Николай Недялков, студент по право и екскурзовод на Free Plovdiv Tour

Последният истински приятел в моменти на тъга и самота – това е моят Пловдив. Сещам се за парчето „Under the bridge“ на „Red Hot Chili Peppers“, може би най-добрият саундтрак на това усещане:

Sometimes I feel like I don‘t have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry
I drive on her streets ‚cause she‘s my companion
I walk through her hills ‚cause she knows who I am

Сещам се и за прекрасната „Балада за Пловдив“ на „Диана Експрес“ – изпълнена с тъга, но и с тиха стаена обич към романтиката на града – това е моят Пловдив.

Най-сетне се сещам и за момента, когато отидох да следвам в София преди 5 години. Ясно помня почти маниакалния импулс, който ме обхващаше всеки петък – как тичам от метрото към квартирата. Дишам трудно, но не защото бързам, а защото нещо ме стяга отвътре. Събирам надве-натри багажа в сака. Скачам в колата или пък тичам към влака. През целия път нервнича в очакване. Пристигам. Няма време за губене, директно отивам към центъра. Компанията вече е там. Сядам и отварям първата бира за вечерта. Поглеждам нагоре към небето. Вече дишам спокойно.

Това е моят Пловдив.

П.С. Като всеки пловдивчанин си имам любимо тепе и кътче в Стария град, но мястото, което в най-голяма степен ме е формирало като личност и от което имам най-хубави спомени е едно –Английската гимназия.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32