Пловдивската телевизия „Тракия“ (ПОТВ) продължава да ни показва, че живеем на необикновено място, което, макар и несъвършено, си е наше.

Може би не сте от най-редовните зрители на Пловдивската телевизия „Тракия“, но със сигурност знаете, че я има и ни изглежда така, сякаш винаги я е имало, а може би ще я има и когато всички други големи телевизии в един момент просто спрат. Пловдивската телевизия „Тракия“, позната ни като Пловдивската обществена (ПОТВ), вече 24 години върви из родния ефир. В нея няма да видите реклами на най-новия модел електромобил, нито последния смартфон с 13 камери, който трябва да промени живота ви. Няма да попаднете и на нелепи риалити формати, които да ви накарат да си изхвърлите телевизора.

Там ще срещнете всичко онова, за което топтелевизиите никога не ги е интересувало – какво се случва на вашата улица, какъв е бил вашият квартал преди, кои са талантливите хора, покрай които минаваме всеки ден. И за това не са му нужни скъпи камери, специални ефекти, модерно осветление. ПОТВ продължава да ни показва, че живеем на необикновено място, което, макар и несъвършено, си е наше. И както самите те казват – не е най-добрата телевизия, но друга в града вече няма. Ако пък нещо не ви харесва, винаги може да им се обадите – телефонните линии са отворени.

От провинциални журналисти – към звезди

Началото на стремежите за пловдивска телевизия ни връщат в края на 60-те години на XX век. Тогава се създават регионалните центрове към БНТ с цел да направят национално достояние постиженията на съответните региони. Пловдивският център отговаря тогава за шест области. Разбира се, той няма самостоятелна редакционна политика и всичко, което предстои да бъде показано, трябва да се представи и одобри от София, поне година по-рано. Тогава екипът около Евгений Тодоров, заедно с Пепа Славчева, Живко Желев и Нери Терзиева, създава предаването „За един милиард“. Провинциалните дотогава журналисти излизат на националната сцена с хитовото предаване, което бързо залепя за малкия екран хиляди българи. То е остро и полемично. Превръща се в общонационална дискусия за качеството на стоките, а и изобщо на живота. Евгений Тодоров го нарича „праобраза на всички следващи токшоута“. „За един милиард“ става символ на новата българска политика на отваряне към Запада.

Друго хитово предаване, създавано в Пловдив тогава, е „Адрес 4000“. Идеята се ражда у Евгений Тодоров и Пепа Славчева след като се зачитат в нашумелите тогава обяви от самотници в търсене на партньор в живота. И ако дотогава по националната телевизия са се показвали предимно партийци, секретари, естрадни, спортни, литературни звезди, то за пръв път място в телевизията намира обикновеният човек. В предаването се говори за семейни проблеми, драми и разводи, с каквито всеки е имал сблъсък и бързо набира популярност. До редакцията са изпратени хиляди писма – „съкровищница за нравите от онова време“. Според Евгений Тодоров предаването дори е успяло да ожени десетина двойки.

Вятърът на промяната

С наближаването на Десети ноември вече започва да се усеща нуждата от самостоятелен пловдивски телевизионен канал, който не е на синджирче към София. Ключов за целта е указ от 1989-а, който дава първата възможност за дребен частен бизнес. Тогава Евгений Тодоров, заедно с Петър Алексиев и Петър Стоянов създават фирма, и макар останалите да го разубеждават, че телевизия е невъзможно да се направи, Евгений винаги остава на мнението, че рано или късно това ще се случи. Но първите преходни години са трудни за подобно начинание и фирмата се занимава с търговия, докато съдружници идват и си отиват и никой не обелва дума за „телевизионната“ мечта – „най-добрият телевизионен екип в града пренася кашони и разтоварва камиони“ – споделя Евгений.

Така се стига до 1994-а, когато започват да се опъват кабелите за кабелните телевизии. Тогава от Пловдив се излъчва канал, който обаче няма оригинално съдържание, а излъчва касети с чужди филми. По всичко изглежда, че моментът за ново телевизионно начало е дошъл. Евгений и екипът му намират приятел с камера и „монтажна двойка“ и в търсене на опера-
тор стигат до „А и К“. В тази телевизия през 1996-а година започва предаването „Добър вечер, Пловдив“.

Но опитите за самостоятелна телевизия не свършват с това предаване. Първият несбъднат опит е още на следващата година. След падането на Жан Виденов се отваря врата за частните телевизии. Дава се и лиценз за Пловдивска телевизия, която дълго време не се реализира, а лицензът стои неизползван. Във времена, когато липсват строги законови разпоредби и процедури, в крайна сметка Евгений Тодоров и екипът му стават продуценти на този лиценз. Програмите се записват на касети, които носят в Профсъюзния дом, откъдето се излъчва Пловдивската телевизия.

1 април 1998

Пловдивската телевизия става факт. „Прибирам се вкъщи на 2-ри април, местя антената от връх Ботев към Сахата. Пускам – нашата телевизия“ – спомня си Евгений Тодоров. В същата година излиза и Законът за радиото и телевизията. Тогава започват и опитите им да станат обществена телевизия, което така и не се осъществява и България остава само с една-единствена обществена телевизия. Телевизията продължава да съществува като търговска, но всеки я нарича „обществена“. И така вече 24 години.

През това време ПОТВ спира излъчването си не по своя воля за шест месеца, когато кабелните мрежи влизат в битка за ограничения рекламен пазар в Пловдив и региона. Според Евгений Тодоров това се случва и с мълчаливото одобрение на пловдивската власт, която е постоянно атакувана от ефира. Не след дълго телевизията намира начин да възкръсне след смъртната си присъда и се връща на ефир през друг оператор.

Но как една регионална телевизия успява да просъществува вече 24 години? Според Евгений Тодоров причината се крие зад думата „кауза“. „При нас всички знаят, че пари няма и хората работят за каузата. Ако има 11 рубрики – 10 от тях работят за без пари. Но оцеляваме в резултат на икономии и на добре изграден процес. Това, което правим с 15 доброволци, никой не може да го направи с по-малко от 50 души. Аз например изпълнявам 5 длъжности. Работя от тъмно до тъмно. Но не е толкова страшно.“

А пловдивчани обичат собствената си телевизия. Ежегодно ПОТВ трябва да заплати такса надзор към СЕМ в размер на 5000 лв. Същата сума плащат и националните телевизии с милионен бюджет. „За тях това е минута реклама, за нас – година труд“ – споделя ни Евгений. Но телевизията не е сама в тази и в другите си битки. Най-различни граждани помагат, кой с каквото може. И то не бизнесмени, а точно обикновени хора, пенсионери дори, които пристигат в студиото и оставят по 10, по 20 лева. За телевизията.

„Да си журналист, за мен значи да си опонент на властта. Така го разбирам аз. Моделът, който изглежда успешен днес, е да мешаш политика с долна жълтения. Това на мен не ми е присърце“ – ни казва Евгений Тодоров, а ние го споделяме.

Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

Най-важната новина – трима журналисти за моментите, които няма да забравят

Илюзиите на фоторепортера – 1989 година през визьора на Тихомир Пенов

Заглавна фотография: Студиото на ПОТВ © Илия Димитров