подреждат нещата, да си дойдат на мястото“, разказва ни Васил Димитров, син на арх. Коларова. Когато започват разкопките, той е на 6 години, но си спомня подробно трудностите по реставрацията на обекта. „Строителните работници винаги си мислеха, че са прави, но когато майка ми идваше и виждаше, че нещо се разминава от проекта ѝ, всичко се разваляше и започваше наново. Тя не мълчеше на никого, а много обичаха да ѝ се бъркат. Отстояваше концепцията си, поради което си извоюва доста врагове в управата“, споделя Димитров, който прекарва детството си на археологическите разкопки. Реставрацията на Античния театър продължава до 1981 г.

Успоредно, Вера Коларова работи и по почти всички други знакови археологически обекти.

Тя изучава Небет тепе, съставя проекта за реставрация на Римския стадион, Одеона и много др. В резултат на големите инфраструктурни реконструкции в центъра на града, учените се натъкват и на още много археология, немалка част от която обаче днес е безвъзвратно загубена.

Жени Танкова е част от екипите под ръководството на главния археолог Елена Кесякова, които съблюдават изкопните дейности за новите транспортни комуникации. „Където има строителство, нашата работа е малко „котка в чувал“ – разказва Танкова. – Не знаем дали при изкопните работи ще попаднем на археологически структури. Ориентираме се по това, че центърът на съвременния град съвпада с центъра на античния. Очакваме да излезе нещо, но предварително никой нищо не може да каже.“ Методиката, която има предвид Танкова, се е запазила и до днес – всички строежи в центъра на града се съблюдават от археолог. Ако багерите докоснат находка, започва проучване. 

„Условията бяха добри. Имахме финансиране от Общината, но само то не беше достатъчно. Нямаше разбиране от държавното ръководство за стойностните неща. Много археология отиде в кофите“, споделя Танкова. Напълно унищожена е резиденция на виден гражданин на Филипопол, намирала се в днешния автомобилен подлез на ул. „Гладстон“. Западно от нея е погубена и друга монументална сграда до Форумния комплекс, покрай която е минавала антична улица, а на изток – цял квартал с инсули. Частта между Форум „Север“ и Форум „Изток“ също е разрушена от багери.

„Заради инфраструктурата се правеха големи поразии“, на същото мнение е и Васил Димитров, който си спомня как при прокопаването на днешния подлез „Археологически“ командир от строителни войски се опитва да прикрие мозайките на сграда „Ейрене“. Бърза се, за да се изпълни плановото строителство. За да влязат в сроковете, археолозите копаят през нощта на светлина от прожектори. 

Но историята невинаги попада в ръцете на варварите.

Жени Танкова е сред първите, натъкнали се на следи от Епископската базилика на Филипопол: „1983 г., един късен следобед,  топло време, стоях на багера и ринех прах по земята от скука, когато ми се видя нещо шаренко. Поразчистихме малко и видяхме мозайка, след което последва по-обилно разчистване. Разбрахме, че сме попаднали на структура, помещение с мозаечен под и се започнаха археологическите разкопки, в процеса на които се констатира, че става въпрос за раннохристиянска базилика.“ По думите ѝ, с този обект е направен компромис от страна на държавата. За да бъдат запазени разкритите тогава части – южния кораб и почти половината от централния  – е променено трасето на ул „Гладстон“. Пощаден тогава е и друг ценен паметник – Малката базилика, заради която се променят плановете на съседните жилищни кооперации. За да ги видим в сегашния им вид, и двата храма обаче чакат близо три десетилетия. 

Дълго време обектът пред Католическата църква служи единствено на децата, които там имат възможността да избират по-интересни камъчета (тесери) за жилките си, разказва Васил Димитров. Едва през 2010 г. след серия от безрезултатни опити Община Пловдив, съвместно с Министерството на културата и фондация „Америка за България“,  финансират новите реставрационни дейности по Малката базилика. Четири години по-късно е представен проектът и за Епископската базилика на Филипопол, който включва разкриване на северната половина на храма.

Обектът, който днес натъжава най-много Жени Танкова, е изоставеният терен на „Музея“, по-известен като дупката до Понеделник пазара.

През 70-те години на 20. век на мястото има планове за построяването на музей на тракийската култура. Танкова определя дупката като „учебник по археология“ – на площ от внушителните 7 дка сред разкопките там има структури от 4. век пр. Хр. до 14. век сл. Хр. Това са 18 века напластени находки, 4 антични улици и ранносредновековна крепостна стена.

Макар и с погубената археология от 70-те и 80-те години на 20. век и с все още нереализираните мащабни проекти на Небет тепе, Източната порта, Музея, едва ли някой днес може да си представи Пловдив без богатството на древното му минало. „Хората имат това за даденост“, смята Джовани Димитров, внук на арх. Коларова. „Ако попитаме млад човек за големите археологически и архитектурни открития в града, списъкът най-вероятно ще включва 2 – 3 обекта, а те са много, много повече, всеки със своята история и значение“, разказва той. 

А какво остава за имената на хората, на които дължим съвременния им блясък, питаме ние? „Те се забравят“–  минорно обобщават наследниците им. Затова следващия път, когато минавате през Античния театър, Епископската базилика или която и да е от перлите на Пловдив, спомнете си за онези, които ги върнаха към живота. Камъче по камъче.

Хронология на една мечта – 140-годишната битка между културата и мрака

Несъществуващият Плодiв – из въображаемите руини на средновековния град

„И откривате ли динозаври наистина?“ – истината зад най-често срещаните археологически митове

Заглавна фотография: Реставрационни дейности, обект „Ейрене“ © РАМ – Пловдив