Стефан Попов, главен редактор на mediacafe.bg

Не харесвам лицемерието, с което години наред се неглижират проблемите, свързани с липсата на културни средища в града. Пловдив посрещна титлата Европейска столица на културата през 2019 г. на практика само с една сцена – тази на Драматичния театър. Към нея бихме могли да добавим даденостите Античен театър и Римски стадион, които са подходящи само при безоблачно време и през топлите месеци. Скъпоструващата и нелепа като функционалност концертна зала в ДК “Борис Христов”, където е принудена да чака по-добри времена бездомната градска Опера, както и приятната, но малка сцена на Кукления театър, не са достатъчни за град, имащ претенции да бъде разпознаваем именно с културата си. А възможности за това има – ремонт на трагичната Концертна зала, обновяване на окаяния Военен клуб, съживяване на легендарното, но оставено на произвола на съдбата кино „Космос“ и т.н. Не харесвам и това, че всичко налично е концентрирано в суперцентъра на Пловдив, а в самите квартали на града освен открити сцени, отново позволяващи събития само при хубаво време, на практика няма локални културни средища или ако има, то те са в окаян вид и състояние. Не харесвам, че град с подобна романтична даденост като река Марица няма нормален пешеходен мост, който да се използва за разходки, изложби, сцена на открито или просто като място за приятна почивка.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Васил Терзиев