Пловдив е най-предпочитаният град за вътрешна миграция в страната. Факт, който може само да радва градската управа, но има и обратна страна. През 2020 г. 21 320 души са избрали за ново местоживеене Област Пловдив. Това носи със себе си и възможността за своевременното придвижване не само на кореняците пловдивчани, но и на новодошлите в града. Задръстванията в час пик на някои от главните кръстовища, като времетраене започват да настигат софийските. И тук стигаме до един от най-големите и – за съжаление, с години неразрешен проблем – градският транспорт. По 29-те активни линии в Пловдив се движат общо 227 автобуса. На пръв поглед числата изглеждат съвсем адекватни. Ако сред пловдивчани бъде направено допитване за качеството на транспорта, много вероятно е голяма част от оценките да бъдат отрицателни. Малки, амортизирани автобусчета, перманентно закъснение и неспазване на графика, шофьори, каращи с бясна скорост в жилищните зони, навъсени кондуктори, контрольори от дъжд на вятър и като капак на всичко – провалила се система за електронно самотаксуване. Сами си отговорете – дали всичко това подхожда на имиджа на града. Като жив и постоянно растящ организъм Пловдив има нужда от съвременен и отговарящ на потребностите му градски транспорт. В замяна на това получава точно обратното. Пробвайте да се придвижите до която и да е точка през уикенда или след 21:00 часа, и ще осъзнаете, че единствените печеливши от разредения автобусен график са такситата.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Илюстрация © Мария Илиева