Народът, който си направи театър

Мария Бадева и Ангел Митков
Мария Бадева и Ангел Митков
05/01/2022
Димитър Дългъчев
65 години „Михалково“ – Водата на Родопите
11/01/2022

Народът, който си направи театър

Кръстю Кръстев
„Театри са създавани от царе, князе, вождове, богати хора. В Пловдив театърът е създаден от гражданите.“

Разговор на Нула32 с Кръстю Кръстев, директор на Драматичен театър – Пловдив

Какво се случва по време на един антракт, г-н Кръстев?

В съвременния театър все по-рядко има нужда от антракт. Начинът на живот, ритъмът на времето предполага представленията да протичат на един дъх. Антрактът е имал значение в други времена, когато хората са търсили различни възможности да общуват помежду си, играел е ясна обществена функция. 

Съвременният свят предполага по-трудна концентрация и рискуваме зрителят да изпусне нишката на театралното преживяване. А и новите технологии спестяват много от времето необходимо за промени в сценичната среда.

С какво друго ускорението на живота променя начина, по който се прави театър?

Театърът е живо изкуство. Може би единственият храм, където петстотин души могат да затаят дъх и да преживяват живота, обединени с други хора. И този храм ще бъде все по-необходим, все по-спасителен. Представлението, независимо колко пъти е изиграно, никога не е едно и също, защото и хората, които го създават, и хората, които го гледат, всеки ден са с различна нагласа и енергия. 

Какво иска да каже Пловдивският театър на публиката днес?

Онова, в което вярваме и за което работим, е да бъдем нормални, мислещи, интелигентни, духовни хора, да имаме сърце, отворено към проблемите не само на човечеството, но и на човека до себе си. Много е важно да не забравяме, че театърът не е само послание, но и тайна. И тази тайна ние трябва да я занесем внимателно до всеки зрител, трябва да го посветим в тази тайна. Голямото изкуство винаги остава неизяснена територия. И тази тайна всеки зрител отнася със себе си след края на спектакъла. Ако на другия ден си спомня за това, което е гледал предишната вечер, то ние сме изпълнили мисията си: да пазим тайната и да я предаваме на онези след нас.

Известно е, че работите по организиране на архива на театъра, по изграждане на виртуален музей. Кога осъзнахте необходимостта да съберете паметта на театъра? 

Ние, хората, забравяме и това е великото качество на човека, животоспасяващо понякога. 

Но ние, работещите днес в Драматичен театър – Пловдив, се опитваме никога да не забравяме, че сме временни и блажени във веригата от наши предшественици под този свод, че гласовете ни се омесват с гласовете на хиляди актьори, режисьори, драматурзи, сценични работници, които са живели, работили, възторгвали и плакали от чудото „Театър в Пловдив“. 

Създаването на първия професионален театър в България в сърцето на този античен и велик град е огромен знак. В онази 1881-а година хора, които са избрани от жителите на града, са осъзнали и взели решение, отстоявали са го, отделили са средства, за да го създадат. Театърът е бил сред първите им необходимости. Зов на сърцето, решение на ума, сила на волята. И това е прозряно няколко години след Освобождението. Пловдив трябва да живее с гордост от тези хора. Театри са създавани от царе, князе, вождове, богати хора. Тук го е направил народът, направили са го гражданите и това е уникално. Създали са го обикновени хора с чувство за необикновена мисия.

На какъв етап е виртуалният музей?

Слава богу, в града има добре работещи институции като Държавния архив, като Народната библиотека, където се пазят достатъчно артефакти, важни за историята на първия професионален драматичен театър. За първи път от основаването на театъра събираме, класифицираме, подреждаме и показваме на света нашата история. И можем вече да обявим официално, че за 140-годишния юбилей ще издадем книгата „Пловдивска театрална хроника“, която представлява огромен принос в историографията на българския театър, осветяваща първите години от професионалното му съществуване. За този период няма почти никакви материали и в този смисъл откритото е с огромна стойност. 

Знаем, че готвите и летопис на театъра?

След неговото издаване паметта за пловдивския драматичен театър ще има своята здрава основа, дори ние самите не можем да си представим как до този момент това не е направено. Но слава богу, имало е хора, които са работили през всичките тези години, като Пенка Калинкова например, за да опазят всяко зрънце информация. Ние се опитваме всичко това да го обединим и направим достъпно за хората. Това да остане след нас – ще сме изпълнили дълга си.

Какво друго ще направи театърът, за да отбележи забележителната си годишнина?

Пандемията промени много от плановете ни, но за нас е важно, че ще празнуваме с неща, които трайно и истински ще останат след нас: издаването на мемоарите на Георги Миятев за първите 40 години от съществуването на Драматичен театър – Пловдив, издаването за първи път на летописа за дейността на театъра и показването на окончателния проект за мемориалния център на театъра.

В деня на юбилея е премиерата на спектакъла „Коприна“ по романа на световноизвестния италиански писател Алесандро Барико под режисурата на Диана Добрева. 

Говорихме за краткосрочните приоритети на театъра, но сега има конкурс за следващ мандат, в който пак ще участвате. Каква е визията Ви за бъдещето на театъра?

Ще участвам в този конкурс, защото имаме неща за довършване и неща за започване. Един етап се затваря със 140-та годишнина. Ще започне друг – сложен, поради създалата се ситуация – и ние трябва да преминем през изпитанията. 

Дошло е времето, в което пловдивският театър трябва да се появи на европейската сцена. Спектаклите ни го доказват, мнението на зрителите и критиците. В сградата ни трябва да се случват много международни проекти и това ще е оценка за качествата на хората, които работят тук. Наистина в нашата професия не е задължително да си луд, но понякога не само помага, а и спасява. 

Защото театърът е преди всичко спасение на духа. Път към небесата.


Фотография: Кръстю Кръстев © Илия Димитров


Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.