
За мен Пловдив е началото на всичко
02/10/2020
Защото тук винаги минаваме през хилядолетна история
02/10/2020Последният истински приятел – моят Пловдив

Николай Недялков, студент по право и екскурзовод на Free Plovdiv Tour
Последният истински приятел в моменти на тъга и самота – това е моят Пловдив. Сещам се за парчето „Under the bridge“ на „Red Hot Chili Peppers“, може би най-добрият саундтрак на това усещане:
Sometimes I feel like I don‘t have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry
I drive on her streets ‚cause she‘s my companion
I walk through her hills ‚cause she knows who I am
Сещам се и за прекрасната „Балада за Пловдив“ на „Диана Експрес“ – изпълнена с тъга, но и с тиха стаена обич към романтиката на града – това е моят Пловдив.
Най-сетне се сещам и за момента, когато отидох да следвам в София преди 5 години. Ясно помня почти маниакалния импулс, който ме обхващаше всеки петък – как тичам от метрото към квартирата. Дишам трудно, но не защото бързам, а защото нещо ме стяга отвътре. Събирам надве-натри багажа в сака. Скачам в колата или пък тичам към влака. През целия път нервнича в очакване. Пристигам. Няма време за губене, директно отивам към центъра. Компанията вече е там. Сядам и отварям първата бира за вечерта. Поглеждам нагоре към небето. Вече дишам спокойно.
Това е моят Пловдив.

П.С. Като всеки пловдивчанин си имам любимо тепе и кътче в Стария град, но мястото, което в най-голяма степен ме е формирало като личност и от което имам най-хубави спомени е едно –Английската гимназия.
Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив
Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32