Къде може да откриете Нула32?
19/07/2022
Plovdiv Jazz Summer
Остават броени дни до първия Plovdiv Jazz Summer
22/07/2022

„Не е най-добрата, но друга вече няма“

ПОТВ

Пловдивската телевизия „Тракия“ (ПОТВ) продължава да ни показва, че живеем на необикновено място, което, макар и несъвършено, си е наше.

Може би не сте от най-редовните зрители на Пловдивската телевизия „Тракия“, но със сигурност знаете, че я има и ни изглежда така, сякаш винаги я е имало, а може би ще я има и когато всички други големи телевизии в един момент просто спрат. Пловдивската телевизия „Тракия“, позната ни като Пловдивската обществена (ПОТВ), вече 24 години върви из родния ефир. В нея няма да видите реклами на най-новия модел електромобил, нито последния смартфон с 13 камери, който трябва да промени живота ви. Няма да попаднете и на нелепи риалити формати, които да ви накарат да си изхвърлите телевизора.

Там ще срещнете всичко онова, за което топтелевизиите никога не ги е интересувало – какво се случва на вашата улица, какъв е бил вашият квартал преди, кои са талантливите хора, покрай които минаваме всеки ден. И за това не са му нужни скъпи камери, специални ефекти, модерно осветление. ПОТВ продължава да ни показва, че живеем на необикновено място, което, макар и несъвършено, си е наше. И както самите те казват – не е най-добрата телевизия, но друга в града вече няма. Ако пък нещо не ви харесва, винаги може да им се обадите – телефонните линии са отворени.

От провинциални журналисти – към звезди

Началото на стремежите за пловдивска телевизия ни връщат в края на 60-те години на XX век. Тогава се създават регионалните центрове към БНТ с цел да направят национално достояние постиженията на съответните региони. Пловдивският център отговаря тогава за шест области. Разбира се, той няма самостоятелна редакционна политика и всичко, което предстои да бъде показано, трябва да се представи и одобри от София, поне година по-рано. Тогава екипът около Евгений Тодоров, заедно с Пепа Славчева, Живко Желев и Нери Терзиева, създава предаването „За един милиард“. Провинциалните дотогава журналисти излизат на националната сцена с хитовото предаване, което бързо залепя за малкия екран хиляди българи. То е остро и полемично. Превръща се в общонационална дискусия за качеството на стоките, а и изобщо на живота. Евгений Тодоров го нарича „праобраза на всички следващи токшоута“. „За един милиард“ става символ на новата българска политика на отваряне към Запада.

Из архива на ПОТВ © Илия Димитров

Друго хитово предаване, създавано в Пловдив тогава, е „Адрес 4000“. Идеята се ражда у Евгений Тодоров и Пепа Славчева след като се зачитат в нашумелите тогава обяви от самотници в търсене на партньор в живота. И ако дотогава по националната телевизия са се показвали предимно партийци, секретари, естрадни, спортни, литературни звезди, то за пръв път място в телевизията намира обикновеният човек. В предаването се говори за семейни проблеми, драми и разводи, с каквито всеки е имал сблъсък и бързо набира популярност. До редакцията са изпратени хиляди писма – „съкровищница за нравите от онова време“. Според Евгений Тодоров предаването дори е успяло да ожени десетина двойки.

Евгений Тодоров © Илия Димитров
Вятърът на промяната

С наближаването на Десети ноември вече започва да се усеща нуждата от самостоятелен пловдивски телевизионен канал, който не е на синджирче към София. Ключов за целта е указ от 1989-а, който дава първата възможност за дребен частен бизнес. Тогава Евгений Тодоров, заедно с Петър Алексиев и Петър Стоянов създават фирма, и макар останалите да го разубеждават, че телевизия е невъзможно да се направи, Евгений винаги остава на мнението, че рано или късно това ще се случи. Но първите преходни години са трудни за подобно начинание и фирмата се занимава с търговия, докато съдружници идват и си отиват и никой не обелва дума за „телевизионната“ мечта – „най-добрият телевизионен екип в града пренася кашони и разтоварва камиони“ – споделя Евгений.

Така се стига до 1994-а, когато започват да се опъват кабелите за кабелните телевизии. Тогава от Пловдив се излъчва канал, който обаче няма оригинално съдържание, а излъчва касети с чужди филми. По всичко изглежда, че моментът за ново телевизионно начало е дошъл. Евгений и екипът му намират приятел с камера и „монтажна двойка“ и в търсене на опера-
тор стигат до „А и К“. В тази телевизия през 1996-а година започва предаването „Добър вечер, Пловдив“.

Студиото на ПОТВ © Илия Димитров

Но опитите за самостоятелна телевизия не свършват с това предаване. Първият несбъднат опит е още на следващата година. След падането на Жан Виденов се отваря врата за частните телевизии. Дава се и лиценз за Пловдивска телевизия, която дълго време не се реализира, а лицензът стои неизползван. Във времена, когато липсват строги законови разпоредби и процедури, в крайна сметка Евгений Тодоров и екипът му стават продуценти на този лиценз. Програмите се записват на касети, които носят в Профсъюзния дом, откъдето се излъчва Пловдивската телевизия.

1 април 1998

Пловдивската телевизия става факт. „Прибирам се вкъщи на 2-ри април, местя антената от връх Ботев към Сахата. Пускам – нашата телевизия“ – спомня си Евгений Тодоров. В същата година излиза и Законът за радиото и телевизията. Тогава започват и опитите им да станат обществена телевизия, което така и не се осъществява и България остава само с една-единствена обществена телевизия. Телевизията продължава да съществува като търговска, но всеки я нарича „обществена“. И така вече 24 години.

През това време ПОТВ спира излъчването си не по своя воля за шест месеца, когато кабелните мрежи влизат в битка за ограничения рекламен пазар в Пловдив и региона. Според Евгений Тодоров това се случва и с мълчаливото одобрение на пловдивската власт, която е постоянно атакувана от ефира. Не след дълго телевизията намира начин да възкръсне след смъртната си присъда и се връща на ефир през друг оператор.

Студиото на ПОТВ © Илия Димитров

Но как една регионална телевизия успява да просъществува вече 24 години? Според Евгений Тодоров причината се крие зад думата „кауза“. „При нас всички знаят, че пари няма и хората работят за каузата. Ако има 11 рубрики – 10 от тях работят за без пари. Но оцеляваме в резултат на икономии и на добре изграден процес. Това, което правим с 15 доброволци, никой не може да го направи с по-малко от 50 души. Аз например изпълнявам 5 длъжности. Работя от тъмно до тъмно. Но не е толкова страшно.“

А пловдивчани обичат собствената си телевизия. Ежегодно ПОТВ трябва да заплати такса надзор към СЕМ в размер на 5000 лв. Същата сума плащат и националните телевизии с милионен бюджет. „За тях това е минута реклама, за нас – година труд“ – споделя ни Евгений. Но телевизията не е сама в тази и в другите си битки. Най-различни граждани помагат, кой с каквото може. И то не бизнесмени, а точно обикновени хора, пенсионери дори, които пристигат в студиото и оставят по 10, по 20 лева. За телевизията.

„Да си журналист, за мен значи да си опонент на властта. Така го разбирам аз. Моделът, който изглежда успешен днес, е да мешаш политика с долна жълтения. Това на мен не ми е присърце“ – ни казва Евгений Тодоров, а ние го споделяме.


Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

Най-важната новина – трима журналисти за моментите, които няма да забравят

Илюзиите на фоторепортера – 1989 година през визьора на Тихомир Пенов


Заглавна фотография: Студиото на ПОТВ © Илия Димитров

Илия Димитров
Илия Димитров
Роден в Пловдив в горещия юли на 1995 година. Завършва Българска филология в Пловдивския университет в търсене на една единствена дума. В Нула32 се опитва да докаже, че геният на мястото е по-силен от хората, че всичко може да бъде и друго, че нещата са най-хубави, когато не се говори много за тях.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.