Напоследък си представям Пловдив като красива и одухотворена девойка от интелигентно семейство, посещавала добро училище, с интереси в литературата, киното, изкуството, възпитана, сдържана, тактична, с чувство за хумор и порядъчност, които се придобиват след дълги години стабилен и уреден живот в културна градска среда, която по някаква причина (колкото и да се опитвам, не мога да си представя причина) се е събрала с търговец на коли на старо от Труд с килийно образование, който, когато не върти километражи, върти маанета на очукан касетофон в ламаринена барака, минаваща за офис, и вечер, след четвъртата ракия и петата бира, си ляга с дрехите в спалня с тапети с тигров десен и насилва „надутата гражданка“ с ударение на второто „а“, така, че да я заболи, така, че да я научи, как се живее, когато културатата на прима́та, превземе територията на аристократа, така, че да скъса нервите на Кочев, който във всекидневието си се сблъсква с толкова простащина, мръсотия и нетолерантност в родния си град, колкото да му се прииска да натовари една „Корола“ багаж и да се премести някъде, където:

• не горим гуми в печки, предназначени за дърва и въглища, защото, освен че не е социално, е и отровно, и токсично...

• не си хвърляме фасовете на улицата и си събираме изпражненията на кучетата, защото пушенето е вредно, лайната също, лепят се по обувките и не е приятно...

• не паркираме на тротоари, пешеходни пътеки и пред гаражите на хората, защото е белег за лошо възпитание, освен това може да ти остане белег, някой като полудее и тръгне след теб с плочка от тротоара, който току-що си потрошил...

• не се блъскаме като говеда по Главната само защото е пекнало слънце, не потрошаваме супермаркета само защото Исус се е родил и ние трябва да се наплюскаме, защото тълпата изморява, на слънце се изгаря, а преяждането не е богоугодно... Грях е.

Грях е, че съсипваме Пловдив, грях е, че сме станали толкова диви и лоши, грях е, че имаме римски разкопки, а нямаме елементарни обноски.

*** Текстът е лично мнение на автора, който така си е ПРЕЦЕНИЛ, иска ДА БЪДЕ СЕБЕ си, да играе НАШАТА СИ ИГРА и гледа как МОМЧЕТАТА ПЛАЧАТ В СЪБЛЕКАЛНЯТА и ЩЕ БЪДЕ ДЕТСКА ПЛАНЕТА, и само ако е удобно, лампите в „Капана“ да не присвяткват при всяко новородено, че е много селско това, честно.

Четете броя ни „32 Причини да не обичаш Пловдив“

„Това е невъзможно тук!“

Пловдив заслужава истински улични музиканти

Гледните точки, представени в „32-та причина“, може да не изразяват непременно редакционната позиция на Нула32.

Заглавна фотография: Pink Tsonk