Пловдивската школа и монументално-декоративното изкуство в общественото пространство.

Когато говорим за процесите в българската живопис през втората половина на 20. век, за да е пълноценен разказът ни, няма как да пропуснем появата и развитието на т.нар. монументално-декоративен стил. Завършилият стенопис в Германия проф. Георги Богданов учредява катедра по специалността в Художествената академия, а негови ученици, с изключение на самоукия Енчо Пиронков, по това време са художниците, които днес условно наричаме Пловдивска школа. Случайно или не, тъкмо те се установяват като ядрото на стила у нас и го развиват до степента, която можем да видим в публичната среда днес. Прекрасното сграфито на Георги Божилов на калкана до къщата музей на Христо Г. Данов, мозайките на Димитър Киров из Стария град, стенописите на Йоан Левиев в Драматичния театър, Партийния дом и на много други места са само част от голямото наследство на подобни произведения в града. 

Дали ние ще скрием тази история под дюшека и няма да я показваме, не означава, че не сме я преживели

„Тенденциите в архитектурата от 70-те и 80-те на 20. век налагат този модел от СССР, силно застъпен в сградите, които е трябвало да носят отпечатък от времето, в което са построени. Ние се опитваме да възстановим тези произведения в градската памет на пловдивчани. Създадени в определено време, те носят определено творческо послание, което е ценно и е част от нашата история. Дали ние ще скрием тази история под дюшека и няма да я показваме, не означава, че не сме я преживели“ –  разказва директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ Димитър Минев пред Нула32.

През тази година Библиотеката предстои да издаде албум с близо 100 оригинални проекта на монументално-декоративни творби, част от собствената ѝ колекция, от периода 1961 – 1983 г.Сред най-застъпените автори са Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров, Енчо Пиронков и др. Инициативата е подкрепена от ОФ „Пловдив 2019“ и включва още представянето на изложба, създаването на двуезичен уебсайт и разработването на маршрути. 

„Мотивацията ни идва от липсата на добро отношение към тези творби. С много малко изключения, отношението към тях не просто е лошо, то е никакво, няма го. Те са забравени“ – допълва Антоанета Лесенска, зам.-директор на Библиотеката. Институцията е добър стопанин на няколко произведения от периода. Едно от тях е стенописното пано на втория етаж, дело на Христо Стефанов, Георги Божилов и Йоан Левиев, което отдава почит на патрона на Библиотека и пресъздава мотиви от емблематични негови произведения. Паното беше реставрирано през лятото на 2020 г. от художника Евгени Ганчев.

Неблагоприятна обаче е съдбата на творби на други места из града.

Произведения на Йоан Левиев са като че ли най-честата жертва на посегателства. При реконструкцията на Дома на културата през 2014 г. напълно е унищожен негов стенопис на възрожденска тематика, изпълнен в техниката мокро фреско, на чието място се появи бяла стена и нова врата към зрителната зала. През 2020 г. скулпторът Цвятко Сиромашки пък алармира за увредени мозайки на Левиев в подлеза на Чифте баня, които дълго бяха неподдържани и скрити зад временни търговски обекти. Екип на Градската художествена галерия тогава реагира навременно. 

Списъкът със закъснелните намеси обаче е по-дълъг.

През годините изчезват стенописите в култовата кръчма „Пловдив“, силно замърсена е мозайката на входа на Партийния дом, притеснително е и състоянието на обектите в Централна поща. Съдбата на произведенията, които са частна собственост, също е несигурна, тъй като често самите стопаните не познават историята и стойността им или нямат финансовата възможност да се грижат за тях. Съвременното гражданство също ги е приело за периферия и част от пейзажа, с която сме свикнали до степен, че не забелязваме. 

„Днес сме много чувствителни на тема история и културно наследство, защото наблюдаваме какво се случва около нас. В това неуравновесено време решихме да се обърнем към нещо значимо от близкото минало, което е оцеляло дълго време и се надяваме да оцелее за в бъдеще. Това е изкуство, което е защитено от авторите, защото това са били правилата. Всички проекти заедно с макетите са били защитавани пред специализирана комисия с национално представителство. Подходът към защитата и осъществяването на една идея е бил много сериозен“ – споделя Димитър Минев, с което повдига не по-малко интересната тема за поръчителството на монументалните произведения. 

„При липса на пазар на изкуство се създава една много добра имитация, която стимулира вътрешната конкуренция и провокира творческото съревнование. Един и същи субект в лицето на държавата е поръчител, оценител и платец на изпълнението, но самите автори също имат интерес от състезанието“ – посочва Антоанета Лесенска. Известен е идеологическият момент в темите и посланията, но не всяка работа е била политически ангажирана, разказва тя. „Художниците все пак намират начин да прескочат нормативните рамки и да преодоляват цензурата, каквито събитията се случват и в останалите изкуства по това време“ – завършва Минев.

Въпросът с визуалната идентичност на публичната среда е особено актуален и днес, в условията на презастроения град, в който естетизацията сякаш е последна грижа. Дали след още 50-60 години Библиотеката ще документира архитектурните и художествени образци от настоящето, предстои да разберем. Докато чакаме, не ни остава нищо друго, освен да се разходим и да оценим вече наличното. Музеят е навън.

Защо… „Град на художници, част втора“

Свежестта на погледа – разговор на Нула32 с проф. д-р Галина Лардева

Необходимият Иван Кирков

Заглавна фотография: Йоан Левиев, ресторант „Пълдин“ – „Мевлеви Хане“. Проект за сухо фреско. Реализиран през 1974 г. в размер 6х12.80 м., арх. Никола Мушанов, арх. Златка Кирова. Стенописът е замазан непосредствено след реализацията. Колекция Народна библиотека „Иван Вазов“

Каталогът „Проекти на произведения на монументално-декоративните изкуства в синтез с архитектурата“ и изложбата към него предстои да бъдат официално представни от Народна библиотека „Иван Вазов“ през септември, 2022 г.