Началото

Публикувано от: Стефан Шивачев на 18/10/2016

Броеве

Тагове

Споделете

Девети пехотен пловдивски полк е създаден с указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885г. Ние, историците, винаги подчертаваме, че е наследник на славните бойни традиции на първа и втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново, дори старите генерали като Столетов, прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. Оттогава датират и понятията „българска атака“ и „българска контраатака“. След войната опълченските дружини заемат своето място в основата на Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20 Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и новата 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и появата на Източна Румелия двете формирования се назовават на 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.

Постепенно се създават традициите в живота на пловдивското войнство. Новобранците идват с готовност в казармите всяка година в началото на месец октомври. Кръшни хора, предвождани от ротните командири, под звуците на гайди, кавали и гъдулки огласят двора на казармите. Единичната подготовка продължава до 1 май на следващата година, след което започват взводните, ротните и дружинните учения, завършва се с есенните маневри. в първите години бойните задачи са свързани с преследване на разбойници, които благодарение на твърдата ръка на правителството и армията са ликвидирани за година – две, за разлика от Княжеството, където разбойничеството продължава до Стамболово време в края на 80-те години на хІх век.

Свидетелство за онова възвишено съзнание за дълг, към което са приучвани войниците от Източнорумелийската милиция, е подвигът на Гюро Михайлов. На 25 декември 1880 г. той загива при пожар в щабната сграда по време на караулна служба в охрана на ковчега с паричните средства на войската. при опит да спасят своя другар заедно с него изгарят и другарите му Никола Костадинов, Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Кръстев. Тези млади войници, довчерашни ратаи от тракийските села, загиват като жертви на честно и добросъвестно изпълнен служебен дълг. И днес паметникът им се намира на Централния площад в Пловдив, за да напомня за времената, когато се създава новата българска армия.

Втора пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция остава в историята с обявяването на Съединението на България. Нейният командир майор Данаил Николаев е привлечен към делото още през месец август 1885г. дружината е на лагер извън Пловдив и на 6 септември в 3 часа през нощта е вдигната по тревога. Командирът провъзгласява Съединението и всички войници и офицери полагат клетва пред обединеното Отечество. След час дружината е пред конака на областния управител гаврил Кръстевич. Към нея се присъединяват охраняващата го рота на Първа пловдивска дружина и народните чети от Голямо Конаре и Пловдив. На разсъмване областният управител е свален и арестуван, а създаденото временно правителство известява княз Александър І за Съединението и обявяването му за княз на Северна и Южна България.

През следващите дни Първа и Втора пловдивски дружини са дислоцирани на турската граница в очакване Османската империя да нападне България и възстанови нарушеното статукво. Изненадващо обаче на 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България и започва военни действия срещу слабите погранични части на западната ни граница. Надвисва опасност за столицата София и при Сливница предстои решителното сражение между двете армии. Както по-късно един съвременник ще каже: „Здравите крака на южнобългарските войници спасиха България“. Първа пловдивска дружина за три денонощия прекосява половината страна и в разгара на сраженията се включва в атаката срещу висотата „Мека цръв“. Устремът е толкова силен, че сърбите не издържат и отстъпват с големи загуби. Следват атаките с пеене на народния химн „Шуми Марица“ на върховете „Три уши“ и „Петров кръст“. Командващият десния участък на боевете при Сливница капитан бендерев лично изказва благодарност на пловдивци за техния героизъм. Дo края на войната те продължават своя марш до Цариброд и Пирот.

След победоносния край на Сръбско-българската война започва реорганизацията на обединената армия на Княжеството. Така се стига до издаването на указ № 61 от 23 декември 1885 г. на княз Александър І за създаването от войските на Южнобългарската милиция на четири пехотни полка – Пловдивски, Шейновски, Сливенски и Шипченски. Със Заповед № 24 от 24 януари 1886 г. на военното ведомство пловдивският е наименован девети пехотен пловдивски полк. Формирането на полка става след сключването на мира със Сърбия през месец март 1886г. Едва на 28 март четирите дружини на 9-и пехотен полк се събират в Пловдив. Така Първа пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция образува първа дружина на полка, Втора пловдивска дружина образува ІІ дружина на полка, а Трета азарджишка и Четвърта пещерска дружина образуват съответно ІІІ и ІV дружини. Всяка една от тях се състои от четири роти с обща номерация от 1 до 16. На 31 август 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме.

На 13 февруари 1888 г. полкът се кръщава на името на Н.Ц.В. Княгиня Клементина – майката на българския княз Фердинанд І. Това е изключително признание за пловдивския полк, защото всички съвременници изтъкват огромното уважение и преклонение на княза към своята майка и нейното място в неговия живот. Самият княз Фердинанд I също е зачислен като офицер в полка. Граф Дьо Бурболон описва това паметно събитие в писмо до майка си: „Вчера присъствах на една от ония внушителни церемонии, които ви карат да се „превъзнасяте“ на каквато и ширина да се намирате. Князът назначи майка си за командващ 9-и пловдивски пехотен полк и княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името ѝ, цветовете ѝ (синьото на Франция) и монограма ѝ... Князът, след като прие проверката на безупречно строения полк, отдаде чест на майка си... Тези неща ви връщат в друг век...“

През 1889 г. е извършена нова реoрганизация на българската армия. Съществуващите 12 пехотни полка с по четири дружинен състав се развръщат в 24 полка с по две дружинен състав. От Девети пехотен полк се отделят 3-та и 4-та дружина и формират 21-ви пехотен Средногорски полк. през 1891 г. девети пехотен полк влиза в състава на създадената Втора пехотна тракийска дивизия и се превъоръжава с новата магазинна пушка система „Манлихер“.

Първата сграда от казармите на полка е изградена през 1884 – 1886 г. по проект на италианския архитект Пиетро Монтани. Той е завършил в Париж и работи дълги години в столицата на Османската империя като придворен архитект на султана. След Освобождението и разделянето на българските земи на Княжество България и Източна Румелия, през 1879 г. д-р Георги Вълкович, като министър на търговията и общите сгради в правителството в Пловдив, кани Монтани за главен архитект на областта. Гордият и изключително способен италианец бързо се адаптира със семейството си под тепетата и остава тук дори и след Съединението на свободна практика. Именно по това време той проектира първата сграда от казармения комплекс на полка в западната част на квартал Каршияка. Всъщност тогава това са свободни полета между левия бряг на река Марица и Пазарджишкото шосе, удобни за плацове и тренировъчни полигони. Комплексът е завършен през 90-те години на XIX век, когато командир на полка е полковник Васил Делов. Той е роден в Котел и завършва първия випуск на военното училище. по време на Сръбско-българската война е командир на дружина, а от началото на 90-те години на XIX век е начело 9-и пехотен полк.

В началото на ХХ век казармите на полка се превръщат в една от емблемите на Пловдив. Няма парад, тържествена заря, патриотично честване в града, в което да не взема участие 9-и полк с музиката и командира си. Офицерите и войниците участват във всяка изява на обществения живот на града и с новите си униформи предизвикват завистливите поглед на младите момичета. Тогава се раждат и първите вицове за полка и сравненията на задните части на по-закръглените дами с големия тъпан на музиката на Девети пехотен полк. Стари времена, в които нравите и обичаите са били по-различни.

В продължение на повече от две десетилетия военните от Девети пехотен полк се обучават на полигоните и в тактически учения на българската армия за постигане на националния идеал – освобождението на поробените братя от Тракия и Македония и обединението на българските земи. За 27 години през казармите на полка преминават всички новобранци, чиято служба през този период е двугодишна, но неколкократно, по за няколко месеца, преминават и всички запасни офицери, подофицери и войници, които се числят по списъците на запаса на полка. Полкът се рекрутира от Пловдив и Горнотракийската низина с районите на днешните градове Брезово, Раковски, Калояново, Съединение, Хисар, Стрелча, Панагюрище, Стамболийски, Перущица, Асеновград. През тези години се коват основите на ония бляскави победи, които полкът постига по време на последвалите войни.