Вдъхновени от читателските отзиви за брой №32, първият без централна тема на Нула32, представяме новата си рубрика „Синият час“! В нея ще се стараем да публикуваме текстове изненади. Откриваме я с материал на певицата Мирослава Кацарова, която поканихме да ни разкаже как чува града и кой е най-подходящият му саундтрак.

Пловдив е древна арена на изкуствата – град с античен театър, град на поети, на художници и музиканти. През годините той се развива като средище на бохеми, като пулсиращо, жизнерадостно пространство на безвремие, със своите гънки и малки ресторантчета се превръща в символ на някакво балканско dolce vita и привлича все повече приключенстващи, пътуващи хора. През лятото тази шарения е много ярка и почти неизбежна.

Есента и зимата градът е идеален за перипатетични разговори, безцелно шляене из улиците и пазарите, за хубав театрален спектакъл или джаз концерт, за вглъбени, уютни разходки насред опадалите кестени, аромата на мъгла, шума и печени чушки.

Израснала съм в Пловдив и обичам повика му да се завръщам тук. Радвам се и се вълнувам, когато нещо хубаво се е случило – красива нова сграда, фестивал, галерия.

От дете пазя романтичния образ на града. Улиците с парфюм на липи, градините с рози, сенчести дворчета с хортензии и смокини, старинните къщи, ухаещи сладостно на старо дърво, реката, пазарите с имена на дни от седмицата, църквите, гребният канал със залезите, тепетата с калдъръмените пътеки, античните отломки от живота векове преди нас.

Ако ме питате как звучи Пловдив и какво бих препоръчала да чуете преди да го посетите, имам отговор – Пловдив звучи като джаз.

Понякога е ведър, но синкопиран като прочутата пиеса на Дейв Брубек „Blue Rondo a la turk“. Бихте могли да я чуете във версията на Ал Жеро от един от най-успешните му албуми „Breakin’ Away“ от 1981 г. Интересен факт е, че аранжиментът ѝ е направен от родения в Пловдив легендарен джаз музикант и композитор Милчо Левиев, белязал историята на джаза в Пловдив и в България. Самият той живял и работил в САЩ с някои от най-големите джаз артисти като Дон Елис, Дейв Холънд, Били Кобъм.

Друг път пък градът е като светла импровизация, която заразява с жизнеутвърждаващи настроения. Това естествено може да се илюстрира с факта, че в Пловдив се развива едно младо и силно джаз поколение, продължител на традицията и създател на нови музикални тенденции. Сред тях е Мирослав Турийски, който с таланта и лидерските си качества създаде емблематичния „Октет Пловдив“. Той е и домакин на романтичния камерен джаз клуб в старинната част на Пловдив Контрабас. С музиката си и със свободолюбивите си изпълнения младите музиканти превръщат Пловдив в Ню Орлеанс на Балканите.

Понякога ми се чува, че градът е изпълнен с тъга, която звучи с ориенталски мотиви. Същинска препратка към музикалните архетипи на всички етнически общности и култури, които Пловдив е помирил през годините – турци, арменци, евреи, роми. Това е усещането ми за балканско saudade, в което има сладка носталгия към отминали времена и към невъзможни светове. Онези светове, които създаваха с музиката си старите джазмени в Пловдив във времена, когато тази музика бе философия, бе символ на свободата и демокрацията. Тогава, в годините на комунизма и тоталитаризма, в Пловдив се изпълняваше джаз, но той беше забраняван, отстраняван, изолиран и даже преследван. Помня как по тихите дворове на къщи в стария Пловдив се събираха артисти като Огнян Видев, Йълдъз Ибрахимова (тогава поради възродителния процес прекръстена насилствено на Сузана Ерова), емблематичните „Бели, зелени и червени“, младият тогава Теодосий Спасов с „Джаз линия“. Всички те свиреха с любов, със страст, с отдаденост… Има пиеса, с която според мен бихте могли да се пренесете в онези времена. Това е композиция на създателя на най-значимата джаз формация в Пловдив – „Бели, зелени и червени“ – Веселин Николов. Пиесата се нарича „Гилгамеш“ като митологичния образ от шумерския епос, наказан вечно да търси безсмъртие. В тази пиеса от 1987 г., която може да откриете в YouTube и Spotify, ако я изпишете на кирилица, участват ярки творци като Веселин Николов, Радул Начков, Веселин Койчев, Дочо Панов и Йълдъз Ибрахимова.

Това е епоха в българския джаз, чийто съвременен ярък представител е Теодосий Спасов, живял и работил в Пловдив, въвлякъл един от най-българските фолклорни инструменти, кавал, в импровизационната музика и джаз. Гражданин на света, космополитен музикант, работил с Трилок Гурту, Марк Джонсън, Били Кобъм, Енио Мориконе, Владко Стефановски, Мину Синелу. В неговата музика до голяма степен се съдържа атмосферата на Пловдив, която бихте могли да чуете в пиесата „Gipsy Dance“.

На тези от вас, които са ценители на неконвенционалното в музиката, предлагам да чуете авангардни разработки, разтърсващи със своята модерност и съвременност – хорови изпълнения на камерния хор към Академията в Пловдив на произведения на Иван Спасов с диригент Крикор Четинян – и двамата легендарни творци в областта на хоровото и съвременното музикално изкуство. Убедена съм, че тази музика е способна да разлисти в дълбина същността и духа на Пловдив.

Ако все пак вече сте в Пловдив и искате да послушате хубава музика на живо, бихте могли да опитате в гореспоменатия джаз клуб Контрабас в Стария град, както и в друг малък джаз клуб В джаза, в близост до бохемското сърце на града – Капана. Bee Bop Café също е клубна сцена, бивш джаз клуб, понастоящем там звучат основно местни рок и поп банди.

Ако през лятото сте в града ни, обърнете внимание на оперния фестивал „Оpera Open“, който е с чудесна програма на най-хубавото място за концерти в града – Античния театър. Там може да се чуят концерти и на световни поп, джаз и рок звезди, тъй че следете афиша. През топлите месеци може да се отбиете и до Младежкия хълм, в чието подножие също звучат рок и поп банди.

Важен музикален форум за града ни е „Plovdiv Jazz Fest“, който се провежда в края на октомври или първия уикенд на ноември, има и лятно издание в първия уикенд на август с името „Plovdiv Jazz Summer“. През сцената на този фест са минали артисти като Брад Мелдау, Джаошуя Редман, Ян Гарбарек, Джон Скофийлд, Гретчен Парлато, Авишай Коен, Кърт Елинг, Дейв Уекъл, Дейв Холанд, Крис Потър и много други първокласни джаз творци.

Изобщо музиката тук е важна и затова съм подготвила за финал лично предложение за всеки един от сезоните, което подчертава характера и атмосферата на Пловдив. Чудесно би било да го пуснете на слушалки, докато се разхождате. Подборът ми този път не е на български артисти, а на световно известни.

Пролетта ми звучи като неделната сутрин на годината, затова ви препоръчвам старата песен на поетичния Майкъл Франкс „Sunday Morning Here With You“ от вълшебния му албум „Passion Fruit“ от 1983 г.

Лятото в града е боса нова, която ухае на смокиново дърво и носталгия. Отново е сутрин в песента, която предлагам, а тя е стара и романтична филмова тема писана за филма „Черния Орфей“ от композитора и музикант Луис Бонфа. Нарича се „Карнавална сутрин“ или в оригинал „Manha De Carnaval“, изпълнена от кралицата на боса нова Аструд Жилберто.

Ако през есента се разхождате в уютните мъгли на Пловдив, идеален саундтрак е пиесата на Джо Ловано „Seeds of Change“ – вглъбена, градска джаз импровизация на великия тенор саксофонист, която звучи като откровение.

Зимата в Пловдив е озвучена от светъл и мелодичен скандинавски джаз, който възпява въздигането чрез любов на прословутото шведско джаз пиано трио с лидер Есбьорн Свенсон, който отлетя от нашия свят през 2008 г. Пиесата, която предлагам да звучи в слушалките Ви е „Elevation of Love“ от албума „Seven Days of Falling“ от 2003 г.